Определение №484 от 19.10.2016 по търг. дело №50285/50285 на 1-во гр. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

определение по гр.д.№ 50285 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 484
София, 19.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 50285 по описа за 2016 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. В. и [фирма] срещу решение № 1608 от 17.07.2015 г. по т.д.№ 2276 от 2014 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено решение № 1753 от 29.10.2013 г. по т.д.№ 6743 от 2012 г. на Софийския градски съд за осъждане на [фирма] и В. В. В. да заплатят солидарно на „И. Б.“ З. на основание чл.284, ал.2 във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 36 729,02 лв., представляваща задължения по договор за посредничество със застрахователен агент № 250.00.000/09.06.2009 г., изменен и допълнен с анекс от 09.06.2009 г., споразумение от 09.06.2009 г. за поемане на солидарна отговорност по договора и споразумение от 01.12.2011 г. за разсрочване на задълженията по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2012 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 895,42 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 05.04.2012 г. до 08.10.2012 г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 4 411,30 лв. разноски по делото и за отхвърляне като неоснователно на направено от ответниците възражение за прихващане на сумата 21 376,54 лв., представляваща административно-стопански разходи за периода от 01.08.2010 г. до 04.04.2012 г.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр.д.№ 5166 от 2008 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 149 от 30.10.2009 г. по т.д.№ 79 от 2009 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 92 от 22.02.2011 г. по гр.д.№ 1863 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 378 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д.№ 1163 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о./ по следните правни въпроси:
1. Каква е доказателствената сила на документ, който изхожда от страна в процеса, без подпис и печат на издател и може ли, ако въз основа на такъв документ бъде изготвено заключение на експертиза, съдът да приеме това заключение за обосновано ?
2. Следва ли надлежно направено възражение за прихващане да бъде отхвърлено с основание за ирелевантност, като неотносимо към допълнително поисканата задача на експертизата ?
3. Нарушаването на съдопроизводствените правила води ли до неправилна преценка на събрания доказателствен материал и необосновани правни изводи с последица неправилност на постановения съдебен акт ?
Освен това, според касаторите, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата „И. Б.“ З. не взема становище по нея.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се доказвало, че [фирма] и В. В. В. дължат солидарно на „И. Б.“ З. на основание чл.284, ал.2 във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 36 729,02 лв., представляваща задължения по договор за посредничество със застрахователен агент, анекс и допълнителни споразумения към него. Направеното от ответниците възражение за прихващане съдът е счел за недоказано предвид липсата на заключение на експертиза, касаеща претендираните с възражението за прихващане суми. Прието е, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила като е отменил определението си за допускане на експертиза по поставена от ответниците задача, касаеща възражението за прихващане, тъй като за тази експертиза ответниците не са внесли депозит своевременно и искането за нея е било направено след сроковете по чл.146, ал.3 ГПК. Дори и да се допусне, обаче, че заличаването на експертизата е представлявало процесуално нарушение, то това процесуално нарушение не било съществено, тъй като не се е отразило на правилността на първоинстанционното решение в частта му по направеното възражение за прихващане /доколкото съгласно чл.3.8. от договора за застрахователно посредничество застрахователят се е задължил да заплати административно-стопанските разходи и всички консумативи едва след коректно и добросъвестно издължаване от страна на застрахователния агент на събраните застрахователни премии, което задължение е установено по делото, че не е изпълнено/. По отношение на възраженията във въззивната жалба, касаещи обективността на приетите по делото заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, въззивният съд е приел, че тези възражения са преклудирани и като такива не следва да бъдат разглеждани, тъй като страната е имала възможност да оспори заключенията пред първоинстанционния съд, но не го е направила. В случая, че се приеме, че тези възражения не са преклудирани, въззивният съд е приел тези възражения са неоснователни, тъй като заключенията на вещите лица били мотивирани и обосновани, изготвени били след проверка на счетоводните данни и непосредственото изследване на системата И. при ищеца и поради това не били налице причини засвидетелстваните от тях факти да не бъдат кредитирани.
С оглед тези мотиви в решението на въззивния съд няма основание за допускане на касационно обжалване на това решение по поставените от касаторите правни въпроси:
1. Не е правен въпрос от значение за делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК първият от поставените от касаторите въпроси: каква е доказателствената сила на документ, който изхожда от страна в процеса, без подпис и печат на издател и може ли, ако въз основа на такъв документ бъде изготвено заключение на експертиза, съдът да приеме това заключение за обосновано. По този въпрос в обжалваното решение няма произнасяне. Въззивният съд не е приел, че изхождащи от страна по делото документи, без подпис и печат на издател, имат абсолютна доказателствена сила и че изготвените въз основа на такъв документ заключения на експертизи са обосновани, а е приел, че във въззивното производство е преклудирана възможността на въззивниците да оспорват заключенията на експертизите, щом не са оспорили тези заключения пред първоинстанционния съд. Тоест, същественият за делото въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не е каква е доказателствената сила на документите, които са били проверени и въз основа на които са изготвени заключенията на експертизите, а е дали във въззивното производството се преклудират правата на страните да оспорват заключения на вещи лица, които са пропуснали да оспорят пред първоинстанционния съд. Този съществен процесуалноправен въпрос, обаче, не е поставен от касаторите нито в касационната жалба, нито в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и не е свързан с валидността или допустимостта на въззивното решение, поради което съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС не може да бъде поставен, разгледан и решен служебно от ВКС.
2. Не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и вторият поставен от касаторите въпрос: следва ли надлежно направено възражение за прихващане да бъде отхвърлено с основание за ирелевантност, като неотносимо към допълнително поисканата задача на експертизата. Направеното от ответниците възражение за прихващане е било прието за неоснователно от съда не защото е ирелевантно и неотносимо към допълнително поисканата задача на експертизата, а защото е останало недоказано- защото по делото не е била прието заключение на експертиза за доказване размера на претенцията по това възражение /тази експертиза е била заличена, защото според въззивния съд искането за нейното допускане е било неправено след срока по чл.146, ал.3 ГПК и защото ответниците не са внесли своевременно депозит за експертизата/. Тоест, и по отношение на възражението за прихващане съществените въпроси са процесуалноправни /за това кои са крайните срокове за ангажиране на доказателства и конкретно на експертиза в първоинстанционното производство и за това какви са последиците от несвоевременното внасяне на определен от съда депозит за експертиза/, но такива въпроси не са били поставени от касаторите.
3. Третият поставен въпрос /нарушаването на съдопроизводствените правила води ли до неправилна преценка на събрания доказателствен материал и необосновани правни изводи с последица неправилност на постановения съдебен акт/ също не е правен въпрос от значение за делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в обжалваното решение не е прието, че първоинстанционният съд е нарушил съдопроизводствените правила, но това нарушение не води до неправилна преценка на доказателствата и до необосновани правни изводи на съда. Напротив, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила /включително и когато е отменил определението си за допускане на експертиза за доказване на основателността на направеното от ответниците възражение за прихващане/, поради което решението му е обосновано и правилно.
Предвид на всичко гореизложено и тъй като касаторите не са посочили други правни въпроси от значение за делото, касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да бъде допускано.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1608 от 17.07.2015 г. по т.д.№ 2276 от 2014 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top