1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
гр.София, 21.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3103/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Ч. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд № 5 от 15.02.2016 г. по гр.д.№ 426/ 2015 г. С него е потвърдено решение на Видински районен съд по гр.д.№ 1922/ 2014 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против А. С. Ч., [фирма], [населено място] и [фирма] С., [населено място], искове за обявяване на нищожността на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, материализирани в нотариален акт № ***, т.****, рег.№ *****, н.д.№ 1438/ 2007 г. на нотариус рег.№ 028; нотариален акт № **, т.**, рег.№ ****, н.д.№ 287/ 2009 г. на нотариус рег.№ 028; и нотариален акт № **, т.**, рег.№ *****, н.д.№ 1913/ 2007 г. на нотариус рег.№ 028; както и исковете за осъждане на тримата ответници солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за лишаване от възможността да ползва имотите по тези актове за период 09.10.2009 г. – 09.10.2014 г. в размер 1 272,32 лв и обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение за период 09.10.2009 г. – 09.10.2014 г. в размер 315,67 лв. Отхвърлени са и предявените от С. А. Ч. против [фирма] С., [населено място], искове за предаване на владението на нива от 12.330 дка, м.”В. отар”, имот № ******* по плана за земеразделяне на [населено място] и нива от 5.060 дка, м.”Г.”, имот № ****** по плана за земеразделяне на [населено място].
Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следния (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправен въпрос: допустимо ли е да се квалифицира като добросъвестно владение, което да доведе до придобиване по давност на право на собственост върху недвижим имот, ако установяването на това владение не е демонстрирано на собственика. Счита, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна [фирма], [населено място], оспорва жалбата с доводи по същество, без да взема отношение по наличието на основания за допускането му до касационен контрол.
Ответната страна [фирма] С., [населено място], поддържа, че няма основания за допускане на касационното обжалване, тъй като повдигнатият от касатора въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Соченото от касатора Тълкувателно решение № 1/ 06.08.2012 г., ОСГК, ВКС, касае отношения между съсобственици, какъвто настоящия случай не е. Другото сочено от него тълкувателно решение – № 4/ 17.12.2012 г., ОСГК, ВКС – според този ответник няма отношение към повдигнатия въпрос.
Ответната страна А. С. Ч. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че ищецът е бил собственик по завещание на процесните два недвижими имота, а ответникът А. С. Ч. е бил наследник по закон на завещателя. Легитимирайки се като собственик на имотите по наследство, А. Ч. ги продал през 2007 г. на [фирма], [населено място], което от своя страна се разпоредило с имотите, като ги прехвърлило на [фирма] С., [населено място] през 2009 г., от който момент имотите се владеят от последния ответник. Последният факт не е спорен между страните, а владението е добросъвестно, тъй като е упражнявано въз основа на годно правно основание и без приобретателите по сделките да са знаели, че прехвърлителят не е собственик. Тъй като добросъвестното владение е упражнявано от последния ответник повече от 5 години преди датата на подаване на исковата молба, той е придобил имотите по давност, на оригинерно основание. Съдът не е възприел доводите ищеца за недобросъвестност на владението поради нищожност на прехвърлителните сделки, като посочил, че продажбата на имот от лице, което не е негов собственик, не прехвърля собствеността, но не е нищожна и договорът представлява годно правно основание по смисъла на чл.70 ЗС. Съответно с тези изводи, установителните искове за нищожност на сделките са отхвърлени, а с оглед извода, че [фирма] С., [населено място], е придобил имотите по давност, съдът приел, че ищецът е загубил това право и поради това и ревандикационните му искове са неоснователни. Съответно исковете за обезщетение, като обусловени от исковете за собственост, също са счетени за неоснователни и отхвърлени.
При тези мотиви на въззивния съд, формулираният от жалбоподателя правен въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Както основателно възразява ответникът [фирма] С., [населено място], соченото от касатора Тълкувателно решение № 1/ 06.08.2012 г., ОСГК, ВКС не разрешава спорния в настоящето производство правен въпрос. То е постановено за уеднаквяване на съдебната практика по спорове за придобиване по давност на идеални части от съсобствени недвижими имоти, при упражнено владение от един съсобственик по отношение на друг. Даденото в него тълкуване не може да бъде съотнесено към настоящия случай, който не касае отношения между съсобственици. Що се касае до Тълкувателно решение – № 4/ 17.12.2012 г., ОСГК, ВКС, даденото в него тълкуване не е свързано с добросъвестността на владението, а е свързано с необходимостта от позоваване на давността и момента, в който владелецът придобива собственост чрез давностно владение. Такива въпроси обжалваното въззивно решение не разрешава. То съответства на установената съдебна практика, според която явно установеното владение въз основа на годно правно основание, макар учредено от несобственик, е добросъвестно и при позоваване от страна на владелеца, води до придобиване по давност след изтичане на срок от 5 години. За тези правни последици не е необходим някакъв изричен акт на демонстрация на владението по отношение на собственика.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд № 5 от 15.02.2016 г. по гр.д.№ 426/ 2015 г.
ОСЪЖДА С. А. Ч., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх., ет., ап., да заплати на [фирма] С., [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], 500 лв (петстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: