ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 852
София, 23 ноември 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3039 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 85/31.03.2016 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 16/2016, с което е потвърдено решение № 139/05.11.2015 на Балчишкия районен съд по гр. д. № 295/2015, с което е отхвърлен предявения иск за установяване на дискриминация по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.
Недоволна от решението е касаторката Н. Г. С., представлявана от адв. М. Д. от Д., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задълженията на първоинстанционния и въззивния съд във връзка с доклада по делото и в частност за задължението да даде указания на страните съобразно чл. 146, ал. 2 ГПК, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и прилага противоречива съдебна практика.
Ответницата по жалбата Н. Ж. Н., представлявана от адв. Ю. О. от Д., я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, както и че повдигнатият въпрос, макар да обуславя изхода на делото е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, включително и с представените решения към изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от страна на ответницата в качеството й на директор на училище не е проявила пряка дискриминация, изразяваща се в тенденциозно упражнен психически тормоз, преследване, накърняване на достойнство и създадена враждебна среда на работното място. Твърденията на ищцата, че първоначално й е бил отказан отпуск, а впоследствие е бил разрешен, както и че не са й били разпределени часове за преподавателска работа, отказаното съгласие на синдикалната организация за съкращаването й, предложението да заеме поста заместник-директор, заповедта за описване на библиотечния фонд с цел уплътняване на работното време, както и тенденциозното отношение към ищцата във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение не са обосновали и доказали наличието на дискриминационен признак и неравно третиране. Съдът е приел, че представените по делото писмени доказателства (искания за ползване на отпуск) не установяват целенасочено негативно отношение към ищцата, нито в искането на съгласие на синдикатите за бъдещи съкращения е посочена изрично само ищцата, като действията на ответника по осигуряване на работни места и уплътняване на работното време на ищцата не са обусловили неравно третиране.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос, макар да е обусловил изхода на делото, няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС. Въззивнит съд не прави доклад по чл. 146 ГПК. Съгласно чл. 268, ал. 1 ГПК той докладва жалбите и отговорите, тъй като е обвързан от посоченото в тях. С въззивната жалба могат да бъдат представени и да бъде поискано събирането на доказателства за правно релевантни факти и обстоятелства: 1) които не са включени в доклада по чл. 145, ал. 1, т. 1 ГПК, без значение кой ги твърди и кого ползват, 2) за които в доклада не са дадени указания по чл. 145, ал. 1, т. 5 ГПК в чия тежест е да бъдат доказани, без значение дали съдът го е включил в списъка на правнорелевантните факти по т. 1, или е пропуснал да ги включи и 3) за които не са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, че страната не сочи, нито представя доказателства за тях. Тези нови доказателства са допустими, доколкото имат значение за установяване на правно релевантни факти по делото според преценката на въззивния съд. Неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд, както и непълнотите и грешките в него имат значение за правилността на първоинстанционното решение.
В доклада по делото първоинстанционният съд трябва да посочи съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения от страните (списък на правно релевантните факти). Когато някое от претендираните права или някое от направените възражения произтича от факт, който не се твърди в исковата молба или отговора и не е допълнен съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен съгласно чл. 145, ал. 1 ГПК да постави на заинтересованата страна въпрос по този факт, като укаже значението му за претендираното право или направеното възражение. Заинтересована е страната, която черпи изгодни за себе си правни последици от този факт и чиято е тежестта да го докаже или опровергае. Когато заинтересованата страна заяви становището си по факта (осъществил се е или не се е осъществил), съдът записва нейното изявление в протокола и дава указания според доказателствената тежест на заинтересованата страна, че не сочи доказателства за установяването или опровергаването на факта. Когато твърдените от някоя от страните факти са неконкретни, неясни или си противоречат, съдът указва на заинтересованата страна да ги изясни, конкретизира или да отстрани противоречията в тях. Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК в доклада съдът трябва да посочи правната квалификация на всички претендирани от страните права и на всички направени възражения, реплики, дуплики и т.н. След като посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, съдът посочва съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК кои от посочените в т. 1 от доклада правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника. След като страните изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада, съдът им указва съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
При този изход на делото на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата 400, 00 разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 85/31.03.2016 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 16/2016.
ОСЪЖДА Н. Г. С. от [населено място] да заплати на Н. Ж. Н. от [населено място] сумата 400,00 лева разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.