Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
2979_16_opr_288_partage_II_348gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 28.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2979 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Д. С. и Г. Ц. С. срещу въззивно решение от 05.04. 2016 г. по гр.д. № 262 /2016 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение на районен съд П. (по извършването на съдебна делба), с което допуснатите до делба между две търговски дружества и жалбоподателите – физически лица (с общ дял 50 /150 ид.ч. (1 /3) в СИО) недвижими имоти са изнесени на публична продан.
Насрещните страни [фирма] и [фирма] в писмен отговор твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по извършване на съдебна делба, за което не са предвидени ограничения за допускане до касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Делбата е допусната между две дружества и двете физически лица (съпрузи с общ дял в с.и.о.).
Физическите лица са направили искане за възлагане на имот след изтичане на преклузивния срок по чл.349,ал.4 ГПК, което не е прието за разглеждане от съда.
Двете дружества са предявили срещу физическите лица претенции по чл.31,ал.2 ЗС.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което е отразено категоричното становище на вещото лице, че процесните имоти: дворно място и сгради са неподеляеми. поради котето съдът законосъобразно е изнесъл имотите на публична продан.
Така е, защото не са направени своевременно искания за възлагане и поради неподеляемостта на имотите – тъй като видът и предназначението на допуснатите до делба имоти не позволяват обособяването на реален дял за всеки съделител и няма постигнато съгласие за реално разпределение на имотите.
Неоснователни са оплакванията за размера на обезщетенията по чл.31,ал.2 ЗС – първоинстанционният съд е определил размера на обезщетенията в съответствие със заключението на вещото лице.
Изнесените на публична продан имоти са описани така : дворно място с площ 1 024 кв.м. в [населено място], [община] и изградените в него двуетажна вилна сграда със застроена площ 99 кв.м. и разгъната застроена площ (р.з.п.) 206.50 кв.м.; гараж със застроена площ 49.26 кв.м. и към него незавършено строителство без строителни книжа с р.з.п. 210.71 кв.м., от което надстрояване с площ 55.32 кв.м. и пристрояване с площ 73.39 кв.м. и р.з.п. 155.39 кв.м., както и подобрения на дворното място. барбекю с площ 6.50 кв.м. (зид с височина 2 м., камини, плот и мивка), фонтан, агрегатно помещение към басейн (чиято делба не се извършва по делото).
Жалбоподателите извеждат правни въпроси:
1) Процесуален – длъжен ли е съдът да обсъди констатациите на вещото лице или следва да ги възприеме безкритично (констатациите на вещото лице). Изведен е във връзка с довод за неправилност за непълна и едностранчива преценка на съда на приетото заключение на съдебно-техническа експертиза.
Въпросът не е обуславящ, въззивният съд е обсъдил заключението на вещото лице, което е мотивирано.
Представеното по делото заключение на СТЕ не е оспорено от никоя от страните в частта за неподеляемост на дворното място, вилната сграда и гаража, на който е извършено надстрояване и пристрояване. Заключението е оспорено единствено в частта за средната пазарна наемна цена и то от насрещните страни.
По делото не са представени доказателства за поделяемостта на допуснатите до делба дворно място и сгради.
Поради това не е допуснато противоречие със сочените от жалбоподателите съдебни решения, с които е прието, че съдът е длъжен да обсъди заключението на вещото лице съвкупно с всички други доказателства по делото. По делото такива не са представени.
2) Процесуален – налице ли са условията за изнасяне на публична продан на имотите, включени в делбената маса, ако всеки един от делбените имоти е неподеляем съобразно квотата на съсобственост и броя на съделителите, но ако броят на отделните имоти е такъв, че на всеки съделител може да се възложи в отделна собственост самостоятелен имот.
Въпросът не е обуславящ. По делото не е установена хипотезата, на която се основава въпросът. Въззивният съд е приел, че видът и предназначението на допуснатите до делба имоти не позволяват обособяването на реален дял за всеки съделител.
Видно от описанието на имотите и от заключението на вещото лице, постройките са две – вилна сграда и надстроен и пристроен гараж. Въззивният съд не е приел, че имотите са три и единствената пречка за реалното им поделяне е различният им вид и предназначение.
Към това може да се добави и че не е допуснато противоречие с посоченото решение на ВКС, с което е прието, че когато в една сграда има фактическо изпълнение на отделни обекти, не е необходим инвестиционен проект, защото такъв е необходим доколкото обектите са възникнали в резултат от преустройство. Съдът не е установил подобна хипотеза – фактическо изпълнение на отделни обекти в двете постройки, нито е приел, че пречката за извод за повече обекти е липсата на инвестиционен проект.
3) Процесуален: следва ли някой от съделителите да направи изрично искане за извършване на делбата с реално поделяне на делбената маса, за да извърши съдът реално разделяне или съдът е длъжен да извърши такова реално разделяне и без искане на съделителите, ако са налице фактическите предпоставки за това.
Въпросът не е обуславящ, доколкото видно от мотивите на въззивния съд, той не е приел, че са налице фактическите предпоставки за реалното поделяне на допуснатите до реално поделяне на делба имоти, но единствената пречка за това е липсата на искане за това. Съдът не е приел, че има възможност всеки съделител да получи отделен обект.
4) Материалноправен: дали е необходимо за уважаването на претенцията по чл.31,ал.2 ЗС в поканата да се иска предоставянето на ползването или е достатъчно в поканата да има само искане за заплащане на обезщетение.
И този въпрос не е обуславящ. Въззивният съд не се е занимавал с него и не е следвало, тъй като във въззивната жалба се съдържат единствено доводи за неправилност на размера на определеното обезщетение, а не доводи за неоснователност на присъденото (претендираното) обезщетение.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Н асрещните страни не претендират разноски и не са представили списък и доказателства за направени разноски, поради което и на тях разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 05.04. 2016 г. по гр.д. № 262 /2016 г. на Бургаския окръжен съд, г.о. по касационната жалба на Д. С. и Г. Ц. С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.