5
определение по гр.д.№ 50197 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София, 19.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 50197 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Б. срещу решение № 1581 от 14.07.2015 г. по гр.д.№ 1010 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, II състав, с което е изменено решение № 17953 от 03.11.2014 г. по гр.д.№ 12063 от 2013 г. на Софийския градски съд, като [фирма] е осъден да заплати на Г. Х. Б. на основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ сумата 37 000 лв., представляваща разлика между дължимо и изплатено по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 20.04.2010 г. в [населено място], в резултат на което е починал синът на жалбоподателката К. Г. Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2010 г. до окончателното плащане и е отхвърлен иска за разликата до присъдения от първоинстанционния съд размер от 70 000 лв.
В жалбата се твърди, че решението на САС в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 485 от 20.06.1957 г. по нак.д.№ 1720 от 1957 г. на ВС, Трето н.о., решение № 28 от 09.04.2014 г. по т.д.№ 1948 от 2013 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д.№ 299 от 2011 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д.№ 795 от 2008 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и решение № 124 от 11.11.2010 г. по т.д.№ 708 от 2009 г. на ВКС, ТК, Второ т.о./ по следните правни въпроси:
1. Следва ли във всички случаи съдът да намалява определеното от него обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане, при наличие на условията на чл.51, ал.2 ЗЗД за това ?
2. Следва ли при определяне размера на застрахователното обезщетение по прекия иск с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ да бъдат съобразени размерите на лимитите на застрахователната отговорност по чл.266 КЗ /отм./, като проявна форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на възникване на произшествието ?
3. Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне на размера на застрахователните обезщетения за неимуществени вреди, причинени при пътно-транспортни произшествия по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ?
В писмен отговор от 18.01.2016 г. пълномощникът на ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата. Моли касационното обжалване да не бъде допускано и на дружеството да бъдат присъдени направените по делото разноски пред ВКС.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за изменение на решението на първоинстанционния съд по предявения иск по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, въззиввният съд е приел, че от настъпилото на 20.04.2010 г. в [населено място] пътно-транспортно произшествие ищцата Г. Х. Б. е претърпяла неимуществени вреди /болки и страдания от смъртта на сина й К. Г. Б./, чието справедливо обезщетение е в размер на 110 000 лв. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид, възрастта на загиналия, фактът, че е бил здрав и работоспособен, преживените от ищцата болки и страдания и моментът на настъпване на пътно-транспортното произшествие с оглед отчитане на обществено-икономическата обстановка. Тъй като, обаче, пострадалият е съпричинил вредоносния резултат /пресичал е пътното платно на необозначено за това място, в тъмната част на денонощието и при намалена видимост за застрахования водач поради наличие на паркирали автомобили/, обезщетението за неимуществени вреди е намалено с 1/3 на 77 000 лв. Предвид на това, че застрахователят вече е заплатил на ищцата сумата 40 000 лв., съдът е осъдил [фирма] да й заплати още 37 000 лв.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от пълномощника на касаторката съдебна практика:
1. В решение № 485 от 20.06.1957 г. по нак.д.№ 1720 от 1957 г. на ВС, Трето н.о. е прието, че съдът не е длъжен всякога да намалява размера на обезщетението, когато и постадалият е допринесъл за настъпването на вредите. За да намали обезщетението или да не го намалява, съдът ще се съобрази не само с това, че и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, но и с други обстоятелства, като например размера на тези вреди и какво значение имат те за пострадалия или неговите наследници. Ако тези вреди са жизнено важни за тях, съдът може и да не намали размера им в такъв случай. Посоченото решение на ВС, Трето н.о. е неприложимо при наличие на задължителна практика на ВС по въпроса / а именно т.7 от ППВС № 17 от 18.11.1963 г./, която е в различен смисъл от този, вложен в решението на ВС, Трето н.о. В обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с горепосоченото ППВС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касатора правен въпрос /следва ли във всички случаи съдът да намалява определеното от него обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане, при наличие на условията на чл.51, ал.2 ЗЗД за това/.
2. В решение № 28 от 09.04.2014 г. по т.д.№ 1948 от 2013 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и в решение № 124 от 11.11.2010 г. по т.д.№ 708 от 2009 г. на ВКС, ТК, Второ т.о, поставени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че релевантните за размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. общи критерии- момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и прететендиращия обезщетението житейски отношения. В обжалваното решение въззивният съд е съобразил всички тези критерии, отчел е спецификата на конкретния случай и поради това е определил сравнително нормален размер на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили през 2010 г., но е присъдил по-малка сума с оглед установеното по делото съпричиняване на вредите от пострадалия.
3. В решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д.№ 299 от 2011 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и в решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д.№ 795 от 2008 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК е прието, че независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Обжалваното решение не противоречи на тези решения на ВКС, доколкото в мотивите на решението си въззивният съд изрично е посочил, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е отчел обществено- икономическата обстановка към момента на настъпване на вредите /20.04.2010 г./ и доколкото е определил обезщетение в размер близък до обичайно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди от смърт, настъпила от пътно-транспортно произшествие през 2010 г. Присъждането на различни размери на обезщетения в обжалваното решение и в горепосочените решения на ВКС се дължи не на различно или неправилно приложение на закона, а е обусловено от установената по всеки отделен случай конкретна фактическа обстановка, съответните болки и страдания, които са специфични за всеки конкретен случай, и събраните по всяко дело различни доказателства.
Поради изложеното обжалваното решение не противоречи на задължителната и незадължителна практика на ВКС и съответно няма основание за допускане на неговото касационно обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1581 от 14.07.2015 г. по гр.д.№ 1010 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, II състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.