7
Върховен касационен съд на Република България, ТК, ІІ т.о. дело № 864/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 813
гр.София, 10.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело под № 864/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 18072/07.11.2014 год. на Софийски градски съд, ГО, ІV”Г” въззивен състав, постановено по гр.дело № 10534/2014 год., с което е потвърдено решение на Софийски РС, 51 състав, постановено на 28 април 2014 год. по гр.дело № 57489/2012 год. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от касатора срещу [фирма] искове за установяване вземане за сумата 12 652,31 лева, престирана по развален договор за изработка на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД във вр.чл.258 ЗЗД, за установяване парично вземане за сумата 11 800,89 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на развален договор за ремонт, както и за установяване вземане за сумата 310,66 лева, представляваща лихва за забава в плащанията на двете суми, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 48003/2012 год. на СРС, 51 състав, за периода на забава от 16.07.2012 год. до 10 октомври 2012 год. В касационната жалба на ищцовото дружество [фирма] се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК касаторът е обосновал приложното му поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на посочени за значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси, свързани с разпределението на доказателствената тежест между страните и задължението на въззивния съд да събира служебно доказателства при въведено оплакване с жалбата на въззивника за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд.
В отговора на ответника по касация [фирма], София се поддържа, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срок по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване валидно и допустимо въззивно решение на Софийски градски съд и съдържанието и? е съобразено с изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди решението на Софийския РС, въззивната инстанция е приела за безспорно установено възникването на договорна връзка между страните по силата на неформален договор за ремонт на част от дизелов двигател – горивно-нагнетателна помпа на моторен танкер „С. М.”, извършване подмяна на елементи на помпата, доставени и монтирани от ответника в изпълнение на договора за изработка и изплащане на уговореното възнаграждение 12 652,31 лева с ДДС от възложителя на ремонта в полза на ответното дружество, което е изпълнител и е предало ремонтираната помпа с двустранен приемо-предавателен протокол от 18.01.2012 год. Монтирането на предадената помпа с подменените части към двигателя е извършено от втория подизпълнител на ремонтните работи – Кораборемонтен завод [фирма]. След монтажа е установен механичен шум в двигателя, за който ответникът е бил уведомен, след извършени от него повторна диагностика и ремонт на помпата са подменени дюзите на два от цилиндрите, при което шумът значително е намалял. За отстраняване на проблема е извършен повторен ремонт в М.. Твърдението на ищеца, че причина за проблемите в работата на двигателя е неправилното калибриране на помпата, е останало недоказано по преценка на въззивния съд, който след повторен анализ на събраните писмени доказателства и констатациите в заключенията на единична и тройна съдебно-техническа експертиза за вероятните причини на механичния шум в корабния двигател е достигнал до извода на СРС за липса на основание за разваляне на договора между страните, както и за възникване на отговорност по чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД за вреди от неизпълнението му поради недоказано некачествено изпълнение на ремонта на помпата и на такова отклонение от възложеното или толкова съществени недостатъци, които биха направили работата негодна за предназначението и? по смисъла на чл.265, ал.2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от касатора въпроси във връзка с въведеното за първи път оплакване за неправилно разпределение на доказателствената тежест с касационната жалба са два. Единият от тях, уточнен и квалифициран от настоящия съдебен състав съобразно т.1 на ТР № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на ОСГТК, е: „Чия е доказателствената тежест относно предпоставките за разваляне на договор за изработка поради некачествено изпълнение при предявен иск за вземане по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, във вр.чл.87 ЗЗД, във вр.чл.258 и сл.ЗЗД”. Така конкретизиран, процесуалноправният въпрос е от значение за изхода на конкретното дело, обусловил е правния извод на съда за неоснователност на исковете, но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК. В многобройни решения се приема, че страната, която твърди надлежно упражняване на правото си да развали договора, следва да докаже наличието на предпоставките на чл.87 ЗЗД – съответния вид неизпълнение, волеизявление за разваляне и достигането му до насрещната страна /Решение № 100 по т.дело № 307 по описа за 2011 год. на Второ търговско отделение на ВКС, Решение № 86 от 10 май 2016 год. по т.дело № 595/2015 год. на Първо т.о. на ВКС/. При иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД във вр.чл.87 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване надлежно упражнено право на разваляне – престация в изпълнение на валидно възникнало правоотношение /в процесния случай плащане по договор/ и факти и обстоятелства, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, като разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения на всяка от страните, обуславящи претендирани от нея права. /В тоя смисъл са Решение № 189 от 04.02.2014 год. на ВКС по т.дело № 141 по описа за 2012 год. на Първо търговско отделение, Решение № 203 от 30 януари 2012 год. на Второ търговско отделение по т.дело № 116/2011 год., Решение № 139 от 25 януари 2012 год. по т.дело № 678/2010 год. на Второ търговско отделение на ВКС и др./. Приложеното към касационната жалба решение от 7 март 2012 год. по т.дело № 15/2010 год. на ВКС, Второ търговско отделение, третира хипотеза на разваляне поради опасност от неизпълнение /чл.262, ал.2 ЗЗД/, различна от твърдяното в процесния случай основание за разваляне на договора за ремонт – изпълнение с недостатъци по чл.265 ЗЗД.
