2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 584
гр. София 29.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2733 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от К. С. Е. чрез процесуалния представител адв. В.К. от АК П. против въззивното решение на Софийския градски съд , ІІІ-г въззивен състав № 2722 от 05.04.2016г. по гр.д.№ 1137/2016г.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Ответницата М. Р. И. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 78 състав от 19.10.2015 г. по гр.д.№ 24807/2014г. и е решил делото по същество, като е отхвърлил предявения иск за делба. Въззивният съд е приел, че частното завещателно разпореждане от общия на страните наследодател Т. Б. Т., починал 21.10.2013г., в полза на ответницата М. Р. И., изключващо наличието на съсобственост между страните по делото – наследници по закон на завещателя без право на запазена част, е направено в предвидената в
чл. 25 ЗН форма. Съдът е изложил съображения, че изискването на чл. 25 ЗН за подписване на завещанието е спазено, защото освен със саморъчния подпис , за който е установено, че е неавтентичен, завещателят се подписал и с изписване на собственото си име и е посочил родствената връзка с облагодетелстваното лице.
При тези мотиви на въззивния съд, поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване правен въпрос : нарушена ли е формата на саморъчното завещание по смисъла на чл. 25 ал.1 ЗН , когато същият е подписан с подпис, който не е автентичен и това прави ли завещателното разпореждане нищожно” не е обуславящ за делото, защото не е изведен от решаващите изводи на съда. Съдът не е направил извод за действителност на завещанието, независимо от неавтентичността на подписа на завещателя. В мотивите изрично е прието, че наличието на неавтентичен подпис не влияе на валидността на завещанието, когато преди този подпис завещателят е изписал собственото си име и е доказано, че текстът на завещанието и името са написани саморъчно от завещателя.
Правният въпрос дали следва страната, заявила , че ще се ползва от саморъчното завещание, да проведе главно и пълно доказване на факти и обстоятелства, че е спазена формата на завещанието, включително и неговата автентичност, е обуславящ за делото, но не е разрешен в противоречие с цитираната от касаторката съдебна практика – решение № 166/2012г. по гр.д.№ 65/2012г. на ВКС, І г.о., решение № 73 по гр.д.№ 5065/2008г. на ВКС, І г.о. В разглеждания случай е установено по делото от възприетите от съда графологични експертизи, че завещанието на Т. Б. Б. е написано саморъчно от него и той го е подписал с изписване на собственото име. Следователно ответницата по делото, която се ползва от завещанието е провела пълно и пряко доказване на релевантните факти.
Процесуалноправният въпрос : счита ли се за преклудирано посоченото за първи път в писмената защита на пълномощника на страната ново обстоятелство, касаещо подписа на саморъчното завещание като се посочва друг подпис, дължи ли първоинстанционният съд произнасяне по това обстоятелство и може ли въззивният съд да разгледа това обстоятелство, без да се сочат и доказват предпоставките на чл. 266 ал.2 ГПК, не е обуславящ за делото . Преклузията по чл.342 ГПК , приложима за делбеното производство, се отнася до възраженията на страните относно правото на някой от съделителите да участва в делбата, против размера на дяловете на съделителите или включването в делбата на някои от имотите , както и за доказателствените им искания. Всички тези възражения са направени своевременно от съделителката М. Р. И.. Позоваването на положен подпис на завещателя с изписване на собственото му име е правен довод за автентичността на завещанието и спазването на формата по чл. 25 ал.1 ЗН, който не се преклудира и може да бъде правен както при устните състезания в първата инстанция, така и във въззивната жалба като част от указанието по чл. 260 ал.1 т. 3 ГПК за порочността на първоинстанционното решение – срв. р. № 358 по гр.д.№ 1183/2009г. на ВКС, ІІІ г.о.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят направените разноски за касационното производство, представляващи платено възнаграждение в размер на 2000 лв. по договора за правна защита от 15.06.2016 г.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд , ІІІ-г въззивен състав № 2722 от 05.04.2016г. по гр.д.№ 1137/2016г.
Осъжда К. С. Е. да заплати на М. Р. И. сумата 2000 лв. /две хиляди лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: