О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.799
гр. София, 03.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№444 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1395 от 14.07.2015 г. по в.гр.д.№1417/2015 г. на ОС Варна, поправено с решение №1570 от 26.08.2015 г. и с решение №1607 от 25.09.2015 г., постановени по реда на чл.247, ал.1 от ГПК. С обжалваното решение е отменено решение №1161 от 09.03.2015 г. по гр.д.№6063/2014 г. на РС Варна, вместо което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск по чл.12 от ЗЗД за сумата от 22500 лв., част от претенция от 38 862.48 лв., обезщетение за претърпени от ищеца вреди в резултат на забавата на ответника за сключване на договор за изкупуване на електрическа енергия на основание чл.31 от ЗЕВИ, изразяващи се в пропуснати ползи от непроизведено и неизкупено количество електрическа енергия за периода 26.04.2013 г. – 17.10.2013 г., ведно със законната лихва от 21.12.2013 г., като в полза на ответника са присъдени разноски по делото.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Следва ли да се приеме, че ДКЕВР /към 2013 г./, в рамките на правомощията си по ЗЕВИ, може да определя приложимото си решение, касаещо цената на ел.енергията от В.. 2. Задължително ли е становището на Комисията, произнесено с решение – за приложимото решение за цената на изкупуване, по повод сезиране от един производител, за всички други производители и за „Енерго – Про Продажби“. 3. Необходима ли е била в процеса по сключване на окончателен договор намесата на държавен орган, който да тълкува легалната дефиниция на понятието „обект за производство“ по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗЕ и на това „въвеждане в експлоатация“ с разрешение за ползване, издадено на основание чл.222, ал.1 т.8 и чл.177, ал.2 от ЗУТ и чл.17, ал.1, т.1 от Наредба №2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. 4. Има ли законова обосновка предложението за сключване на договор за изкупуване, отправено до „Енерго – Про Продажби“ на цена, несъответстваща на решението на ДКЕВР към момента на въвеждане в експлоатация на обекта за производство, съобразно разрешението за ползване и може ли да се счете, че предложения за цена, несъобразена с уредени със закон правила, е недобросъвестно поведение. 5. След като договорът е сключен на първоначално предложената от дружеството цена, съответстваща на определената с решение на Комисията, съобразно момента на въвеждане в експлоатация на обекта за производство и в него е прието, че влиза в сила от този момент, имало ли е – основана на закона, логиката и добросъвестността – пречка да бъде сключен незабавно след договора за достъп и възможността за начало на реално производство на ел.енергия. 6. Причинена ли е на дружеството щета от отложеното начало на изкупуване, съобразно приложимата по закон цена за количества, определени конкретно по научни методи с експертизата. 7. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Поддържа се, че последният от формулираните въпроси е решен и в противоречие с разясненията на ВКС, дадени в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касация – [фирма], навежда доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направените разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че дружеството – касатор, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници – фотоволтаична електроцентрала, на 20.05.2010 г. е сключил с [фирма] – В., договор за присъединяване, а на 19.04.2013 г. и договор за достъп до електроразпределителната мрежа, като на 17.10.2013 г. е сключил с [фирма] договор за изкупуване на електрическа енергия. Посочил е, че основният спорен въпрос по делото е, дали подписването на договора за изкупуване на дата 17.10.2013 г., се дължи на недобросъвестно поведение на ответника [фирма], с оглед несъгласието му да сключи договора на цена, определена от ДКЕВР с решение №Ц-18 от 20.06.2011 г., предлагайки по-ниска такава – определена с решение на ДКЕВР №Ц-29 от 29.08.2012 г. Възприел е становище, че сключването на договора следва да бъде осъществено по преференциални цени, определени от ДКЕВР и действащи към датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект по смисъла на ЗУТ, а в случая са били издадени две разрешения за ползване – за фотоволтаичната централа и за присъединителното съоръжение, представляващо част от енергийния обект, като спорът между страните за приложимата цена, е разрешен от ДКЕВР и на 17.10.2013 г. договорът е сключен при по-високата цена. В този смисъл е достигнал до извод, че действията на ответника не съставляват недобросъвестно поведение, а се касае за непостигнато съгласие относно цената на договора, което не може да бъде вменено във вина на една от страните.
Формулираният от касатора процесуално правен въпрос, относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, отговор на който е даден в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не е обвързан с посочване на необсъдени от въззивния съд, наведени във въззивната жалба възражения срещу доклада по делото, поради и което не може да се приеме, че в обжалваното решение е налице отклонение от разясненията, дадени в посоченото ТР, респективно по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Останалите въпроси са свързани с правилността на извършената от въззивния съд преценка на преддоговорното поведение на ответника и направеният извод за липса на недобросъвестност от страна на последния при водене на преговорите за сключване на договора за изкупуване. Тези въпроси не се отнасят до тълкуване на конкретна правна норма, същите са извън обхвата на настоящето производство по селекция на касационните жалби /правилността на решението е предмет на проверка едва при допуснато касационно обжалване/, с оглед което и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато.
С оглед изход на спора, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, в размер на 1452 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1395 от 14.07.2015 г. по в.гр.д.№1417/2015 г. на ОС Варна, поправено с решение №1570 от 26.08.2015 г. и с решение №1607 от 25.09.2015 г., постановени по реда на чл.247, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати на [фирма],[ЕИК] сумата от 1452 /хиляда четиристотин петдесет и два/ лева разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.