О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
гр. София, 25.11.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3495 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. Д. против решение № 43/16.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 452/2016 г. от ІІ-ри въззивен състав на Окръжен съд – Бургас.
Постъпили са писмени отговори от ответника по жалбата и от третото лице-помагач, с които се оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.200 КТ е основателен до размера на присъдената сума, като е приел, че е налице допринасяне от страна на пострадалия при настъпването на трудовата злополука.
Съдът е направил извод, че в случая е налице груба небрежност. Прието е, че пострадалият е бил изпратен , заедно с друг работник да извършва проверка в трафопоста, без да има съответната квалификация за това. Прието е, че съответните представители на работодателя е следвало да бъдат наясно с това кои работници се изпращат на място с висок риск за здравето и живота им и имат ли съответната квалификация за това. Прието е, че в инструкция на работодателя за безопасна работа на електротехника е посочено,че се изисква за работа в уредби с напрежение до 1000 V квалификация на работника не по-ниска от трета степен, а за работа в уредби с напрежение над 1000V се изискват двама работници, едното, от които с квалификация не по-ниска от четвърта степен ,а второто, с не по-ниска от трета степен, което според въззивния съд означава ,че пострадалото лице не е следвало да работи дори в ниската част на трансформатора. Прието е, че основната и пряка причина за трудовата злополука е направеният опит за измерване директно на високо напрежение от страна на пострадалия и то с уред, който изобщо не е пригоден за това и без ползване на задължителните за случая защитни средства. Въззивния съд е приел, че при положение ,че е бил назначен на работа електротехник и е запознат с инструкцията по безопасност, то се предполага ,че пострадалия притежава основни познания относно това какво напрежение може да се мери с уреда мултицет,както и какви защитни средства следва да се ползват при работа с високо напрежение. При това положение, съдът е приел, че пострадалият е нямал право да извършва каквито и да е дейности ,нито в помещението с ниско напрежение, нито в това с високо напрежение на трафопоста, още по-малко без защитни предпазни средства. Отразено е също така в мотивита на съда, че в случай, че пострадалия е бил използвал намиращите се в трафопоста такива средства ,би се избягнало настъпването на злополуката- протичането на тока през него и смъртния изход. Доколкото съдът е приел за безспорно установено, че пряката причина за злополуката е опитът да се измери напрежение с уред, който не е бил пригоден за това и без ползване на защитни средства, прието е,че увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек ,зает със съответната дейност, при подобни условия. При злополуката работникът е извършил работата си при липса на елементарно старание и внимание, при пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност. Въз основа на горното, съдът е приел, че е налице груба небрежност при изпълнение на работата, което води до намаляване на отговорността на работодателя, като според въззивния съд тя следва да се разпредели в съотношение 60% -за работника и 40% за работодателя.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът е преценил, че „при настъпването на трудовата злополука е била налице груба небрежност при изпълнение на работата, което води до намаляване отговорността на работодателя. Съотношението, в което БОС разпределя съпричиняването е 60% за работника и 40% за работодателя, което не е в съответствие с действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука”.
Сочи се противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика – касационно основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
В конкретните хипотези, съдържащи се в посочените съдебни решения, фактите са различни и поради тази причина е прието различно съпричиняване от страна на работника, в подобни случаи. Преценката за това, доколкото са спазени критериите за това, винаги е въпрос на преценка на фактите по спора, а не е правен въпрос, относим към производството по чл.288 ГПК. Преценката на фактите по всеки един конкретен спор е въпрос, касаещ обосноваността на съдебното решение, като доколкото необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, така поставен, фактическия въпрос относно съотношението в съпричиняването е неотносим към настоящото производство.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящото производство, в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 , ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43/16.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 452/2016 г. от ІІ-ри въззивен състав на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Й. И. Д. съдебен адрес [населено място], [улица], ет., ап. адв.Т. Д. да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] сумата 600 /шестстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.