Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
3055_16_opr_288_108zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
София, 28.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3055 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Й. Д. срещу въззивно решение от 14.04.2016 г. по възз. гр.д. № 107 /2016 г. на Благоевградския окръжен съд, г.о.,, с което е потвърдено решение на Районен съд Гоце Делчев, с което срещу жалбоподателя е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС – тя е осъдена да предаде на ищците владението на 54 кв.м. от УПИ , индивидуализирани в решението.
Насрещните страни М. М. Ф. и Г. Ф. Ф. твърдят в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
С исковата молба реалната част от дворното място на ищците е посочена от границата между двата имота, собственост на страните, до къщата на ищците (до отстъпа, който ищците са спазили при застрояване на жилищната си сграда (по разрешение за строеж от 1989 г.).
Ответникът (Е. Д.) е пропуснала срока за отговор на исковата молба и е признала това в първото открито съдебно заседание (л.41, стр.2). По-късно (л.62) по искане на ответника съдът е указал на ищците да отстранят нередовности в исковата си молба – да опишат точно местоположението на спорните квадратни метри.
С молбата за отстраняване на нередовности са уточнили, че спорната част е с 3 метра ширина от границата (между имотите) и 18 метра дължина.
Първоинстанционният съд е дал възможност на ответника да даде отговор на уточнената искова молба, при което ответникът е направила за пръв път възражение, че е придобила спорната част чрез давностно владение. Съдът го е разгледал.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е изложил няколко групи мотиви:
Като се е позовал на решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и на т.4 от ТР № 11 /2013 г. на ОСГТК на ВКС по някои въпроси на въззивното производство, въззивният съд е приел, че заявяването от ответника (Е. Д.) след срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК възражение за придобивна давност е преклудирано съгласно чл.133 ГПК и не следва да бъде зачетено (чл.64,ал.1 ГПК). При установяване от съда на нередовност на исковата молба се предоставя нов срок за отговор в зависимост от вида на констатирания порок. Не се определя нов срок за отговор, когато допуснатите нередовности нямат отношение към защитата на ответника по същество на иска. Случаят е такъв. С молбата – уточнение на точното местоположение на спорните 54 кв.м..
Когато съдът определя нов срок за отговор, становищата, оспорванията и възраженията на ответника, въведени в новия срок за отговор са допустими само доколкото касаят уточнените от ищеца факти, но не и наведените във връзка с първоначално заявените с исковата молба обстоятелства.
В случая с молбата уточнение не е въведено нито едно ново обстоятелство, нито е променена търсената от ищците защита, поради което всички възражения на ответницата са били преклудирани с изтичане на първоначалния срок за отговор. В нарушение на чл.64,ал.1 ГПК съдът е зачел съдопроизводствените действия, извършени след преклузията по чл.133 ГПК, събирайки доказателства и формирайки изводите си по същество на спора въз основа на преклудираното възражение за придобивна давност.
Независимо от приетото, въззивният съд е изложил и мотиви (по същество) за неоснователност на възражението за придобивна давност:
Ответникът не е доказала елементите на фактическия състав на придобивната давност – не е доказано владението да е безспорно и спокойно. До 01.01.2001 г. нейният праводател и тя не са могли да придобият спорната част чрез давностно владение поради забраната на чл.59 З. (отм.) за придобиване на реална част от парцел. След това не са изтекли 10 години до завеждане на делото през 2009 г. Възражението е неоснователно и поради разрешаване в полза на ищците на спора между страните по чл.53,ал.2 ЗКИР, отнасящ се до процесните 54 кв.м., видно от приложеното дело на Гоцеделчевски РС от 2009 г..
Жалбоподателят е извела следните процесуалноправни въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК: Допустимо ли е да се направи възражение за придобивна давност за пръв път в отговор на поправена искова молба, като първоначалната е била оставена без движение от надлежния съд; Представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила, ако съдът е дал нов срок за отговор на ответницата след внасяне на поправена искова молба.
Въпросите са твърде общи и не са обуславящи.
Както беше посочено по-горе въззивният съд се е обсъдил по-конкретен правен въпрос : дали съдът следва да даде на ответника нов срок за отговор на исковата молба, когато допуснатите нередовности на исковата молба нямат отношение към защитата на ответника по същество на иска, и когато с молбата на ищците за отстраняване на нередовности в исковата молба не са въведени твърдения за нови обстоятелство, или е променена търсената от ищците защита.
Въззивният съд е разрешил този въпрос в съответствие с установената практика, че не следва да зачита преклудираните възражения на ответника, които са извън рамките на направените уточнения на исковата молба, която е в съответствие с приетото в цитираната от него т.4 от ТР № 11 /2013 г. на ОСГТК, в мотивите на което е разяснено, че общото правило – преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възражението за придобивна давност и че концентрационното начало в процеса не допуска страната да може да поправи пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала.
Въпросите не са обусловили изхода на спора и поради това, че съдът е изложил няколко групи мотиви по същество за неоснователността на възражението на ответника за придобивна давност.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците претендират разноски в случай, че бъде допуснато касационно обжалване, с отговора на касационната жалба не са представили списък на разноски, нито доказателства за направени разноски. Поради което и на тях разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.04.2016 г. по възз. гр.д. № 107 /2016 г. на Благоевградския окръжен съд, г.о. по касационната жалба на от Е. Й. Д..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.