3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
гр. София, 08.11.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 60090 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 53/11.03.2016 г., постановено по т.д.№ 753/2015 г. от състав на Апелативен съд – Варна.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК. Съдът е приел иска за неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел за основателно възражението на ответника, че вземането по записа на заповед е неизскуемо, тъй като не е извършено предявяване на издателя му. Съдът е приел, че в т.3 от отговора на исковата молба от ответницата е направено в срок възражение че записът на заповед не е предявен на издателя му, поради което и въззивният съд дължи произнасяне по него. Съдът е приел за установено, че записът на заповед е предявен само на авалистите и не е предявен на издателя, което обстоятелство съдът е приел за признато от ищеца в исковата молба. Съдът е приел, че предявяването на записа на заповед с падеж на предявяване има за цел да установи падежа на задължението, а не да осигури съдействието на кредитора за изпълнението на задължението на длъжника, поставяйки го в забава. Предявяването на записа на заповед на издателя, без значение срещу кого кредиторът ще предприеме принудително изпълнение – срещу издателя, срещу издателя и авалистите съвместно, или само срещу авалиста, е условие за настъпване на изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници – издател и авалисти. Авалистът отговаря както длъжника, считано от момента на изскуемост на задължението, противопоставим на длъжника, а това е момента на предявяване на менителничния ефект за плащане на длъжника. Предявяването на записа на заповед с падеж на предявяване за плащане на длъжника е необходимо условие за възникване на изискуемостта на задължението на авалиста, а предявяването на ефекта на авалиста обуславя единствено отговорността на авалиста за забава в изпълнението, считано от този момент.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Правният въпрос, по който според касаторът съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС е относно необходимостта от предявяването на записа на заповед на издателя, като условия за настъпване на падежа на задължението, доколкото падежа по кредита, който се обезпечава със записа на заповед е настъпил.
По правния въпрос, съдът не се е произнесъл в противоречие с цитираното в изложението определение №45/13.01.2014 г. по т.д.№ 2880/2013 г. на І-во т.отд. на ВКС, което определение също е цитирано и в обжалваното решение, като съдът се е позовал на него, обосновавайки своите изводи относно неоснователността на предявения иск. Както в цитираното определение, така и в други актове на ВКС се приема, че е необходимо предявяване на издателя за плащане записа на заповед, с уговорен падеж „на предявяване„ , с прилагане доказателства за това към заявлението по чл. 417 т.9 ГПК вр. с чл. 418 ал.3 ГПК , тъй като в този конкретен случай с предявяването се определя падежа на задължението и настъпва изискуемостта на задължението на издателя за плащане, без което не се явява настъпила изискуемост на същото и за авалиста . Съобразяването на тази задължителна съдебна практика от страна на въззивният съд, води до липса и на касационното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Втория правен въпрос касае процесуалната възможност, съдът да обоснове своите изводи въз основа на доводи, по отношение на които не е направено възражение от ответника, респ. страната по делото. Съдът изрично е посочил, че ответника е направил възражение за липса на предявяване на записа на заповед на издателя, като в тази насока не е приел, че въпреки липсата на направено такава възражение, той ще обсъди наличието, респ. липсата на предявяване. В тази връзка, така поставения правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК, доколкото проверката на наличието на евентуално допуснато от въззивният съд процесуално нарушение в тази насока не е допустимо да се извършва в производството по преценката на допустимостта на обжалването.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни доводи относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53/11.03.2016 г., постановено по т.д.№ 753/2015 г. от състав на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.