Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
2859_16_opr_288_240(2)_108zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 28.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2859 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на държавата на Р. България, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството (нататък и МРРБ) и на министерство на правосъдието (нататък и МП) срещу въззивно решение № 707 от 12.04.2016 г. по възз. гр.д. № 5352 /2016 г. на Софийски апелативен съд, г.о,, с което е потвърдено решение на Софийски градски съд, г.о. с което е отхвърлен иск на държавата чрез министъра на Р. срещу [фирма] с правно основание чл.240,ал.2 ГПК за установяване, че ответникът не е собственик на незастроен неурегулиран имот с площ 82 дка в [населено място], м. „К.”, върху който е признато право на собственост на ответника с неприсъствено решение. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – Министерство на правосъдието.
Насрещната страна [фирма] твърди в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното :
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл.240,ал.2 ГПК е да установи новооткрити обстоятелства или да ангажира нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото и които не са могли да му бъдат известни при решаване на делото, по което е постановено неприсъствено решение, или с които не е могъл да се снабди своевременно. Съдът е разяснил хипотезата, като е препратил и към решение на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК.
С влязло в сила неприсъствено решение е уважен искът на [фирма] срещу държавата, представлявана от министъра на Р. с правно основани чл.108 ЗС за процесния имот.
Въззивният съд е обсъдил сочените нови обстоятелства:
Твърдението, че влязлото в сила неприсъствено решение е основано на признание на иска от лице без представителна власт се основава на превратно тълкуване на фактите. Видно от мотивите на неприсъственото решение, то не е основано на признание на иска. Неподаването от упълномощения от ответника (държавата) процесуален представител – областния управител на отговор на исковата молба и неявяването му в първото съдебно заседание по делото не представлява признаване на иска, за което не е разполагал с изрично пълномощно. А дали са били налице предпоставките на закона за постановяване на неприсъствено решение по спора е извън предмета на производството по чл.240,ал.2 ГПК.
Въззивният съд е приел, че възражението на държавата за недопустимост на производството, по което е постановено неприсъствено решение, поради висящност на друго производство с предмет собствеността върху същия имот, както и неразглеждането от съда на направеното в друго производство от министерство на правосъдието възражение за придобиване по давност, не представляват релевантни по настоящия спор обстоятелства по смисъла на чл.240,ал.2 ГПК. Те са относими към допустимостта и правилността на неприсъственото решение, което е влязло в сила. Необжалваемостта на неприсъственото решение препятства разглеждането на твърдения за допуснати при постановяването му процесуални нарушения, на които жалбоподателят придава значение на новооткрити обстоятелства. Освен това лишено от правна логика е оплакването за неразглеждане на възражение за давност, заявено в друго производство, още по-малко пък представлява новооткрито обстоятелство по смисъла на закона.
Представените акт за държавна собственост (А.) от 2002 г. и преписка за издаване на А. от 1999 г. не са нови писмени доказателства, от значение за делото, които не са могли да бъдат известни на държавата при постановяване на неприсъственото решение, или с които да не е могла да се снабди своевременно по смисъла на чл.240,ал.2 ГПК. Това са публични актове, които ищецът (министърът на Р.), имащ качеството на държавен орган, би могъл да ангажира при минимална грижа.
По предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване:
По жалбата на МРРБ:
Във връзка с довод, че съдът не е обсъдил правнорелевантни факти, за които са събрани доказателства – за друго висящо дело между [фирма] и министерство на правосъдието, в качеството му на процесуален субституент на държавата, за същия имот, в което МП е направило възражение за придобивна давност, е изведен процесуалноправният въпрос: задължен ли е съдът да обсъди в решението всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да изложи в мотивите на решението своите фактически и правни изводи.
Видно от изложеното за мотивите на апелативния съд, той е обсъдил значението на другото висящо дело и на доводите по него, които са от значение за разглеждания иск по реда на чл.240,ал.2 ГПК. Следователно въпросът не е обуславящ. А несъгласието с извода на съда, че твърденията на са за нови обстоятелства, нито за нови писмени доказателство (по смисъла на чл.240,ал.2 ГПК), не обосновава извод, че въззивният съд не е обсъдил доказателства, доводи и възражения на страната, които са от значение за спора.
По жалбата на МП:
Изведени са два процесуалноправни въпроса, за които се твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Във връзка с довода, че неправилно въззивният съд е приел, че сочените А. от 2002 г. и преписката за издаване на А. от 1999 г. не са нови писмени доказателства, от значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната, е изведен въпросът: какви доказателства има право да сочи и представя ищецът по (иск по) чл.240,ал.2 ГПК, за установяване на невъзможността му да се снабди с новите писмени доказателства и да узнае новите за него обстоятелства.
Видно от изложеното за мотивите на апелативния съд, въпросът не е обуславящ. Съдът не е приел, че ищецът е посочил (представил) доказателства, каквито няма право да сочи (представя), за установяване на обстоятелството, че новите доказателства не са могли да му бъдат известни при решаване на делото или, че не е могъл да се снабди с тях своевременно.
Апелативният съд е приел, че ищецът (министърът на Р.), който има качеството на държавен орган, би могъл да се снабди по-рано с акт и преписка за публична държавна собственост и да ангажира по-рано тези доказателства (за актуването на имоти като държавна собственост) при минимална грижа (каквато е изготвяне на отговор на исковата молба и явяването в първото съдебно заседание по делото, приключило с неприсъствено решение). Следователно този въпрос не е обуславящ.
Към това следва да се добави, че приетото от съда за изискването към страна по делото да полата дължимата грижа за снабдяване, посочване и представяне на писмени доказателства за релевантни обстоятелства е в съответствие с установената практика, формирана по чл.303,ал.1,т.1 ГПК и преди това по чл.231,ал.1,б.а ГПК от 1951 г. (отм.), за съдържанието на понятието „нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно”. Според тази практика не са такива доказателства, тези, с които страната е могла да се снабди по-рано при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото.
Във връзка с довод, че неправилно въззивният съд не е приел за основателен довода, че при постановяване на неприсъственото решение съдът не е съобразил правнорелевантни факти, за които са събрани доказателства – за друго висящо дело между [фирма] и министерство на правосъдието, в което МП е направило възражение за придобивна давност, е изведен процесуалноправният въпрос: при постановяване на неприсъствено решение съдът взема ли предвид и наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за упражняването на правото на иск, или преценява само наличието на предпоставките по чл.239 ГПК.
Въпросът не е обуславящ.
Както е приел и въззивният съд : в производството по иска по чл.240,ал.2 ГПК съдът не проверява допустимостта (и правилността) на влязлото в сила неприсъствено решение; дали са били налице предпоставките на закона за постановяване на неприсъствено решение по спора е извън предмета на производството по чл.240,ал.2 ГПК; необжалваемостта на неприсъственото решение препятства разглеждането на твърдения за допуснати при постановяването му процесуални нарушения, на които жалбоподателят придава значение на новооткрити обстоятелства.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство касационните жалбоподатели нямат право на разноски. Ответникът [фирма] претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, не е представил списък и доказателства за направени разноски. С оглед изхода от това производство искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено срещу МРРБ за сумата 3 217.50 лева съгласно чл.7,ал.2,т.5 вр. чл.9,ал.2 от НМРАВ.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 707 от 12.04.2016 г. по възз. гр.д. № 5352 /2016 г. на Софийски апелативен съд, г.о, по касационни жалби на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министерство на правосъдието.
Осъжда министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 3 217.50 лева (три хиляди двеста и седемнадесет лева и 50 ст.).
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.