2
определение по гр.д.№ 3102 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
гр. София, 25.11. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3102 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. Л. против решение № 47 от 22.01.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 714 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, II въззивен състав, с което е потвърдено решение № 21 от 11.06.2015 г. по гр.д.№ 6 от 2015 г. на Етрополския районен съд за осъждане на В. Н. Л. и М. В. Л., по предявения от М. Н. В. иск с правно основание чл.109 ЗС, да премахнат алуминиевата врата, изградена на стълбището между стълбищните площадки на първия и втория етаж на източната половина от двуетажна жилищна сграда-близнак, построена в поземлен имот, представляващ част от имот пл.№ 1456 в кв.120 по регулационния план на [населено място] от 1977 г. с площ на тази част 501 кв.м., за която е отреден УПИ II-1456 в кв.120.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.Твърди се противоречие със задължителна и незадължителна съдебна практика /Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10 от 1984 г. на ОСГК на ВС, решение № 421 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 928 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 1319 от 05.07.1999 г. по гр.д.№ 501 от 1998 г. на ВКС, ГК, решение № 1291 от 1992 г. по гр.д.№ 1083 от 1992 г. на ВС, ГК, Четвърто г.о., решение № 3948 от 23.12.2009 г. по гр.д.№ 4845 от 2007 г. на Варненския районен съд, решение № 76 от 08.01.2010 г. по гр.д.№ 10672 от 2007 г. на Варненския районен съд и т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС / по следните правни въпроси:
1. Съставлява ли изграждането на врата в сграда- етажна собственост, която прегражда достъпа до собствени помещения на един от етажните собственици, пречка за упражняване в пълен обем правото на собственост на останалите собственици ?
2. Следва ли въззивният съд, при постановяване на решението си, да обсъди всички относими доводи на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност и действително съдържание ?
3. Следва ли възивният съд съобразно разпоредбата на чл.146 ГПК да възложи доказателствената тежест по спорни по делото въпроси и да изясни всички спорни въпроси ?
Ответницата по жалбата М. Н. В. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ищцата М. Н. В. и ответниците В. Н. Л. и М. В. Л. са етажни собственици на двуетажната сграда- източен близнак в [населено място], [улица]: ищцата е собственик на апартамент на първия етаж от сградата-източен близнак, заедно с 48,76 % идеални части от общите части на тази сграда, а ответниците- на апартамент на втория етаж, заедно с 51,24 % идеални части от стълбището и тавана. По спорния за страните въпрос дали таванът е обща част на сградата или е индивидуална собственост на ответниците, съдът е приел, че таванът по предназначение е обща част на сградата и това негово предназначение може да бъде променено само по общо съгласие на всички етажни собственици, каквото в случая не е налице. Въз основа на приетото по делото заключение на вещото лице и ангажираните гласни доказателства, съдът е приел за установено, че ответниците са поставили алуминиева врата, четири стъпала след площадката на нивото на първия етаж, която прегражда изцяло достъпа до по-горните стъпала. По този начин те са препятствали ползването на стълбището, което съгласно чл.38, ал.1 ЗС е обща част на сградата, принадлежаща на всички етажни собственици. Тъй като с това свое действие ответниците пречат на ищцата да ползва стълбището по предназначение, съдът е приел, че искът по чл.109 ЗС е основателен и следва да се уважи.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение няма основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд поради следното:
1. Първият поставен от касаторката правен въпрос /съставлява ли изграждането на врата в сграда- етажна собственост, която прегражда достъпа до собствени помещения на един от етажните собственици, пречка за упражняване в пълен обем правото на собственост на останалите собственици/ е неотносим към настоящия случай, при който се касае за изграждане на врата, която прегражда достъпа не само до собствени на ответниците помещения, а и до обща част на сградата, каквато съгласно чл.38, ал.1 ЗС е стълбището между етажите на сградата- етажна собственост.
2. Вторият поставен правен въпрос /следва ли въззивният съд, при постановяване на решението си, да обсъди всички относими доводи на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност и действително съдържание/ не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, касаеща въззивното обжалване по реда на ГПК, в сила от 01.03.2008 г. Посочената от касаторката т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС е неприложима към настоящия случай. Възприетото в т.19 от това Тълкувателно решение, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, е с оглед разпоредбите на ГПК от 1952 г. /отм./ за въззивното производство. То е неприложимо към настоящия случай, при който въззивното производство е по реда на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., в който се съдържат коренно различни разпоредби за въззивно обжалване /предвижда се т.нар.ограничен въззив, вместо пълния въззив по ГПК /отм./.
3. По третия поставен въпрос /следва ли възивният съд съобразно разпоредбата на чл.146 ГПК да възложи доказателствената тежест по спорни по делото въпроси и да изясни всички спорни въпроси/ също не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС. Както бе прието в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не е длъжен да прави нов доклад по делото, нито да следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с изготвянето на доклада по чл.146 ГПК. По отношение на втората част от въпроса /дали въззивният съд е длъжен да изясни всички спорни по делото въпроси/ също е налице задължителна практика на ВКС: горепосоченото Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, в които е прието, че съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд не следва да се произнася по всички спорни по делото въпроси, касаещи основателността на иска, а само по въпросите, които изрично са посочени като спорни във въззивната жалба. Обжалваното решение е постановено в съответствие с посочената задължителната съдебна практика- в него въззивният съд е обсъдил и се е произнесъл по всички поставени във въззивната жалба въпроси, които са относими към спора.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 47 от 22.01.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 714 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, II въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.