О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.781
гр. София, 24.10.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№744 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Ч. срещу решение №2381 от 01.12.2015 г. по гр.д.№3419/2015 г. на САС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №1837 от 18.03.2015 г., по гр.д.№17642/13 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. П. Ч. срещу ЗД [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над уважения размер от 20 000 лв., до пълния предявен размер от 80 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.11.2013 г., ведно със законната лихва от 27.11.2013 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси, доуточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. За предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД при определяне наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ. 2. За задължителното излагане от страна на съда на съображения за определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД и критериите при определяне на същия, както и влияе ли се последният от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. По отношение на така формулираните въпроси се твърди наличие на селективното основание по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, поради решаването: на първия от тях в противоречие с решение №16 от 04.02.2014 г. по т.д.№1858/2013 г. на ВКС, ТК, решение №54 от 22.05.2012 г. по т.д.№316/2011 г. на ВКС, ТК и решение №165 от 26.10.2010 г. по т.д.№893/2010 г. на ВКС, ТК, а на втория – в противоречие с ППВС №4/68 г., решение №99 от 28.05.2013 г. по т.д.№44/2012 г. на ВКС, ТК, решение №158 от 28.12.2011 г. по т.д. №157/2011 г. на ВКС, ТК, решение №66 от 03.07.2012 г. по т.д. №44/2012 г. на ВКС, ТК и решение №83 от 06.07.2009 г. по т.д. №795/2008 г. на ВКС, ТК.
Ответникът по касация ЗД [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалата. Счел е също така, че пострадалата в качеството си на пешеходец е навлязла в пътното платно на нерегламентирано място за пресичане, без да се съобрази с разстоянието до приближаващото се МПС и е удължила ненужно пътя и времето за пресичане, с което е допуснала нарушение на правилата за движение, установени в чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, като в този смисъл съдът е обосновал е извод, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е 1/3. Съобразявайки възрастта на пострадалата, вида и броя на претърпените увреждания /изкълчване, навяхване и разтягане на външна и вътрешна колатерална ставна връзка на коляното, рентура на медиалната колатерална връзка на дясното коляно, отстраняване на целия вътрешен менискус и обработване на латералния менискус/, продължителността на общия лечебен и възстановителен период /три оперативни интервенции и обездвижване за период от четири месеца/, остатъчните проявления на увреждането и нивата на застрахователното покритие към датата на ПТП, е определил като справедлив размер на обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, сумата от 30 000 лв., който е редуцирал с приетото процентно съотношение на съпричиняване, до сумата от 20 000 лв.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените в решението мотиви, поставените материалноправни въпроси са формирали правната воля на въззивния съд, тъй като решаването им е обусловило частичното отхвърляне на предявения иск. По отношение на тези въпроси обаче не е осъществено поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
В цитираните в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК решения, а и в константната задължителна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, е застъпено становището, което се възприема изцяло от настоящия състав, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането, като също така приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената задължителна практика на ВКС, като по същество е приел, че причина за ПТП е и поведението на пострадалата, която не се е съобразила с разстоянието до приближаващото се МПС и е удължила ненужно пътя и времето за пресичане, с оглед което настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато по първия от поставените въпроси.
Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в задължителната съдебна практика на ВКС /обективирана в цитираните от касатора решения, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид, както характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид, обсъдил е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, а касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2381 от 01.12.2015 г. по гр.д.№3419/2015 г. на САС, в частта му, с която е потвърдено решение №1837 от 18.03.2015 г., по гр.д.№17642/13 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. П. Ч. срещу ЗД [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над уважения размер от 20 000 лв., до пълния предявен размер от 80 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.11.2013 г., ведно със законната лихва от 27.11.2013 г. до окончателното изплащане.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.