2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 583
гр. София 29.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3081 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК] против въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 136 от 30.03.2016г. по гр.д.№ 2/2016г.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Ответникът К. Н. К. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
С обжалваното решение Плевенският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Плевенския районен съд № 1501 от 29.10. 2015 г. по гр.д.№ 639/ 2014 г. , с което : 1. е отхвърлен предявения от [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 78, ал. 1 от ЗС, за признаване на установено, че [фирма] е собственик на две нерегистрирани ремаркета – едно сиво двуосно ремарке, деветтонно, и едно червено триосно ремарке, дванадесеттонно, веществени доказателства и предмет на престъпление по НОХД № 2809/2013г. и НОХД № 2809/13г. на Плевенския районен съд и 2. уважен е насрещния иск на К. Н. К. с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на посочените движими вещи.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика на ВКС по правния въпрос относно предпоставките, при които може да се придобие движима вещ по чл. 78 ал.2 ЗС. Въпросът , така е формулиран е твърде общ и не покрива изискването да бъде изведен от решаващите изводи на съда по висящото дело, както и да бъде обосновано в какво се състои противоречивото му разрешаване в обжалваното решение и цитираната от касатора съдебна практика. Ето защо с оглед приетото в т.1. на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК по този правен въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Правният въпрос дали в преклузивния срок, обективиран в чл. 78 ал.2 ЗС , следва да бъде предявен иск пред гражданския съд или е възможно това да се извърши чрез действие пред наказателен орган, е обуславящ за делото, защото има отношение към допустимостта на решението, но е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. В решение № 66 по гр.д.№ 5967/2015г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че с изтичането на три години от кражбата и изгубването на движима вещ, се преклудира правото на действителния собственик да ревандикира вещта. В решението е прието също така, че за да се приложи преклузията на чл. 78 ал.2 ЗС е необходимо собствеността да е придобита при условията на чл. 78 ал.1 ЗС на възмездно и годно правно основание. В случая при изкупуването на двете ремаркета като метален отпадък, не е спазена разпоредбата на чл. 10 от Наредбата на за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали обн., ДВ, бр. 105/2004г., следователно собствеността би могла да бъде придобита по силата на общата петгодишна давност, която въззивният съд е приел, че не е изтекла.
Третият правен въпрос дали е допустимо предаване на вещи, предмет на гражданскоправен спор , предвид императивната норма на чл. 113 НПК не е обуславящ за делото, защото в случая спорът не е за възможността за предаване на вещите, иззети като веществени доказателства в хипотезата на чл. 111 ал.2 НПК, а за собствеността на тези вещи. Изрично в разпоредбата на чл. 113 НПК е посочено, че когато възникне спор за правото на собственост върху предмети, иззети като веществени доказателства, той следва да се разреши по общия гражданскоправен ред, какъвто е предмета на настоящото дело.
По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, а на ответника следва да се присъдят направените разноски , поискани с отговора на касационната жалба, в размер на 500 лв., представляващи платено възнаграждение по договора за правна защита от 05.07.2016г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 136 от 30.03.2016г. по гр.д.№ 2/2016г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК] да заплати на К. Н. К. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: