3
определение по гр.д.№ 2580 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
София, 24.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2580 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Р. против решение № 135 от 13.04.2016 г. по в.гр.д.№ 146 от 2016 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърденото решение № 34 от 14.01.2016 г. по гр.д.№ 1940 от 2015 г. на Хасковския районен съд за уважаване на предявения от К. К. Р. срещу Р. Р. Р. иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на правото на собственост и предаване на владението на ? ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място от 1120 кв.м., съставляващо парцел X.-59 от кв.6 по плана на [населено място], общ.С., с неуредени регулационни сметки за 5 кв.м. и при граници: Здравна служба, С. К. Ч., С. Т. А. и И. Ш. Б., ведно с ? ид.ч. от построената в имота двуетажна жилищна сграда.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроиводствените правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следния въпрос: „допустимо ли е при разглеждане на спор за съсобственост след представяне на първичен документ /удостоверение за наследници на общия наследодател/ от заинтересовано лице- наследник на имота, извън срока по чл.225 ГПК, но преди произнасянето на решението на въззивния съд, като този документ като съдържание е основание за отмяна на влязло в сила решение съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК във връзка с чл.304 ГПК, съдът да се съобрази с него дотолкова, доколкото да извърши друг вид процесуални действия, водещи до приемането му и до разглеждането му по това дело“.
В писмен отговор от 08.06.2016 г. пълномощникът на ответницата по жалбата К. К. Р. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване да не бъде допускано и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е бил уважен предявеният от К. К. Р. срещу Р. Р. Р. иск с правно основание чл.108 ЗС за ? ид.ч. от наследствен имот. За да постанови това решение, съдът е приел, че от представените по делото нотариални актове и удостоверение за наследници се установява, че страните по делото са съсобственици на имота при равни квоти. Приел е, че не следва да се приемат като доказателство по делото писмените документи, представени от трето, неучастващо като страна по делото лице и че искането на това трето лице за встъпване като страна по делото следва да бъде оставено без уважение, тъй като е направено несвоевременно /след срока по чл.225 ГПК/. Приел е също така, че без уважение следва да бъде оставено и искането за спиране на делото до приключване на производството за делба, тъй като това искане е направено от ненадлежни страни /лица, които не са страни по делото/ и тъй като липсва връзка на преюдициалност между двете дела /липсва идентичност между страните по двете дела, при което решението по ревандикационния иск не би формирало сила на пресъдено нещо по отношение на останалите страни в делбеното производство и не би могло да им се противопостави/.
Предвид тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора правен въпрос е от значение за делото. Той се свежда до това дали въззивният съд е длъжен да приеме като доказателства по делото писмени документи, които са от значение за делото, но са представени от трето неучастващо в делото лице и едва пред въззивната инстанция. Този въпрос е свързан с приложението на нормите на чл.154, чл.192 и чл.266 ГПК, които ясно и точно определят кой може да представя доказателства по делото, в кои случаи трети, неучастващи по делото лица могат да представят такива доказателства и в кои случаи въззивният съд може да приема доказателства. По тълкуването и приложението на тези правни норми няма неяснота, а същевременно има и задължителна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. Поради това не е налице посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по делото направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 135 от 13.04.2016 г. по в.гр.д.№ 146 от 2016 г. на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. Р. Р. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.4, чрез адв.Н. М. да заплати на К. К. Р. със съдебен адрес: [населено място], ул.“6-ти септември“ № 9, чрез адв.К. Я. на основание чл.78 ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.