ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 607
гр. София, 22.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 544 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
[фирма] обжалва определение № 45 от 06.1.2016 г. по ч.гр.д. 5519/15 г. , Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е отменено определение на Софийски градски съд, VI-18 състав по т.д. 917/201 г. и е осъден [фирма] да заплати на [фирма] сумата над 1 340 лв до 3 600 лв, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Счита определението за неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и иска да бъде осъден [фирма] да му заплати сумата над 1 340 лв до 3600 лв.
Оспорва изводите на съда, че реално е платена сумата на адвокатското възнаграждение в размер на 3 600 лв. С изводите си въззивният съд бил нарушил Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът [фирма] не е подал отговор на частната жалба в срок.
Върховния касационен съд по направените оплаквания след преценка на изложените доводи намира следното:
С определение № 45 от 06.01.2016 г. по ч.гр.д. 5519/15 г. Софийски апелативен съд, 6 състав е разгледал частна жалба на [фирма] срещу определение на Софийски градски съд, с което е допълнено съдебно решение и е осъден [фирма] да заплати на [фирма] 1 340 лв направени по делото разноски, изразяващи се в доказано плащане на адвокатско възнаграждение. За сумата от 3 600 лв е прието, че няма плащане и не се доказва плащане на адвокатско възнаграждение.
В определението си Софийски апелативен съд е приел, че представеното платежно нареждане за заплащане на 3 600 лв е достатъчно, за да се приеме, че е налице заверяване сметката на адвоката, представляващ страната. Съдът е основал извода си на надеждността на банковата система, че с отправяне на платежното нареждане до банката има достатъчно гаранции, че отправеното нареждане ще бъде изпълнено. Достатъчно било представяне на платежното нареждане, тъй като Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС не уточнявало документите и дали те пряко трябва да установяват заверяването на сметката на получателя. Поради това приема за реално заплатени разноските за адвокатско възнаграждение от 3 600 лв.
Освен това съдът приема, че разноските са платени за един адвокат и следва да се присъдят изцяло, а не само в размер на 1 340 лв, както е приел първоинстанционният съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател [фирма] сочи следните въпроси, които според него са разрешени от въззивния съд и са обусловили неговите изводи.
1. Допустимо ли е да се приеме за реално плащането, извършено по електронен път, само с представяне на платежно нареждане и при липса на доказателства за заверяване сметката на получателя , без изследване от съда нормативно установената възможност платецът да оттегли нареждането за плащане в определен срок, както и банката – платец да откаже плащането при определени условия, заложени в нормативните актове, съдържащи разпоредби относно платежните услуги и платежни системи ?
2. Допустимо ли е да се приеме за реално плащането, извършено по електронен път, само с представяне на платежно нареждане и при липса на доказателства за заверяване сметката на получателя при направено оспорване на плащането от страната по делото, която е задължена да понесе разноските?
Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда. Въпросите, които имат значение за обсъждането на доказателствата и за правилността на решението, не съставляват общо основание по чл. 280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Посоченитe въпроси в изложението са изцяло свързани с възприемане на доказателствата от въззивния съд и въпросът за стойността на електронните документи и установяване на плащане на адвокатско възнаграждение. Въпросът за анализа на доказателства не може да съставлява основание за допускане на касационно обжалване. Разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно въпроса за възприемане на доказателствата от въззивния съд, техния анализ и за това какви изводи относно настъпилите факти, е възприел въззивният съд, не могат да са предмет на разглеждане в стадия по селектиране на касационните жалби.
Въпросът за това следва ли или не да се приеме за реално плащането, така както е приел въззивният съд не съставлява въпрос, който е обуславящ извода на съда с оглед разрешаване предмета на производството по чл. 248 от ГПК, а е конкретен въпрос за това дали в случая по делото следва да се приеме, че реално е платено адвокатското възнаграждение.
Ето защо липсва общо основание за допускане на определението до касационно обжалване.
При липса на общо основание за допускана на определението до касационно обжалване, не трябва да се изследва допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 45 от 06.01.2016 г. по т. д. № 5519/15 г., Софийски апелативен съд, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.