5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№832
гр. София,31.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 695 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационните жалби на ищеца по иска [фирма] и на третото му лице помагач, [фирма], срещу решение № 1652 / 22.07.2015г. по гр.д. № 2135/2015г. на Апелативен съд София, с която е след отмяна на решение № 1513/ 02.10.2014г. по т.д. № 27 / 2014г. Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от „Д. Ем Пропърти” против [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС относно магазинно помещение, находящо се в [населено място], под цялата сграда на [улица].
Жалбоподателят, [фирма], ищец по иска, моли да бъде отменено обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон и наличие на съществено процесуално нарушение, водещи до неговата неправилност.
В касационната жалба на касатора, [фирма], трето лице помагач на страната на ищеца, се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, съответно неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касацията, [фирма], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, съответно твърди, че касационните жалби са неоснователни.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отхвърли иска по чл.108 ЗС, въззивният съд е приел, че ищецът е закупил процесния имот от третото лице помагач след приключване на предходен исков процес, в който е бил уважен предявения от ответника в настоящото производство срещу третото лице помагач иск по чл.108 ЗС за същия имот. Въз основа на така приетата фактическа обстановка е направен извод, че в качеството си на частен правоприемник на третото лице помагач по настоящия иск ищцовото дружество се явява обвързано от силата на пресъдено нещо по предходното съдебно решение, постановено срещу неговия праводател, съобразно чл.298, ал.2 ГПК. Според решаващия състав, ирелевантно за спора е кога е вписано предходното решение по чл.108 ЗС /същото е вписано след изтичане на шест месечния срок по чл.115, ал.2 ЗС/, което има само оповестително действие, както вписването на исковата молба по иска за ревандикация. Вписването е без значение за процесуалноправните последици по чл.298, ал.2 ГПК на влязлото в сила решение за ревандикация, като липсата на вписване на решението не може да измести субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, които се простират върху правоприемниците на страните. Изложени са съображения, че след като правото на собственост на продавача е било отречено с влязло в сила решение по чл.108 ЗС, то ищецът – купувач не може да стане собственик, независимо от вписването на съответните сделки и без оглед на това, кога е вписана исковата молба, с която действителния собственик претендира правото си на собственост. Вписването на актовете за придобиване на собственост защитава само лицата, които са придобили един имот и са вписали придобивното си основание по-рано от лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател т.е. в случаите на конкуренция на права между лица, които са придобили имот от едно и също лице, но не защитава лица, които са придобили имот от праводатели, които не са били собственици спрямо действителния собственик. Приобретателят на права от лице, чието право на собственост е отречено с влязло в сила решение, не е трето лице по смисъла на чл.115, ал.4 ЗС. Изложени са и съображения, че в случая е недопустимо пререшаване на спора за собственост между ответника и праводателя на ищеца. Основното твърдение на ищеца, че процесният имот е станал общински при влизане в сила на ЗМСМА на 17.09.1991г., от където ищецът обосновава и възникването на правото на собственост върху недвижимия имот в полза на праводателя му. Същевременно с влязлото в сила решение по чл.290 ГПК е прието, че ответникът по настоящия иск е собственик на имота, като общината не е могла да го придобие, тъй като същият е бил включен в уставния фонд на държавната фирма. Възивният съд е приел, че с това решение е даден отговор на въпроса, свързан с приложението на пар. 7 от ПЗР на ЗМСМА за конкретния случай, поради което не може да се преразглежда спора за собственост на процесния имот, както и свързаните с него въпроси.
Касаторът – ищец сочи, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ по следните, обусловили изхода на спора, правни въпроси: „/1/ Следва ли по конкретното дело ищецът да се счита за обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, постановено по влязло в сила по гр.д. № 10810/2014г. на СРС, постановено по спор между ответника и праводателя на ищеца?; /2/ Процесуалните последици на решението, постановено по спора по гр.д. № 10810/2014г. на СРС /чл.298, ал.2 ГПК/, зависят ли от вписването на решението по реда на чл.115, ал.2 във вр. с ал.4 ЗС?; /3/ Има ли ищецът по настоящия спор качеството на трето лице по см. на чл.115, ал.4 ЗС?; /4/ Може ли по конкретното дело ответникът да придобие правото на собственост върху процесния недвижим имот, ако същият имот не е бил предоставен за стопанисване и управление на неговите праводателя – ДФ „Р.”, СК ”Р.” и СО ”Р.”?”; /5/ Следва ли при постановяване на решението съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните или е възможно да се позове на съобразителната част на друг акт?; Поддържа се наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „/6/ Вписването на решенията, с които са уважени подлежащите на вписване искови молби, което е извършено след изтичането на шест месеца от влизането му в сила, поражда ли своето оповестително – защитно действие по отношение на преобретателите на недвижимия имот, обект на спорното правоотношение, които са вписали акта си след исковата молба, но преди вписване на съдебното решение?; /7/ при конкуренцията на права между преобретател на недвижим имот, чийто акт е след изтичане на шестмесечния срок по чл.115, ал.2 ЗС и преди вписването на решението, може ли да се противопостави силата на пресъдено нещо?”
Жалбоподателят – трето лице помагач на страната на ищеца, сочи като решаващи за изхода на спора правните въпроси: /1/ Представлява ли ищецът в настоящия процес „трето лице” по см. на чл.115, ал.4 ЗС спрямо спора по иска по чл.108 ЗС на ответника по настоящото дело срещу третото лице помагач?; /2/ Правилото на чл.298, ал.2 ГПК в какво съотношение се намира с разпоредбата на чл.226, ал.3, изр.2 ГПК, съответно с приложението на чл.114 и чл.115 ЗС?; /3/ Какво е съотношението на защитното действие на вписването, когато се отнася до недвижим имот, спрямо обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо?; /4/ В случай на ищец, вписал искова молба по чл.108 ЗС, проведе успешно иска за собственост, но пропусне да отбележи решението по делото към вписаната искова молба в законния шестмесечен срок, може ли този ищец да противопостави правото си по влязлото в сила решение спрямо третото лице, което е придобило имота от ответника в процеса по чл.108 ЗС след изтичане на шестмесечния срок за отбелязване на решението и може ли това трето лице да противопостави и защити правото си на собственост върху имота спрямо ищеца в процеса по чл.108 ЗС, който не е изпълнил законово изискване за отбелязване на решението по този иск в определен от закона срок? Спрямо първия въпрос касаторът поддържа наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, по отношение на втория въпрос се позовава на критерия по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а спрямо последните два въпроса навежда допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Четвъртият въпрос на касатора – ищец касае правилността на обжалвания акт и като такъв е неотносим за селективната фаза на касационното производство. Процесуалният въпрос на същия жалбоподател, свързан с правомощията на въззивната инстанция /№5/ също не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е поставен във връзка с оплакване в касационната жалба, че липсват мотиви на съда относно правото на собственост. Твърдението е невярно, тъй като изрично в мотивационната част на въззивния акт е посочено, че ищецът се явява несобственик в качеството си на правоприемник на лице, по отношение на което със сила на пресъдено нещо ответникът по настоящото дело е установил собствеността си.
Останалите поставени от жалбоподателите въпроси са обуславящи за изхода на спора по конкретното дело. Въпреки различната формулировка на същите, те се отнасят до въпроса, дали силата на пресъдено нещо са разпростира и спрямо правоприемниците на страните по влязло в сила решение по спор за собственост, ако правоприемниците на ответника са придобили собствеността преди вписване на решението по друго /приключило/ дело. По този въпрос е формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС с решение № 75 от 27.06.2016г. по гр.д. № 4987/2015г. на II ГО на ВКС и решение № 1029/ 2010г. по гр.д. № 2588/2008г. на I ГО на ВКС. С тях е прието, че съгласно чл.298 ГПК, влязлото в сила решение има сила на пресъдено нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание, като в отделни случай тя се разпростира и спрямо трети лица, които не са били страни по делото – техни наследници и правоприемници /които основават своето правно положение на правното положение на своя праводател/. Вписването на исковата молба по иск за собственост върху недвижим имот има само оповестително действие, но не и защитно действие – то има за последица само уведомяването на третите лица за възникналия гражданскоправен спор. Невписването на исковата молба по иск за собственост изключва възможността собственикът на имота да го ревандикира от трети лица, които са го придобили от ответника, дори това придобиване да е вписано преди вписването на исковата молба по иск с правно основание чл.108 ЗС. Вписването на актове за придобиване на собственост защитава само лицата, които са придобили имота и са вписали придобивното си основание по-рано от лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател, т.е. в случаите на конкуренция на права между лица, придобили един и същ имот от едно лице, но не защитава лица, които са придобили имот от несобственици, спрямо действителните собственици на имота. Настоящият състав на ВКС споделя напълно дадените разрешения в цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, в пълно съответствие с която е постановено въззивното решение, поради което намира, че не е осъществен релевирания критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съобразно т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по т.д.№ 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, наличието на задължителна практика на ВКС изключва проявлението на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Доколкото по обусловилия изхода на спора въпрос има формирана практика по чл.290 ГПК и липсва промяна на законодателството или на обществените отношения, които да водят до необходимост от даване на ново правно разрешение по правния въпрос, не е налице и наведеното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя – трето лице помагач, че са налице предпоставките по чл.292 ГПК, поради формирана противоречива практика на ВКС по чл.290 ГПК по обуславящия изхода на спора правен въпрос. В цитираната от жалбоподателите практика на ВКС, се дава разрешение на въпроса за значението на вписването на исковата молба и постановените решения при предявяване на конститутивни искове при конкруренция на права между лица, придобиващи от един праводател. Тези разрешения не са относими за настоящия спор, тъй като, от една страна, за разлика от установителните и осъдителните искове за собственост, последица от влезлите в сила конститутивни решения е настъпването на правна промяна в патримониума на страните, а от друга страна, по настоящото дело не е налице конкуренция на права между лица, придобиващи от един праводател, тъй като ищецът по спора извежда правото си на собственост от сделка, сключена с лице, по отношение на което е отречено това право със сила на пресъдено нещо спрямо ответника по настоящото дело.
Предвид гореизложеното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация.
Въпреки изхода на делото, на ответника по касацията не могат да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за извършването им.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1652 / 22.07.2015г. по гр.д. № 2135/2015г. на Апелативен съд София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.