ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 818
гр. София, 11.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1611 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. В. Ш., към момента на подаването й действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител В. А. Ш. чрез адв. Т. Г. срещу решение № 2143/24.11.2014 г. по гр.д. 1825/14 г., Софийски апелативен съд, 10 състав, с което е потвърдено съдебно решение № 1128 от 20.02.2014 г. по гр.д. 8495/13 г., СГС, І-15 състав. Със съдебното решение е осъден [фирма] да заплати на Е. В. Ш., действащ лично и със съгласието на майка си В. А. Ш. сумата от 10 000 лв, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на 05.04.2013 г., от водача на лек автомобил „Тойота Я.“ с рег. [рег.номер на МПС] – С. В. П., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 05.04.2013 г. до окончателното изплащане на задължението е и отхвърлен иска за разликата до целия предявен размер от 40 000 лв като неоснователен.
Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно, тъй като са налице пороците, съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и необосновано.
Неправилно било прието налице съпричиняване на вредоносен резултат от страна на ищеца, изразяващо се в пътуване с мотопед без поставена предпазна каска.
Неправилно било определено застрахователното обезщетение за причинените вреди, тъй като бил занижен размерът.
Моли да се отмени решението в обжалваната част и да му се присъдят разноски.
Ответникът [фирма] в отговора на касационната жалба излага съображения по допустимостта й като счита, че в касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът не е посочил процесуалният или материалноправен въпрос, разрешен от съда. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. По основателността на касационната жалба намира, че обезщетението, което е определено от въззивния съд за причинените неимуществени вреди е правилно определено в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и задължителната практика, изразена в ППВС 4/68 г. Моли да не се допуска касационно обжалване, а ако се допусне да се отхвърли касационната жалба. Претендира разноски, както в случай на недопускане на касационната жалба, така и при отхвърлянето й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 от ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение.
С решение № 2143 от 24.11.2014 г. по гр.д. 1825/ 14 г., Софийски апелативен съд, 10 състав е потвърдил решение № 1128/20.02.2014 г. по гр.д. 8495/13 г., СГС, І-15 състав, с което е осъден [фирма] да заплати на Е. В. Ш. сумата от 10 000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на 05.04.2013 г. от водача на лек автомобил „Тойота Я.“ с рег. [рег.номер на МПС] – С. В. П., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ , ведно със законната лихва от 05.04.2013 г. до окончателното изплащане като отхвърля иска за разликата до целия предявен размер от 40 000 лв като неоснователен. Въззивният съд е приел за осъществени фактите, че е налице пътно-транспортно произшествие на 05.04.2012 г., между лек автомобил „Тойота Я.“, ДК [рег.номер на МПС] , управляван от С. В. П.. Водачът е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил комплексна средна телесна повреда на Е. В. Ш., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и нараняване, проникващо в черепната кухина. Приел е, че е налице установяване със съдебно решение по н.а.х.д. 1523/13 г. на Районен съд – [населено място] на вината на С. П.. Установил е от застрахователна полица, че е налице застраховка „Гражданска отговорност“ , сключена с [фирма]. При така предявения пряк иск на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност е преценил, че искът се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на посочената правна норма. Посредством препращането, на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че на касатора Е. Ш. са причинени следните травматични увреждания : контузия на главата, закрито счупване на челна и теменна кости на черепа в дясно, мозъчно сътресение, оток на дясно око и охлузвания на лицето, които са в пряка причинно следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. От тези увреждания лицето е претърпяло болки и страдания за около 3-4 месеца, локализирани в областта на главата, интензивни през първия месец, през който не е могъл да се обслужва сам, да се придвижва и е имал нужда от чужда помощ. Претърпял е интензивно лечение, което е довело да стабилизиране на здравословното му състояние, изразяващо се в единични болки в главата само при продължителна умствена умора и по-продължително гледане на телевизия и четене – прояви, бързо отзвучаващи след прием на обезболяващи средства. Съдът е съобразил тези вреди и на основание чл. 52 от ЗЗД е приел, че от значение са силата, продължителността и интензивността на облките и страданията от около четири месеца, през първия, от които не е било възможно самообслужване, богата неврологична симптоматика, причинена от черепно-мозъчна травма, видът и степента на телесните и психически увреждания, твърде младата възраст на пострадалия 15 г, при която причинените травми и увреди се преживяват по тежко в психоемоционален аспект, отражението на травматичните увреждания върху физиката и психиката на лицето, включително проявите на главоболие и световъртеж при умствена преумора и други. Определено е обезщетение за така претърпените неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. При разглеждано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, съдът е приел, че е основателно като приема 20 % на съпричиняване, в резултат на непоставяне на предпазна каска. Определено е, че 20 000 лв е дължимото обезщетение, отчетено е плащане от застрахователя в хода на процеса и е присъдена сумата от 10 000 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът Е. В. Ш. счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК като сочи, че са разрешени следните въпроси от въззивния съд:
1. Достатъчно ли е , за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, да се докаже обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник вероятно е пътувал на мотор, без поставена подходящ тип каска или намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само, ако са събрани категорични доказателства, че пострадалият е бил без каска и че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал подходящ тип каска?
