О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.828
гр. София,16.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3582 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1768 от 06.08.2015 г. по т.д.№18/2015 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №1398 от 27.08.2014 г. по т.д.№6041/2012 г. на СГС, ТК, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], на основание чл.208 от КЗ /отм./, сумата от 44 386.76 лв., обезщетение по договор за застраховка, обективиран в полица №0303А022907, ведно със законната лихва от 11.09.2012 г. до окончателното изплащане и сумата от 788.33 лв., обезщетение за забава за периода 04.01.2010 г . – 10.09.2012 г., а на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2 705.69 лв. разноски.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че съдът не е разгледал направено възражение относно наличието на договорен изключен риск, като не е разграничил хипотезите, изрично очертаващи изключените рискове по смисъла на Общите условия от задълженията на застрахованата страна, свързани със санкционните последици, преценявани на плоскостта на чл.211, т.2 от КЗ. Навеждат се доводи, че волята на страните е тълкувана неправилно от въззивния съд, предвид което се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Може ли съдът да приложи предпоставките за упражняване на потестативното право на отказ по чл.211 от КЗ /отм./ към направеното възражение за изключен риск. 2. Следва ли съдът да обсъди отделно възражението за изключен риск от направеното възражение за упражняване на право за отказ на застрахователя, вследствие неизпълнение на задължение на застрахования. 3. Относно тълкуването на договорите по чл.20 от ЗЗД.
Поддържа се, че така формулираните въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана съответно в решение №32 от 11.08.2014 г. на ВКС, ТК, решение №125 от 10.12.2014 г. на ВКС, ТК и решение №546 от 23.07.2010 г. на ВКС, ГК.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач – [фирма] навежда доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в предвидения в закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: наличие на противоправно отнемане на МПС, за което имущество между страните е сключен застрахователен договор – застраховка Каско, както и обстоятелствата, че към момента на противозаконното отнемане, в лекия автомобил е оставен т.нар. „малък талон” на автомобила и че последната вноска от разсрочената застрахователна премия не е заплатена. По отношение на направените от ответника застраховател възражения, въззивният съд е посочил, че в хода на първоинстанционното производство е направено единствено възражението, че не се дължи заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като застрахованият не е изпълнил задължения по договора за застраховка /оставянето на свидетелство за регистрация част II в автомобила/, което е основание за отказ да се изплати обезщетение. В този смисъл въззивният съд е разгледал само това възражение на ответника застраховател и като е възприел становище, че конкретното неизпълнение е с характеристика, отговаряща на предпоставките на чл.207, алл.2, пр.2 от КЗ /отм./, от което право обаче застрахователят не се е възползвал, е намерил възражението за неоснователно, респективно, че са налице условията на чл.208, ал1. от КЗ /отм./.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че по първите два от поставените в изложението въпроси не може да се допусне касационно обжалване, тъй като тези въпроси не са обусловили решаващата воля на съда. Както бе посочено, възражението на застрахователя за наличие на изключен риск не е обсъждано в мотивите на въззивното решение, тъй като по същество съдът е приел, че това възражение /направено във въззивната жалба/ е било преклудирано. Доколко изводът на въззивния съд е в съответствие с процесуалните правила, е въпрос по правилността на решението, която обаче е предмет на проверка едва при допуснато касационно обжалване, а в случая в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК не е формулиран въпрос по отношение своевременността на направеното с въззивната жалба възражение.
От друга страна по приложението на разпоредбата на чл.20 от ГПК са постановени множество решения на ВКС по реда на чл.290 от ГПК /включително и това, приложено от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК/, имащи задължителен за съдилищата характер, с които се приема, че тълкуване на договорите се извършва съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД, с оглед издирване действителната обща воля на страните. В случая обаче касаторът не твърди наличие на каквото и да е нарушение на правилата за тълкуване, а по същество обосновава противоречието, с непроизнасянето на съда по направеното възражение за наличие на изключен от покритие риск, което обаче, както бе посочено, не може да се отнесе към основанията за допускане на касационно обжалване и в този смисъл такова не може да се допусне и по третия от поставените в изложението въпроси.
С оглед липсата на доказателства за направени от ответника по касация разноски пред ВКС, такива не му се следват.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1768 от 06.08.2015 г. по т.д.№18/2015 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.