О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 847
гр. София, 24.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четвърти октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3608 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Г. М. и [фирма] срещу решение №967/12.05.2015 г. по гр.д.№3493/2014 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №1746 от 14.03.2014 г. по гр.д.№3896/2013 г. на СГС, с което е обявен за недействителен на основание чл.135 от ЗЗД договор за цесия от 06.03.2013 г., сключен между [фирма] и О. Г. М., по силата на който [фирма] е прехвърлило на О. Г. М. вземанията си срещу ЧСИ Г. К. в размер на: сумата от 18 877 лв., ведно със законната лихва от 29.12.2009 г., сумата от 6 167 лв., законна лихва и сумата от 2 918 лв. разноски, които вземания произтича от влезли в сила осъдителни съдебни решения.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са налице селективните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК: 1. Налице ли е увреждане на кредитор, когато се прави заплащане към друг хирографарен кредитор. 2. От значение ли е моментът на възникване на вземането на съответния хирографарен кредитор. 3. Как се разграничава и защитава правото на дивидент като хирографарно вземане от другите вземания. 4. Предполага ли се, че е налице увреждане на един от хирографарните кредитори, когато същият бездейства и не кани длъжника си за изплащане на дължимото в продължение на година. 5. От значение ли е моментът на предявяване и започване на действия за принудително събиране, имайки предвид изричните особености на иска по чл.135 от ЗЗД.
Ответникът по касация Р. М. В. становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства установяват наличие на кумулативно предвидените предпоставки на чл.135, ал.1 от ЗЗД: ищцата Р. В. е кредитор на ответника [фирма] с изискуемо и ликвидно вземане; сключеният между ответниците договор за цесия представлява увреждащо действие, тъй като прехвърляйки вземанията си към трето лице, длъжникът е намалил платежната си неспособност; ответниците – дружеството длъжник и управителя и едноличен собственик на капитала му О. М., са знаели за увреждането. По отношение на възраженията на ответниците въззивният съд е посочил, че е без значение обстоятелството, че ищцата не е привилегирован кредитор, тъй като всеки кредитор /вкл. и хирографарен/ може да води иска по чл.135 от ЗЗД, а в увреждащите действия по смисъла на цитирания законов текст се включва и договора за цесия. Навел е доводи, че вземането на ответницата М. за изплащане на дивидент не й дава право да получи пълно плащане от длъжника, преди същият да е изплатил по съразмерност други по-рано възникнали хирографарни вземания, включително и процесното вземане на ищцата, независимо кога последната е предприела действия по принудително изпълнение.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Формулираният от касатора трети въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, а спрямо останалите въпроси не са налице поддържаните в изложението селективни основания. Касаторът не е посочил влезлите в сила съдебни решения, с които обосновава наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, а позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно, тъй като не са изложени доводи за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Дори и да се приеме, че това основание е въведено надлежно, то въпросите не могат да се квалифицират като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото разпоредбата на чл.135 от ЗЗД е достатъчно ясна и непротиворечива, а и по приложението й е налице константна, формирана с множество решения по реда на чл.290 от ГПК, практика на ВКС. Съобразно визираната практика, споделяна изцяло от настоящия състав и съобразена от въззивния съд при постановяване на решението, в производството по П. иск, правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите актове на длъжника, е предоставено при наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно, а моментът на възникването му е от значение с оглед приложението на ал.1 или ал.3 на чл.135 от ЗЗД. Изследването на възможностите за удовлетворяване на конкретния кредитор от конкретно разпоредено имущество, не е допустимо по възражения, свързани с предполагаемо развитие на отношенията в евентуален изпълнителен процес, предвид множеството други кредитори, без или с обезпечения в своя полза, а отменителният иск по чл.135 от ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора.
Предвид изхода на правния спор, касаторите дължат на ответника по касация сумата от 2 580 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №967/12.05.2015 г. по гр.д.№3493/2014 г. на САС.
ОСЪЖДА О. Г. М. [ЕГН] и [фирма][ЕИК] да заплатят на Р. М. В. [ЕГН] сумата от 2 580 лв., разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.