2. Дали наличието на съпричиняване следва да бъде категорично доказано по делото или е достатъчно да се предположи вероятното наличие на принос на увреденото лице, за да се приеме, че същото е установено и да се приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
3. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните в ППВС 4/1968 г. и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените ?
Допускането на касационно обжалва предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос (чл. 280, ал.1 от ГПК), по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания на т. 1 – т. 3, чл. 280 ГПК. Според задължителните указания в т. 1 от ТР 1 /19.2.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос трябва да е формулиран ясно и точно от касатора и да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на въззивното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на доказателствата. В съобразителната част на тълкувателното решение е проведено разграничение между основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, които имат значение за правилността на въззивното решение и се преценяват само след допускане на касационното обжалване в производството по чл. 290 ГПК, и специфичните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК , в зависимост, от които се селектират касационните жалби в стадия на производството по чл. 288 ГПК.
Така посоченият първи въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е разрешен от въззивния съд. Съдът не е основал решението си на предположение. Съдът е възприел извод на вещите лица, които с оглед на установените увреждания на касатора при процесното пътно-транспортно произшествие, са направили заключение, че с оглед установените данни за скорост на мотоциклета и автомобила и механизма на пътно-транспортно произшествие, че касаторът е управлявал мотоциклета без предпазна каска. Разсъжденията относно това как е направен този извод и формулировката на вещото лице, че според него е било „по-вероятно касаторът да е бил без каска“ не се приравняват на предположение, на което съдът е възприел факта, че увреденото лице е било без каска. Съдът е възприел данните, дадени от вещото лице въз основа на специалните му знания, съпоставил ги е с всички доказателства по делото и въз основа на техния анализ е приел за установен факта, че лицето е било без каска, по време на пътно-транспортното произшествие, от което е получил описаните увреждания. В този смисъл не е разрешен въпрос като посочения в изложението по чл. 284, ал.3 , т.1 от ГПК , а именно – съдът не е изградил решението на предположение, за да определи наличието на съпричиняване. Въпросът за съпричиняването е разрешен в съответствие с доказателствата по делото. Съдът е възприел и установил факта на съпричиняване след съвкупен анализ на доказателствата. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, не може да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на доказателствата по делото. Въззивният съд е извършил преценка, въз основа на доказателствата по делото – установените травматични увреждания и механизма на пътно-транспортното произшествие и е приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на касатора – управление на мотоциклета без каска при настъпване на пътно-транспортното произшествие и настъпилия вредоносен резултат. Ето защо съдът намира, че така поставеният въпрос не може да е общо основание за допускане до касационно обжалване на възизвното решение. Поради липса на общо основание за допускане до касационно обжалване, не следва да се обсъжда и допълнителните основания, сочени от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Посочените съдебни решения, съставляващи задължителна практика на основание чл. 290 от ГПК, не разкриват общо основание за допускане на касационно обжалване
По отношение на поставения втори въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК настоящият съдебен състав, намира, че както бе изложено по-горе въззивният съд е установил посредством заключението на вещото лице, чийто изводи възприема, че посочените и преживени травматични увреждания от Е. Ш. водят до извода, че е бил без предпазна каска по време на пътно-транспортното произшествие, управлявайки мотоциклета. Това е обусловило извод за пряка причинно-следствена връзка на обективното обстоятелство във връзка с уврежданията. Този извод, не съставлява разрешаване на въпрос, за наличие за предположение в съдебния акт за вероятно наличие на принос на увреденото лице. Установени са факти по делото посредством анализ на доказателствата. В този смисъл съдът не е приел, предположение, а е установил поведение, което обективно представлява съпричиняване. Ето защо не може да се приеме, че така поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд. Липсва общо основание за допускане на въззивното решение до обжалване.
