О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
гр. София, 14.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2769 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на МБАЛ [фирма] против решение №52/19.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 82/2016 г. от състав на Окръжен съд – Сливен.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
С разпореждане на Окръжен съд – Сливен, касационната жалба, подадена против решението в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения насрещен иск е върната, поради недопустимост на същата, тъй като решението на въззивният съд в тази част е окончателно. Разпореждането на съда е влязло в сила.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.245, ал.2, пр.2 КТ е основателен до размера, присъден от първоинстанстанционния съд, както и лихва за забава и неизплатено трудово възнаграждение за м.октомври 2014 г.
Съдът е приел, че допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в сила от 01.07.2007г./ се заплаща в процент върху основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Това трудово възнаграждение, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от същата Наредба, има задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му. По силата на чл. 66, т. 7 от КТ това възнаграждение задължително трябва да се уговори от страните в трудовия договор, но липсата на такава клауза, когато са налице основанията за изплащането му не е основание за лишаване на работника от това допълнително възнаграждение. Съгласно ал. 2 и ал. 4 от Наредбата за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето през което работникът е работил в предприятието, както и трудовият стаж, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Предвиден е и минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, който е в размер на 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж. Условията, при които се зачита сходството на професията, съобразно характера на работата спрямо определената длъжност се определят с К. на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието, съгласно чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ. За уважаването на иска по чл. 12 от Наредбата ищецът следва да докаже, че е изпълнявал при друг работодател длъжност или професия със сходен характер на работата. Съдът е приел, че основният спор между страните е, доколко в случая е налице сходен характер на работата, изпълнявана от ищеца по първоначалните искове при предходни работодатели.
Съдът се е позовал на чл.9, т.9 от Вътрешните правила е посочено, че условията, при които се зачита сходния характер на работата, длъжността или професията, се определят от работодателя: за „сходна или със същия характер работа, длъжност или професия“ се зачита придобитият за това време трудов стаж и професионалния опит при друг работодател, когато служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите и изискванията за заемане на длъжността, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. Според съда, именно това е приетото от работодателя правило относно зачитане на сходния характер и при спор между страните, съдът следва да го разреши, прилагайки именно това правило. Посочено е , че т.10 на чл.9 от Вътрешните правила в табличен вид е направено изброяване на зачитания от работодателя сходен характер на длъжностите по видове, като за лекар – анестезиолог са дадени три отделни графи и изисквания, според мястото на работа: лекар-анестезиолог в ОАИЛ; в операционна зала; в структура по инвазивна кардиология, т.е. налице са различни изисквания спрямо една и съща длъжност – лекар-анестезиолог, според мястото на работа или по-точно отделението, в което работи, като изискването е да е заемал посочената длъжност единствено и само в такова отделение. По отношение на останалите лекарски и други медицински длъжности, изброени в таблицата, подобен подход не е възприет от работодателя. Съдът е приел, съпоставяйки разпоредбите на т.9 и последващото детайлизиране на сходни длъжности, направено в т.10, че избрания и посочен от работодателя подход по отношение единствено и само на длъжността лекар-анестезиолог в три отделни структури на работодателя, е дискриминационен, ограничаващ изключително правата на лицата, заемащи тези длъжности. Ограничено е правото им на зачитане на придобитите при други предходни работодатели знания, умения и професионален опит именно като лекари-анестезиолози и съответно да бъдат заплатени с нормативно установеното допълнително възнаграждение, при все че безспорно, работодателят използва опита и уменията на лекарите-анестезиолози именно като такива, придобити в практиката им на същата длъжност при предходните работодатели. Целта на законодателя при уреждане на този вид допълнително възнаграждение е именно такава. Освен това законодателят е въвел освен забраната за дискриминационно третиране и изискването за добросъвестно осъществяване на правата и задълженията в трудовото правоотношение, т.е. забрана на злоупотребата с права – чл.8 от КТ. В случая, съдът е приел, че т.10 на чл.9 относно изискванията спрямо лекар-анестезиолог в трите отделни структури на болничното заведение – ответник са в нарушение на чл.8 от КТ и не следва да се зачитат при определяне на сходния характер на длъжността на ищеца за признаване правото му на допълнително възнаграждение за прослужено време и придобит професионален опит при други работодатели. Прието е, че в случая следва да се приложи правилото, прието от самия работодател в чл.9, т.9 от вътрешните правила и цитирано по-горе. От събраните пред районния съд писмени доказателства в тази насока, въззивният съд е приел за установено, че е налице именно по приетия от работодателя в чл.9, т.9 от вътрешните му правила сходство в работата, длъжността, изпълнявана при него и тази, изпълнявана от ищеца като лекар-анестезиолог в УМБАЛ „Царица Й.“ – И.; в НЦССЗ; в МБАЛ [фирма] и в [фирма].
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Първия поставен правен въпрос е относно възможността да се осъществи съдебен контрол относно условията и изискванията, при които се зачита сходния характер на работата, длъжността или професията, установени от работодателя с вътрешни правила и ако отговорът е положителен, може ли това да се извърши по инициатива на съда, без да е въведен този контрол в предмета на спора и въз основа на горното, съдът да обяви същите за дискриминационни и злоупотреба с право по чл.8 КТ.
На първо място следва да се подчертае, че фактическите доводи, довели съда до изводите относно основателността на иска, са наведени от касатора, ответник по исковата молба в насока, че за ищеца е било дори теоретично невъзможно да придобие трудов стаж като лекар – анестезиолог в структура инвазивна кардиология и то с въззивната жалба по делото. Отделен е въпросът, дали от процесуална гледна точка съдът е следвало да разгледа и цени тези доводи във въззивната жалба, но въз основа на тях той е направил своите изводи относно дискриминационни правила при определяне вътрешните правила за работната заплата, както и за злоупотреба с право. Доводите в тази насока на съда са изцяло въз основа на оплакванията от въззивника – ответник и сочените от него нови доводи, като произнасянето въз основа на тях, макар и за първи път, не е основание да се приеме, че е налице соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът не е следвало да обсъжда тези доводи, доколкото същите не са наведени с отговора на исковата молба, като неговото произнасяне въз основа на оплаквания на въззивника, останали извън предмета на първоинстанционното производство и не въведени в спора в сроковете по ГПК и по съответния процесуален ред, не следва да се приеме като наличие на правен въпрос, от значение за приложението на чл.280, ал.1 ГПК.
Втория правен въпрос е процесуалноправен и касае възможността с писмени доказателства да се оборват и допълват вписвания в трудова книжка, като официален удостоверителен документ. Съдът изрично в мотивите си е посочил, че не е налице опровергаване на отразеното в трудовата книжка на ищеца по делото, като не е приел за допустимо с писмени доказателства да се оборват и допълват вписвания в трудова книжка, като официален удостоверителен документ и не се е произнесъл в насока, в която се поставя правният въпрос.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора касационни основания и касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба ще следва да се присъдят направените по делото пред ВКС съдебни разноски, в размер на 3144 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №52/19.04.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 82/2016 г. от състав на Окръжен съд – Сливен.
ОСЪЖДА МБАЛ [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на П. Д. Д. от [населено място], [улица] сумата 3144 /три хиляди сто четиридесет и четири лева/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.