Същият въпрос досежно разпределянето на доказателствената тежест, но отнесен към вземането по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД във вр.чл.87 ЗЗД, предявено с положителен установителен иск, представляващ част от заповедното производство, е поставен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да се обоснове значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът не излага съображения за необходимост от промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика и преодоляване на погрешни виждания и правни разрешения по прилагане на конкретни неясни, непълни или противоречиви норми. Позоваването на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е бланкетно. Съществува актуална и непротиворечива практика с трайно съвпадащо тълкуване на елементите на фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и на общите и специални хипотези на разваляне на договори и на правилата относно разпределяне на доказателствената тежест за установяването им и последиците от недоказването им. Въззивният съд не е сезиран с оплакване за неправилно разпределение на доказателствената тежест относно извършването на ремонта на помпата и качеството му и е постановил решението си изцяло в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, наличието на която изключва бланкетно поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Третият въпрос е: „Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства относно наличието на надлежно изпълнение на договора за ремонт при въведено с въззивната жалба оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, които не почиват на събраните по делото доказателства”. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на третия въпрос, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с т.3 на Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на тоя въпрос произтича от нормите на чл.146 ГПК, чл.153 ГПК, 154 ГПК и чл.266 ГПК, както и от дадените разрешения в т.2 и т.3 на ТР № 1/2013 год. по ТД № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивната инстанция.
В случая въззивната жалба съдържа оплакване за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, които не кореспондират със събраните по делото доказателства – доклад на ЮНЕК и заключение на тройна съдебно-техническа експертиза. С нея не са заявени искания за събиране на нови доказателства и не се сочи необходимост от използване на други доказателствени средства, в това число и назначаеми служебно от съда. Въззивникът не се позовава на непълнота на събрания от СРС доказателствен материал, на неточни указания относно подлежащи на доказване факти, на процесуални нарушения при събирането на доказателствата, нито на непълнота или неточност на доклада. Въззивната жалба съдържа само оплакване за погрешно установени факти, свързани с изпълнението на ремонта. Ако приеме дадена фактическа констатация за необоснована, въззивният съд МОЖЕ ДА ПРЕЦЕНИ дали е налице необходимост от събиране на нови доказателства, в т.ч. и назначаване на техническа експертиза с допълнителна задача при наличието на тройна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и при лиса на оплаквания за опорочени процесуални действия на районния съд. Съчетаното приложение на служебното и на състезателното начало в гражданския процес при осигурено равенство на страните изисква свобода на преценката относно необходимостта от служебно събиране на доказателства, когато същото е допустимо.
Третият въпрос е формулиран в контекста на оплакванията на касатора за необоснованост на фактическите констатации в обжалваното решение, която не подлежи на преценка в производството по селектиране на касационната жалба. Въпросът е от значение за обсъждане на събраните доказателства, за възприемане на фактическата обстановка и за правилността на въззивното решение, а не е от значение за формиране решаващата воля на съда.
По изложените съображения обжалваното решение на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 18072/07.11.2014 год. по въззивно гр.дело № 10534/2014 год. на СГС, ГО, ІV”Г” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