По отношение на третия поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд, определяйки размера на обезщетението се е съобразил с критериите за определяне на справедлив размер на застрахователните обезщетения. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 4/1968 г. и от формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, изразена в мотивите на решенията: решение № 202 от 16.01.2013 г. по т.д. 705/11 г. на ІІ ТО на ВКС решения № 25 от 17.03.2010 г. по т.д. 211/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. 35/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 177 от 27.10.2009 по т.д. 14/2009 г. на ІІ ТО на ВКС според, които вложеното от законодателя в понятието справедливост като критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане не е абстрактно, а се проявява в конкретните обстоятелства, начин на извършване на увреждането, физически и психологически последици от увреждането за увредените лица, перспективи от увреждането. Освен това трайната съдебна практика, изразена в решение № 317/1.7.2011 г. по гр.д. 1553/2010 г. на IV ГО, решение № 407 от 26.05.2010 г. по гр.д. 1273/2009 г. на III ГО, решение № 140 от 24.07.2013 г. по гр.д. 1328/12 г. на III ГО, решение № 302/04.10.2011 г. по гр.д. 78/2011 г. на IV ГО, решение № 51/13.02.2012 г. по гр.д. 465/2011 г. на I ГО определя като част от критериите за определяне на обезщетение по справедливост отчитане на икономическата конюнктура в страната, израз на която са ежегодно нарастващите нива на покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В мотивите към обжалваното решение съдът подробно е посочил видът на вредите, начинът на тяхното получаване, степента на оздравяване и тенденциите за общото здравословно състояние на пострадалия при пътно-транспортното произшествие касатора. Така подробно изложените мотиви, отговарят на критериите за справедливост, както са разяснени в т. ІІ от Постановление № 4 от 1968 на Пленума на Върховния съд. При прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението, лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите нямат самостоятелно значение, но следва да бъдат взети предвид при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. В този смисъл съдът, като се е съобразил, че ищецът е пострадал от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.04.2013 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразил задължителната практика на основание чл. 290 от ГПК. При присъждане на конкретно определената сума, съдът е отчел, че има осъществено плащане от застрахователя в хода на процеса. Макар и да е разрешен въпросът за справедливия размер на обезщетението, то не е налице допълнително основание за допускане на решението до касация, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд се е съобразил с трайната и задължителна съдебна практика, приета с Тълкувателни решения и решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК и е определил размера на обезщетението съобразно тези разрешения. Поради това не е налице допълнително основание, така както е посочено от касатора.
По всички изложени съображения съдът намира, че не следва да се допуска касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника [фирма] следва да се присъдят разноски в размер на минимално адвокатско възнаграждение 1 115 лв, както се претендира.
Воден от горното съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2143 от 24.11.2014 г. по гр.д. 1825/14 г., Софийски апелативен съд, 10 състав.
ОСЪЖДА Е. В. Ш., ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. Септември да заплати на [фирма], [населено място], [улица] , ЕИК[ЕИК] сумата от 1 115 лв (Хиляда сто и петнадесет лева), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.