1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
гр.София, 13.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев т.д.№ 50356/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Г. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1222 от 09.06.2015 г. по т.д.№ 869/ 2015 г. в частта му, с която след отмяната на решение на Благоевградски окръжен съд по т.д.№ 320/ 2013 г. е уважен предявения от [фирма] против жалбоподателя иск, квалифициран по чл.422 ГПК, за признаване за установено, че С. С. Г. дължи на [фирма] солидарно с И. С. М. 20 000 евро – част от главница, дължима по запис на заповед издаден от [фирма] и авалиран от С. Г. и И. М., със законната лихва от 25.03.2013 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 747/ 2013 г. на Благоевградски районен съд.
И. С. М. не е обжалвал въззивното решение в частта, в която по отношение на него е признато съществуването на същото задължение солидарно със С. Г., поради което в тази част решението е влязло в сила.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са повдигнати (уточнени съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправните въпроси представлява ли злоупотреба с право от страна на кредитора и недобросъвестно поведение събирането на едно и също задължение повторно и допустимо ли е кредиторът да получи двукратно удовлетворяване на едно и също вземане, което само формално има различни основания. Повдигнат е и процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните, касаещи спорните факти и правните последици от тях. По отношение на тези въпроси касаторът поддържа наличието на всички допълнителни основания по т.1 – 3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата с доводи, че изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е аргументирано и че по поставените въпроси въззивното решение съответства на установената от Върховния касационен съд съдебна практика.
Жалбата е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да уважи предявения срещу С. Г. установителен иск, въззивният съд е направил собствени фактически констатации след обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните и е изложил собствени правни съображения. Приел е за установено, че на 16.07.2010 г. бил издаден от [фирма] запис на заповед в полза на [фирма] за сумата 220 000 евро, платима на предявяване без протест и без разноски, като предявяването следвало да бъде извършено до 31.07.2012 г. Записът бил авалиран при условията, при които е издаден, от И. М. и С. Г., последният действащ чрез пълномощника си Г. Г.. Същият е издаден като обезпечение на вземането на [фирма] срещу [фирма] за заплащане на 220 000 евро, дължими по договор за цесия от 28.10.2009 г., с който първото дружество прехвърлило на второто вземанията си срещу [фирма], произтичащи от договор за банков кредит в лева. Записът е бил предявен на издателя и на авалистите, които не извършили плащане и поради това кредиторът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение срещу тях. От правна страна съдът посочил, че вземанията, за които е издадена заповедта, съществуват, тъй като едностранната сделка, от която са възникнали, е валидна и волеизявленията на авалистите не са опорочени. По възраженията на ответника за недействителност на договора за цесия поради това, че прехвърленото вземане не съществува (банката е имала вземане в лева, а е цедирала такова в евро) съдът изложил мотиви, че става въпрос за посочване на валутното изражение на прехвърленото парично вземане, а не до несъществуването му. А по доводите за недопустимост банката да претендира защита на вземането си както по каузалния дълг, така и по обезпечаващата го сделка (запис на заповед) съдът приел, че само изпълнението по каузалната сделка препятства възможността да се претендира вземането по записа на заповед. Авалистите не твърдят такова изпълнение, а щом такова няма, не съществува пречка банката да упражни правата си и по записа на заповед.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните, не е обуславящ. Той не е относим към правните разрешения в обжалваното решение, тъй като в него въззивният съд не е приел, че за него такива задължения не съществуват, нито фактически се е отклонил от изпълнението им. Съдът по същество е извършил собствен анализ и оценка на доказателства, изградил е собствени фактически изводи и е дал правните си разрешения след като е обсъдил всички направени от страните доводи. Касаторът всъщност оспорва правилността на изводите на въззивната инстанция, но контрол по правилността на решението й в производството по чл.288 ГПК е недопустимо да бъде извършван.
Материалноправните въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата (касаторът не сочи и не представя влезли в сила съдебни решения, в които тези въпроси да са разрешавани), нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По тези въпроси практиката е установена от Върховния касационен съд и въззивното решение е съобразено с нея. Търсенето на един дълг на различни основания от няколко задължени за изпълнението му лица е допустимо. На кредитора задължените лица не могат да правят възражения, че друго лице носи отговорност за същия дълг, на избраното от кредитора или на друго основание. Те могат да правят единствено възражение за изпълнение на дълга, каквото по делото не е релевирано.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1222 от 09.06.2015 г. по т.д.№ 869/ 2015 г. в обжалваната от С. С. Г. част.
ОСЪЖДА С. С. Г., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], на основание чл.78 ал.8 ГПК и чл.9 ал.3 вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата 1 277,63 лв (хиляда двеста седемдесет и седем лева, шестдесет и три стотинки) – възнаграждение за юрисконсултска защита в касационното производство.
По подадената от [фирма] молба вх.№ 9666/ 06.10.2016 г. делото да се изпрати за произнасяне от Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: