2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
гр. София 02.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова търговско
дело № 50354 / 2016 г., разпределено съгласно заповед на Председателя на ВКС № 839 от 18.05.2016г. , за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба вх. № 16895/17.12.2015 г. от В. К. Д., чрез адв. П., против въззивно решение № 1989 от 19.10.2015 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 1051/2015 г., с което след като е отменено решение от 27.10.2014 г. на Софийския градски съд по гр. д. №17314/2011 г., са уважени предявените от [фирма] срещу В. К. Д. искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и последният е осъден да заплати на ищеца сумата от 37939.78 лв., представляваща неизплатена част от главното вземане /продажната цена/ по договор за строителство и продажба на два жилищни имота и сумата от 9717.12 лв. и за мораторна лихва върху отделни части от главното вземане с различен падеж, за времето от настъпване на изискуемостта им до подаване на исковата молба.
Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 281, т.3 ГПК. В частност навеждат се доводи, че изводите на въззивния съд за осъществено заместване в дълг в хипотезата на чл. 102, ал. 3 ЗЗД за прехвърляне на цялото облигационното правоотношение, възникнало от договора за строителство и продажба, са необосновани, тъй като ответникът не е бил страна и не е подписвал анексите към него в лично качество на физическо лице, а е сключен и окончателен договор за продажба с нотариален акт, цената по който е платена от ответника като купувач, дори надплатена. Поддържа се неправилност на решението и в частта, с която възражението на касатора за изтекла погасителна давност спрямо вземанията за главница и лихва, е оставено без уважение.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника [фирма] [населено място], с който се оспорват посочените основания за допускане на касационното обжалване, а при евентуалност- и основателността на жалбата. Претендират се разноски.
Касационната жалба е подадена в срок, срещу въззивен съдебен акт, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение по исковете [фирма] срещу В. К. Д. за изпълнение на договор и обезщетение за забава, с правно основание, съответно чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел от правна страна, че страните по делото се намират в облигационно правоотношение, възникнало от сключен на 13.08.2008 г. между ищеца и „С.“- Е. ненаименован договор за строителство и продажба на два апартамента, съчетаващ в себе си елементите на договор за изработка и предварителен договор за продажба на недвижими имоти. Този извод на апелативния съд се основава на съображението, че с допълнителен анекс от 24.10.2008 г. към договора, подписан от [фирма] и В. К. Д. – веднъж в лично качество като физическо лице и отделно от това и в качеството му на представител на „С.“- О. (като страна по предварителния договор за продажба), е осъществено заместване в дълг в хипотезата на чл. 102, ал. 3 ЗЗД. Поради липсата на изрична уговорка в противен смисъл в тристранното споразумение, съдът е приел, че е прехвърлено, като правопораждащ юридически факт и съдържание от насрещни права и задължения, цялото облигационно правоотношение между ищеца като продавач и дружеството като купувач по предварителния договор спрямо ответника като физическо лице. Прехвърлено било не само задължението на първоначалния длъжник, да плати уговорената в предварителния договор за продажба цена, но и правото му да иска сключване на окончателен договор. Осъществено било поемане на дълг чрез заместване на страна. На базата на извършената икономическа експертиза е прието за установено, че ответникът не е изпълнил задължението си да плати продажната цена в пълен размер като неизпълнението е до размера на предявениа иск. Възражението за изтекла погасителна давност е прието за неоснователно при съобразяване, че се касае за главно задължение с определен срок, спрямо което се прилага общата петгодишна давност и акцесорно задължение за лихва, което се погасява с кратката тригодишна давност.
В изложението за допускане на касационното обжалване са поставени правните въпроси: 1. Какви са предпоставките за заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД? и 2. Могат ли клаузите на предварителния договор и анексите към него да обвържат заместващия в дълг при положение, че същите не са подписани от него, а са подписани само клаузите на нотариалния акт. И за двата въпроса се навежда основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, което изисква съгласно приетото в ТР № 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК, формулиране на правен въпрос, изведен от решаващите изводи на обжалваното решение по приложението на конкретна правна норма, която е неясна или противоречива, по нея няма създадена задължителна съдебна практика или се налага създадената практика да бъде осъвременена с цел точното тълкуване на закона и развитието на правото.
Първият въпрос, който касаторът поставя, за предпоставките за заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД, не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, защото разпоредбата е тълкувана от ВКС със задължителна съдебна практика – решение № 447 от 18.02.2014 г. по гр. д. № 2340/2013 г., на ВКС IV г. о., решение № 49 от 27.03.2012 г. по т. д. № 16/2011 г. на ВКС, II т. о. и от тази съдебна практика въззивният съд не се е отклонил, приемайки, че с подписването на анекса от първоначалните страни по договора и новия кредитор е налице прехвърляне на цялото правоотношение по предварителния договор за продажба.
Вторият въпрос не е обуславящ за делото, защото се основава на тезата, че анексът от 24.10.2008г. не е подписан от новия длъжник, докато изводите на въззивния съд са в смисъл, че той е подписал анекса както като представител на дружеството – купувач по първоначалния договор, така и в лично качество, което изрично е посочено на стр.2 от договора при полагането на подписите.
С оглед на изложеното, не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за касационното производство, поискани с отговора на касационната жалба, в размер на 600 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по представения договор от 03.02.2016г.,
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1989 от 19.10.2015 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. № 1051/2015 г.
ОСЪЖДА В. К. Д., ЕГН: [ЕГН], от [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на „ О. И. К.“ – О., ЕИК:[ЕИК] сумата от 600 / шестстотин лева/ разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: