5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
гр. София, 14.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 61285 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №36/17.02.2016 г., постановено по т.д.№ 18/2016 г. от състав на Апелативен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
С въззивното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД. Съдът е приел, че предявения иск е основателен и е отменил решението на първоинстанционния съд, постановено в обратен смисъл, като е уважил предявения иск. Съдът е приел за безспорно, че ищецът е собственик на фотоволтаична централа, находяща се в УПИ * „за фотоволтаична инсталация”, кв ** по плана на [населено място], [община], област В., чрез която произвежда електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, като същата е била присъединена към електроразпределителната мрежа на ответното дружество, по силата на договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия № П-В10-38-2010-П-В11-135-21.04.2011 г., сключен на 03.05.2011 г., като ползването й е било надлежно разрешено от компетентния за това държавен орган. След присъединяване на обекта на производителя към електроразпределителната мрежа и с оглед сключен от ищеца договор за изкупуване на ел.енергия №228/25.06.2012 г. /в който е описан сключен договор за достъп №ПД-В12-66-21.6.2012 от 21.06.2012 г./ ответникът фактически е предоставял на въззивника услугата – достъп до електроразпределителната мрежа като за отчетния период – м.09.2012 г. – м.06.2013 г., последният му е заплатил цена за достъп в общ размер на 46869.11 лв с вкл.ДДС. С покана, получена от въззиваемото дружество на 09.07.2013 г., въззивникът го е поканил в 14 дневен срок да върне получените на отпаднало основание суми. Съдът е приел, че спорният въпрос е за действието по време на постановеното от Върховния административен съд и влязло в сила решение, с което е бил отменен акта на регулаторния орган за определяне на временни цени, респективно за основанието за извършените преди отмяната плащания, каквито основания за неправилност на обжалваното решение са изложени във въззивната жалба. Цената е дължима от производителите, присъединени към мрежата на разпределителното предприятие съгласно чл.26 ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия. От фактическа страна, съдът е приел, че с оглед правомощията си по чл.32 ал.4 от ЗЕ, ДКЕВР с решение № Ц-33/14.09.2012г. е определила, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество, които да бъдат заплащани ежемесечно от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. С различни съдебни решения, състави на ВАС са отменили решение №Ц-33 от 14.09.2012 г. в обжалваните части, сред които и тази, определяща временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа за производители от възобновяеми източници. С решение N 1813/10.02.2014 г., постановено по адм.дело 15923/2013 г., петчленен състав на ВАС, окончателно е потвърдил решението за отмяна на решение №Ц-33 от 14.09.2012 г. По въпроса за темпоралното действие на постановеното от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл.13 ал.2 пр.1-во от ЗЕ/, инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, сега КЕВР, съдът се е позовал на задължителна съдебна практика, съгласно която разпоредбата на чл.177 ал.1 от АПК разпорежда, че решението има сила за страните по делото, но ако с него оспореният административен акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички. Прието е, че конститутивното действие на решението на ВАС, с което решение № Ц–33 от 14.09.2012 г. за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила.С оглед обратното действие на отмяната на решение № Ц–33 от 14.09.2012 г., съдът е приел, че вземанията на електроразпределителното дружество за цена за осигурен на производител достъп по установени от ДКЕВР временни цени, са отпаднали с обратна сила, поради което и фактурираната и платена временна цена за достъп за процесния отчетен период, подлежи на връщане, поради отпадане на основанието за получаване от страна на въззиваемия.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Сочените въпроси са относно правното основание на решение на ДКЕВР за заплащането на цената на услугата по осигуряване на достъп до електроразпределителната мрежа, отпадането на определената цена с обратна сила, води ли до отпадане на основанието за заплащането на заплатената вече цена, предвид основанието по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД, неопределена ли е цената на услугата, ако за нейната стойност страните са издавали и оформяли фактури, както и при действието на чл.326, ал.2 ТЗ. По всички тези въпроси вече е формирана задължителна съдебна практика, обективирана в множество решения на ВКС, по реда на чл.290 ГПК, касаещи идентични казуси. Съгласно тази задължителна практика, когато размерът на едно парично задължение се определя от акт на държавен регулаторен орган и този акт бъде отменен подлежат на връщане паричните престации направени през срока на действие на акта, след като е отпаднало с обратна сила основанието за определяне на конкретния размер на тази престация и дали в тази хипотеза компенсацията следва да става по реда на чл.32 ал.2- предложение последно от ЗЕ, т.е. с решение на ДКЕВР която уредба възпрепятства наличието на основание по чл.55 ал.1, т.3 ЗЗД. В този смисъл са Р №157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/14 на ВКС , Второ т.о. и Р № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/14 на ВКС , Второ т.о., Р №28/ 28.04.2016 г. по т.д. №353/15 на Второ т.о. на ВКС, Р №7/26.01.2016 г.по т.д. №3196/14 на ВКС,Второ т.о. , Р №212/23.12.2015 г. на ВКС, по т.д. № 2956/14 на Първо т.о. В цитираните решения се дава задължителен за съдилищата отговор на въпроса за действието във времето на решението на ВАС, с което се отменя Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до преносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на последната е мрежовия оператор. Съставите на ВКС единодушно и безпротиворечиво приемат, че влязлото в сила съдебно решение на ВАС , с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, има обратно действие. При отмяната на този акт отпадат с обратна сила и породените с него правни последици, считано от датата на издаването му, за разлика от общото правило на чл.195 ал.1 АПК за зачитане на действието на подзаконови нормативни актове до тяхната отмяна. Това следва от правната природа на решенията на ДКЕВР, които представляват индивидуални административни актове,съгласно чл.36а, ал.2 ЗЕ. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация само при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени. Настоящият състав споделя напълно така възприетите отговори на обуславящите изхода по настоящия спор въпроси, дадени в цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Чл. 84, ал. 2 и 3, чл. 104 ЗЕ и § 197 от ЗИДЗЕ от 2012 г. предвиждат задължение за сключване на договор за достъп, но дължимите цени за предоставените от електроснабдителното дружество услуги подлежат на административно регулиране единствено от ДКЕВР – чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ. Този елемент от правопораждащия фактически състав представлява принудително административно регулиране от държавния енергиен регулатор. Следователно, задължението на производителите на електрическа енергия за заплащане на цена за достъп на оператора на електроразпределителна мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент – сключен договор за достъп /такъв е налице и при липса на писмен договор, ако съответният обект е бил фактически присъединен към мрежата на оператора/ и административноправен – решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп, временна или окончателна. При тази законова уредба липсата на административноправния елемент означава и липса на основание за начисляване на ищеца на цена за достъп, тъй като само чрез административния елемент подлежи на определяне и цената, дължима на ответника. С отмяната на решението на ДКЕВР отпадат с обратна сила и правните му последици , което води до липса на предвидения в ЗЕ административноправен елемент от сложния смесен фактически състав, пораждащ правото на заплащане на цена за достъп до електроразпределителната и електропреносна мрежа. Това е достатъчно, за да се приеме за основателен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.3 ЗЗД.
Съобразяването на постановеното решение с цитираната задължителна съдебна практика от една страна и съответствието на разрешението на правните въпроси, сочени от касатора, дадено с тази съдебна практика, води до липса на основание за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора в това производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за касационното обжалване, в размер на 2520 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №36/17.02.2016 г., постановено по т.д.№ 18/2016 г. от състав на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] сумата 2520 /две хиляди петстотин и двадесет/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.