ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 701
София, 13. октомври 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков т.д. № 53698 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1385/29.06.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 742/2015 в частта, в която е отменено решение № 18162/11.11.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 8724/2013, като е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 226, ал. 1 КЗ за сумата от 3.320 лева, както и в частта за разноските.
Недоволен от решението е касаторът Г. Т. Н. от С., представляван от адв. С. Д. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за възможността причинна връзка между увреждащото деяние и настъпилата телесна вреда да бъдат доказани с епикриза от лечебно заведение и експертно заключение и за възможността въззивната инстанция да намали разноските за адвокатско възнаграждение в първата инстанция, ако първоинстанционният съд не е бил сезиран с възражение за прекомерност, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с определение № 372/09.05.2012 на ВКС по ч. гр. д. № 223/2012 г., което прилага.
Ответникът по жалбата „З. к. О. – к. Б.“ К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че ищецът по процесната абсолютна търговска сделка не е търговец и паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция по иска за имуществени вреди не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е получил телесни увреждания при ПТП със собствения му лек автомобил, управляван от трето лице при наличието на застраховка „гражданска отговорност”, поради което ответникът отговаря за причинените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение. Сред причинените вреди обаче не е увреждането на лявата тазобедрена става, поради което ответникът не отговаря за сумата 3.320,00 лева – цена на имплатнираната тазобедрена ендпротеза, тъй като това не се установява от заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза нито от възпроизведената в нея Епикриза № 3938 от лечебното заведение, извършило операцията. В устните състезания ответникът е направил възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, поради което въззивният съд е намалил разноските в първоинстанционното производство от 7.128,27 на 4.027,72 лева и е присъдил разноски за въззивното производство.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като първият процесуалноправен въпрос не обуславя решението по делото, тъй като нито в епикризата, нито в приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза се съдържат данни за причинна връзка с процесното ПТП. Вторият процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че може да намали разноските за адвокатско възнаграждение, ако възражение за прекомерност е направено до приключване на устните състезания пред първоинсатнционния, но не е уважено.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1385/29.06.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 742/2015.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.