О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.469
гр. София, 03.10.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1528 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [община] срещу определение №139 от 28.04.2016 г. по ч.гр.д.№126/2016 г. на АС Бургас. С обжалваното определение е потвърдено определение от 01.03.2016 г. по т.д.№82/2014 г. на ОС Сливен, с което е върната въззивна жалба, подадена от [община] срещу решение №4 от 06.03.2015 г. по т.д.№82/2014 г. на ОС Сливен.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона: Следва ли първоинстанционният съд да уведоми страните, че неговото определение, с което е отказано освобождаването от заплащане на държавна такса и е даден срок за внасянето на такава, е потвърдено от касационната инстанция и от там влязло в сила и следва ли да даде нов срок за внасяне на дължимата държавна такса.
Ответникът по жалбата [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ГПК, съдът връчва на страните препис от актовете, подлежащи на самостоятелно обжалване, като не съществува задължение за връчване на необжалваемите, каквото е и определението на ВКС, след постановяването на което е влязло в сила определението на първоинстанционния съд, с което е отказано освобождаване на [община] от внасяне на държавна такса по въззивна жалба срещу решението по делото. Посочил е, че в случая от влизане в сила на това определение, до постановяване на определението на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба, са изтекли 18 дни, в които дължимата държавна такса не е била внесена и в този смисъл е достигнал до извод за неоснователност на частната жалба, с която е бил сезиран.
Формулираният от частния касатор въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, но спрямо него не се установява наличие на поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая освен, че не са изложени доводи за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, следва да се посочи, че е налице формирана константна практика на ВКС, вкл. и задължителна такава, според която, предвид предприетото обжалване на определението, с което е отказано освобождаване от заплащане на таксата, едноседмичният срок по чл.262, ал.1 от ГПК за внасяне на дължимата такса започва да тече от датата на произнасяне на Върховния касационен съд по частната жалба срещу определението за отказ, като невръчването на определението на ВКС е ирелевантно за началото на срока по чл.262, ал.1 от ГПК, доколкото същото е необжалваемо, а разпоредбата на чл.7, ал.2 от ГПК задължава съда да връчва на страните само подлежащите на самостоятелно обжалване актове.
Предвид изложеното и тъй като материално или процесуалноправен въпрос, извън вече цитирания, обусловил решаващата воля на въззивния съд, не е формулиран, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №139 от 28.04.2016 г. по ч.гр.д.№126/2016 г. на АС Бургас.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.