Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
61315_16_opr_288_422gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София, 02.11. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 61315 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. З. Г. срещу въззивно решение № 1869 от 03.09.2015 г. по възз. търг. д. № 137 /2014 г. на Софийски апелативен съд, т.о., с което, като е отменил решение № 7721 от 15.11.2013 г., постановено по гр.д. № 3643 /2011 г. по описа на Софийски градски съд, г.о., въззивният съд е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Г. З. Г. срещу П. Г. М. иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК за установяване на вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 ГПК за сумата 45 000 лева – главница по запис на заповед, издадена на 25.03.2009 г. с падеж 25.05.2009 г.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна П. Г. М. в писмен отговор твърди, че втората касационна жалба е подадена след изтичането на срока за обжалване, а в първата не се съдържат основания за допускане на касационно обжалване.
Касационна жалба с вх. № 13330 /16.10.2015 г., подадена лично от Г. З. Г. и приподписана от адвокат Г. А., с приложено към касационната жалба пълномощно, е допустима, тъй като е подадена в срок (при липса на данни за връчване на препис от решението от 03.09.2015 г.), срещу въззивно решение, което подлежи на обжалване с касационна жалба и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК. Касационната жалба е редовна. Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се съдържа в нея.
От името на Г. З. Г. е подадена и следваща касационна жалба с вх. № 471 /13.01.2016 г. от друг негов процесуален представител – адвокат Е. Д. след срока за касационно обжалване и след подаване на допустима и редовна касационна жалба: след като Г. З. Г. е обжалвал въззивното решение препис от въззивното решение е връчен на сътрудник на процесуалния му представител адвокат Д. с приложено нотариално заверено пълномощно (л.77) на 18.11.2015 г , видно от отбелязването върху молба с дата 16.11.2015 г. (л.76). Дори да се приеме, че на тази дата е съобщено за решението на Г. З. Г. за пръв път, то срокът за подаване на касационна жалба е изтекъл на 18.12.2015 г., петък, присъствен ден, а адв. Д. е подала жалба едва на 13.01.2016 г. Изводът е, че докато първата касационна жалба, подадена от страната по делото и упълномощен от нея адвокат, е редовна, тази подадена от другия адвокат на страната (Д.) е просрочена.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
На 31.01.2011 г. състав на Софийски районен съд издава заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. 3472 /2011 г., по силата на която П. Г. М. следва да заплати на Г. З. Г. сумата от 45 000 лева, дължима на основание запис на заповед от 25.03.2009 г., издаден във връзка със съществуващо между страните заемно правоотношение.
Въззивният съд приема, че вземането на ищеца-касатор за връщане на заетата сума, основано на договор за заем по чл.240,ал.1 от ЗЗД, е погасено чрез плащане, както и че последният не е доказал наличие на изискуемо задължение, за каквото е издадена заповедта за изпълнение. За да направи такъв извод, апелативният съд приема, че е налице връщане на заемната сума, в размер на 45 000 лв., удостоверено с разписка от 13.05.2010 г., представена в заповедното производство. В разписката ищецът-касатор е удостоверил неизгодния за него факт на получаване на сумата, на основание изпълнение от страна на П. М. на задължението по записа на заповед.
Във връзка с довода, че ответникът е направил възражение, че е платил несвоевременно, жалбоподателят извежда следния процесуалноправен въпрос: дали възраженията на ответника се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба и дали могат да се правят за първи път пред въззивния съд, за който твърди, че е разрешен в противоречие с приетото в т.4. от ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, че възраженията на ответника се преклудират със срока за отговор на исковата молба, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния срок, същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила не е могла да ги заяви пред първата инстанция.
Въпросът не е обуславящ, тъй като възражението е направено в срока за отговор на исковата молба и преди това – като възражение на заповедта за изпълнение:
Ответникът П. М. е направил възражението за плащане на сумата 45 000 лева на ищеца на 13.05.2010 г. срещу разписка наред с други възражения (че не е получил сумата, че е подписал записа на заповед против волята му по принуда чрез заплашване и насилие (физическа принуда) в отговора на исковата молба (л.18 по първоинстанционното дело). Преди това е направил възражението по реда на чл.414,ал.2 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение (л.14 по делото по заповедното производство), то е приложено към исковата молба на ищеца (л.9 по първоинстанционното дело).
Поради това не е допуснато противоречие с приетото в т.4. от ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Както е посочено по-горе след изтичане на срока за обжалване и след подаване на редовна касационна жалба, адв. Д. е подала следваща касационна жалба и изложение към нея, в което наред с обсъдения вече правен въпрос, е посочила и други правни въпроси, които се свеждат до .въпросите: трябва ли въззивният съд да обсъжда и преценява събраните по делото доказателства и в частност прието по делото заключение на вещо лице и следва ли съдът да основе решението си на него.
Допустимата и редовна първа касационна жалба е породила суспензивен ефект, тя поддържа висящността на делото. До изтичане на срока за обжалване касационният жалбоподател може да допълва касационната си жалба, включително и наведените основания за допускане на касационно обжалване. След изтичането на този срок може да навежда доводи и правни въпроси, които са свързани с валидността и допустимостта на обжалваното решение, за които съдът следи и служебно съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС. В случая подадените от адв. Д. документи представляват допълнение към вече подадената от Г. З. Г. касационна жалба, те са подадени след изтичане на срока за обжалване и доводите и правните въпроси в тях не се отнасят до валидността и допустимостта на въззивното решение, поради което като просрочени не следва да бъдат разглеждани.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът в касационното производство не претендира разноски и не е представил списък на разноски, поради което и на него разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1869 от 03.09.2015 г. по възз. търг. д. № 137 /2014 г. на Софийски апелативен съд, т.о. по касационни жалби на Г. З. Г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.