Определение №554 от 21.11.2016 по гр. дело №60065/60065 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
60065_16_opr_288_422gpc

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София, 21.11.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 60065 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и Д. Н. Н. срещу въззивно решение от 13.11.2015 г. по възз. търг. д. № 1487 /2015 г. на Софийски апелативен съд, т.о., с което е отменено първоинстанционно решение на Софийски градски съд, г.о. и вместо него е постановено друго, с което са уважени искове на [фирма] срещу касационните жалбоподатели с правно основание чл.422,ал.1 ГПК за установяване на вземане в размер на 18 253.61 евро, изискуемо задължение по запис на заповед, обезпечаващ вземане по договор за финансов лизинг с посочен номер и дата и споразумение към него.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационна жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страни по делото срещу въззивно решение, постановено по търговско дело, което подлежи на обжалване с касационна жалба и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК. Касационната жалба е редовна. Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се съдържа в нея.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважил искове с правно основание чл.422 ГПК срещу издател на запис на заповед (дружество с ограничена отговорност) и срещу авалист (управителя на дружеството), въззивният съд е приел следното:
Представеният запис на заповед е редовен. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено, че вземането съществува, не се установява и не се твърди плащане. Каузалното правоотношение е установено – договор за лизинг, както и връзката на записа на заповед с него – обезпечителната му функция. Възражението за новация (по чл.107 ЗЗД) е неоснователно – с подписани две споразумения към договора е договорено преструктуриране на съществуващия дълг, чрез разсрочване на задълженията на ответника към ищеца. Няма промяна в предмета на задължението, няма нов дълг.
Неоснователно е възражението за ненастъпила изискуемост във връзка с нередовно предявяване на основание чл.592 и чл.593 ГПК чл.50 ЗННД вр. чл.37-58 ГПК и чл.47,ал.1 ГПК за авалиста и чл. чл.593 ГПК чл.50,ал.4 ЗННД за о.о.д. (издателя) От представените доказателства е установено, че записът е надлежно предявен на издателя и на авалиста, което е удостоверено с приложените разписки на нотариуса.
Неоснователно е възражението, че не е установен размерът на задължението – точно дефиниран е в заявлението по чл.417 ГПК.
В касационната си жалба наред с доводите за неправилност на въззивното решение (по чл.281,т.3 ГПК) жалбоподателите извеждат материалноправни въпроси, които уточнени съгласно приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, са както следва:
1) Представлява ли обективна новация предоставянето при много по-тежки условия на кредит от лизингодателя на лизингополучателя за погасяване на задълженията по договор за лизинг.
Въпросът не е обуславящ, той не се основава на установеното от въззивния съд при тълкуване на договора, че със споразуменията към лизинговия договор са разсрочени задълженията на ответника към ищеца и че няма промяна в предмета на задължението, няма нов дълг.
Въпросът не се основава на приетото от въззивния съд, а на твърденията и доводите на жалбоподателя, които не са приети за доказани и основателни. Несъгласието с фактическите и правните изводи представлява довод за неправилност, не се проверява в производство по чл.288 ГПК
2) Дали ненадлежното връчване на нотариалната покана, с която записът на заповед е предявен на издателя и авалиста, няма за последица ненастъпването на изискуемостта на вземането по него.
Въпросът не е обуславящ. Видно от изложеното за мотивите му въззивният съд не е приел, че нотариалните покани до издателя и авалиста не са надлежно връчени, а обратното – че от представените доказателства е установено, че записът е надлежно предявен на издателя и на авалиста, което е удостоверено с приложените разписки на нотариуса.
Най-напред въззивният съд е установил предпоставките за издаване на изпълнителен лист в заповедното производство – редовен запис на заповед и две нотариални покани до издателя и авалиста, с отбелязване от нотариус, че са връчени.
А след това (производството е по иск по чл.422 ГПК) въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства въззивният съд е установил и наличието на каузално правоотношение, произтичащо от договор за финансов лизинг и произтичащото от него вземане, включително и настъпването на падежите по всяка отделна лизингова вноска преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът е установил и връзката между договора за лизинг и записа на заповед и обезпечителната функция на записа. Съдът е приел и че не се установява и не се твърди (от ответниците) плащане.
3) Дали не липсва документ за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита (в резултат на новацията).
Видно от изложеното по-горе, въпросът не е обуславящ. Въззивният съд е приел, че каузалното правоотношение произтича от договор за финансов лизинг. Няма промяна в предмета на задължението, няма нов дълг, няма новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. Падежът на разсрочените лизингови вноски е настъпил преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с това е настъпила и тяхната изискуемост. Поради това въпросът за предсрочна изискуемост не е обуславящ изводите на съда.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът в касационното производство не претендира разноски и не е представил списък на разноски, поради което и на него разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 13.11.2015 г. по възз. търг. д. № 1487 /2015 г. на Софийски апелативен съд, т.о. по касационни жалби на [фирма] и Д. Н. Н..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top