5
Върховен касационен съд на Република България, ТК, ІІ т.о. дело № 3025/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.844
гр.София, 23.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело под № 3025/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], Шумен срещу решение на Окръжен съд Варна, постановено на 3 април 2015 год. по въззивно т.дело № 227/2015 год., с което е отменено решение № 5404/17.11.2014 год., постановено по гр.дело № 9985/2013 год. на Районен съд Варна, Гражданско отделение, 16 състав, за уважаване на исковете на касатора срещу [фирма], В. за сумата 5 941,67 ЕВРО с левова равностойност 11 620,90 лева без ДДС, представляваща възнаграждение за посредничество по договор за съвместна дейност от 4 юли 2011 год. със законната лихва от завеждане на делото до окончателното и? плащане и 2 099,83 лева мораторна лихва за периода от 21.07.2011 год. до 21 април 2013 год., като исковете, предявени в обективно съединение, са отхвърлени от въззивната инстанция. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.280 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос задължен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението всички доводи на страните и да изложи изводи във връзка с допустимите и относими доказателства относно правнорелевантните факти.
Ответникът по касация [фирма], В. е изразил в срока по чл.287, ал.1 ГПК за отговор на жалбата становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт – въззивно решение на окръжен съд – и нередовностите и? са отстранени.
За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което предявените в обективно съединение искове са уважени, Варненският окръжен съд е приел за недоказано твърдението на ищеца за осъществено посредничество за сключването на договор за продажба на недвижим имот между ответното дружество и трето физическо лице-купувач Г. Е. Ю.. В съобразителната част на обжалваното въззивно решение се сочи, че не са събрани доказателства относно изпълнението на задълженията на ищцовото дружество да уведоми насрещната страна за адреса за кореспонденция на своя клиент, проявил интерес към придобиване на недвижимия имот на територията на [населено място], за посочването му на възложителя като евентуален купувач и изпращане на данни за него, включително и чрез имейл кореспонденция между посредника и ответника-възложител [фирма] съгласно клаузите на Раздел ІV на процесния договор за съвместна дейност от 4 юли 2011 год., за извършване на съвместен оглед и съставяне на протокол за него в съответствие с клаузата на т.5.ІІІ с отбелязан размер на възнаграждението за посредника. На ищеца е указано с доклада на първоинстанционния съд, че носи доказателствена тежест за установяване на изпълнението на описаните задължения, произтичащи от договора за възлагане на посреднически услуги, допуснати са гласни доказателства, посочени от двете страни и такива не са събрани поради заявен от тях отказ да доведат допуснатите им свидетели и поради оттеглянето на искането от заинтересованата от установяването на фактите ищцова страна, заявено от процесуалния и? представител в оз на 15 октомври 2014 год., проведено от Варненския РС.
Касационната жалба съдържа оплакване за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, които не са конкретизирани, и за необоснованост на съдебния акт. Процесуалният въпрос, посочен като значим за изхода на спора, не е разрешен в отклонение от трайно установената задължителна практика на ВКС по въпроса задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните. Той се е произнесъл не само по възражението за липсата на облигационна връзка с източник – договор за посреднически услуги, което е приел за неоснователно в съответствие с констатациите на вещите лица, изготвили съдебно-почерковите експертизи, но е разгледал и обсъдил и доводите на ответното дружество [фирма] във въззивната жалба досежно недоказано изпълнение на договорните задължения на посредника, който съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест е следвало да установи своята изправност по договора за съвместна дейност при условията на главно и пълно доказване. Въпросът на касатора не е обвързан с конкретно посочени в жалбата и изложението към нея необсъдени доводи и доказателства на страните.
Не е налице наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по поставения процесуалноправен въпрос е формирана задължителна практика по чл.290 ГПК, обективирана в множество съдебни актове – Решение № 134/30.12.2013 год. по т.дело № 34/2013 год. на Второ ТО на ВКС, Решение № 212 от 01.02.2012 год. по т.дело № 1106/2010 год. на Второ ТО на ВКС, Решение № 392 от 10.01.2012 год. по гр.дело № 891/2010 год. на Първо гражданско отделение на ВКС, Решение № 75 от 20 юни 2016 год. по т.дело № 1608/2015 год. на Второ ТО на ВКС, Решение № 94 от 13.09.2016 год. по т.дело № 3768/2014 год. на Второ ТО, Решение № 161 от 04.10.2016 год. по т.дело № 2220/2015 год. на Второ ТО и др., съдържащи положителен отговор на същия, но в обжалвания съдебен акт въззивният съд се е произнесъл по редовно заявените и поддържани от страните доводи и възражения и не се е отклонил от задължителните указания в ППВС № 7/1965 год. и в ППВС № 1/1985 год., според които е длъжен да ги обсъди в мотивите си.
Не е налице и вторият допълнителен селективен критерий, с който касаторът обосновава приложното поле на касационния контрол. Хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК предполага противоречиво разрешение на обуславящия изхода на делото въпрос с ВЛЯЗЛО В СИЛА решение на първоинстанционен съд, на въззивен съд или на ВКС, когато решението на последния е постановено по реда на отменения ГПК. В случая касаторът не е представил доказателства за наличието на влязъл в сила съдебен акт на Варненския РС.
Оплакванията на касатора за необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд относно предприетите действия в изпълнение на възложените посреднически услуги не подлежат на обсъждане във фазата на селектиране на касационната жалба съобразно указанията в ТР № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения обжалваното решение на Варненския ОС не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 263 от 3 април 2015 год., постановено по въззивно т.дело № 227/2015 год. на Варненския окръжен съд, ТО, 2 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