1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
гр.София, 25.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2770/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2766 от 06.04.2016 г. по гр.д.№ 1738/ 2016 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 4472/ 2015 г., са уважени предявените от М. П. И. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено с предизвестие № 3/ 27.11.2014 г. и заповед № 40/ 23.12.2014 г., издадени от управителя на [фирма], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „чистач/хигиенист” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 3 000 лв със законната лихва от 28.01.2015 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва за времето 27.12.2014 г. – 27.01.2015 г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол правните въпроси по какви критерии се определя дали намаляването на обема на работата по смисъла на чл.328 ал.1 т.3 КТ е съществено и как се извършва преценката на това обстоятелство. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна М. И. оспорва жалбата като поддържа, че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Счита, че поставените от касатора въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като Върховният касационен съд е уеднаквил практиката по разрешаването им. При условията на евентуалност излага доводи по съществото на спора.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е постановил обжалваното решение след изграждане на собствени фактически констатации, след обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните, като е изложил и собствени правни съображения за основателност на предявените искове. Приел е за установено, че ищцата М. И. е работила по трудово правоотношение при ответното дружество (сега касатор) на длъжността „чистач/хигиенист”. На 27.11.2014 г. на ищцата е връчено 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, без посочване на фактически основания на уволнителното волеизявление. На 23.12.2014 г. е издадена от управителя на дружеството – работодател и заповед за прекратяване трудовия договор поради намаляване на обема на работата, връчена на 29.12.2014 г. От правна страна съдът приел, че уволнителното основание по чл.328 ал.1 т.3 КТ предполага като обективен факт към датата на волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовия договор трайно намаляване на обема на работата в неговото предприятие. Установяването на този факт е в доказателствена тежест на ответника, който в настоящето производство не е ангажирал доказателства, годни да създадат убеждение у съда за осъществяването му. Работодателят е представил в подкрепа на твърденията си за намаляване на обема на работата само хартиени носители на електронни документи (хронологичен дневник и хронологичен регистър), които са оспорени от работника и не са подкрепени с други доказателства. Те не установяват намаляване на обема на работата в предприятието на ответното дружество, тъй като съдържат данни единствено за дейността му в периода на уволнителното изявление. Няма данни за обема на тази дейност за предходен период, за да може да се прецени има ли намаляване на обема на работата и трайно ли е това състояние. Поради това уволнението е счетено за незаконно извършено и е отменено, ищцата е възстановена на заеманата длъжност и ответникът е осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа по причина на незаконното уволнение.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от касатора въпроси не обуславят обжалваното решение. Въззивният съд е уважил обуславящия иск за отмяна на уволнението като незаконно не защото намаляването на обема на работата в дружеството – касатор не е съществено, а защото изобщо не е установен фактът на намаляване на този обем, което е в доказателствена тежест на работодателя. Фактическите констатации на въззивния съд (включително дали е осъществен фактът „намаляване на обема на работата”) не подлежат на контрол в производството по чл.288 ГПК. В това производство се контролират само правните разрешения на инстанцията по същество, направени при установените от нея факти. Правният извод на въззивния съд, че намаляването на обема на работата (като релевантен за законността на уволнителното волеизявление на работодателя факт) е в доказателствена тежест на работодателя, както и че този факт не може да бъде доказан само с изходящи от него и оспорени от работника документи, съответства на установената от Върховния касационен съд обвързваща практика по чл.290 ГПК (срв. решение № 251/ 27.07.2015 г. по гр.д.№ 6970/ 2014 г., ІV г.о.). Инстанцията по същество не е основала решението си за незаконност на уволнението на правен извод, че намаляването на обема на работата не е съществено, поради което по правните въпроси по какви критерии и как се извършва преценката на това обстоятелство, не е включен в предмета на делото и не обуславя обжалвания акт. По такива (необуславящи) въпроси касационното обжалване не може да бъде допуснато, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2766 от 06.04.2016 г. по гр.д.№ 1738/ 2016 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], да заплати на М. П. И., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], 1 000 лв (хиляда лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: