2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр. София, 01.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова т. д. № 60013 /2016 г., разпределено съгласно заповед на Председателя на ВКС № 839 от 18.05.2016г. , за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Х. И. С. и С. И. С. са обжалвали въззивното решение на Апелативния съд [населено място], търговско отделение № 60 от 15.03.2016 г. по в.т.д. № 851/2015 г. в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение.
В жалбата са наведени доводи за недопустимост на решението поради неизпълнение на изискването на чл. 415 ал.2 ГПК за представяне на доказателства за предявяване на иска по чл. 422 ГПК в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Ответникът [фирма] е подал отговор по реда на чл. 287 ГПК , в който изразява становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване . Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 78 ал.5 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК по критерия цена на иска, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският апелативен съд е приел за неоснователен единственият довод във въззивната жалба на Х. И. С. и С. И. С. , че искът е недопустим, защото не е изпълнено изискването на чл. 415 ал.2 ГПК за представяне на доказателства за спазване на преклузивния срок по чл. 415 ал.1 ГПК. Въззивният съд е изложил съображения, че заповедният съд е указал на молителя, че поради подадено възражение от длъжника 414 ал.1 ГПК, следва да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Съобщението е получено от [фирма] на 11.11.2014г. С молба, изпратена по пощата на същата дата [фирма] е уведомила заповедния съд, че е предявила иск по чл. 422 ГПК и е представила исковата молба и известие за доставянето й. Допълнително са представени по указания на заповедния съд доказателства, че исковата молба е заведена в окръжния съд.
Правните въпроси, които се поставят в изложението за допускане на касационното обжалване са:
1. Допустимо ли е заповедният съд да удължава срока за представяне пред него на доказателства за предявяване на иска при условие, че те не са представени в срока по чл. 415 ГПК.
2. За да е спазено изискването на чл. 415 ал.1 ГПК достатъчно ли е да предяви иска в този срок или е необходимо да представи доказателства за предявяването на иска.
3. С изтичането на срока по чл. 415 ГПК за представяне на доказателства за предявяване на иска, превръща ли се в недопустимо образуваното по повод на този иск производство и следва ли то да бъде прекратено.
Въпросите не са обуславящи за делото, защото не са изведени от решаващите изводи на съда. Те биха били от значения за допустимостта на иска по чл. 422 ГПК , ако в срока по чл. 415 ГПК ищецът не е представил доказателства за предявяването на иска за установяване на вземането. По настоящото дело в едномесечния срок от получаване на съобщението до кредитора за подадено възражение от длъжниците по чл. 414 ал.2 ГПК , той е представил искова молба и известие за подаването й по пощата, с което по силата на чл. 62 ал.2 ГПК срокът не се смята за пропуснат. Изискването на допълнителни доказателства от заповедния съд и продължаването на срока за представянето им не е относимо към изпълнение на задължението по чл. 415 ал.2 ГПК за доказване на спазването на срока за предявяването на иска по чл. 422 ГПК .
По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК , касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.5 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2 326 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Апелативния съд [населено място] , търговско отделение, № 60 от 15.03.2016г. по в.т.д. № 851/2015г. в обжалваната част, с която е потвърдено решението на Варненския окръжен съд № 801 от 30.10.2015г. по т.д.№ 2080/2014г.
Осъжда Х. И. С. и С. И. С. да заплатят на [фирма] сумата 2 326 лв. /две хиляди триста двадесет и шест лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: