ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 883
София, 01.12.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2600 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] София, приподписана от юрисконсулт Ил. М., срещу въззивното решение на СГС от 26.ІІ.20165г. по в.гр.д. № 14587/2015г.
Ответникът по касационната жалба Л. И. Л. от [населено място] не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 26.ІІ.2016г. СГС е потвърдил решението на СРС от 08.VІІ.2015г. по гр.д № 17000/2015г. в частите, с които са уважени предявените от Л. Л. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел за установено съкращаване на част от бройките за заеманата от ищеца длъжност „технически организатор, пропускателен режим” /след изменението само на наименованието на длъжността „специалист, контрол на достъпа”/, при което е било налице основанието по чл.328 ал.1 т.2 КТ, на което уволнението е извършено. Опровергани са констатациите в протокола на комисията за подбор, че ищецът не бил отговорен в работата си и не винаги изпълнявал възложените му задачи. Такова мнение за работата на Л. е дадено от члена на комисията Д. – ръководител на управление „С.” в ЦУ на Н. с място на работа в С., който не е прекият ръководител на ищеца. Негативната му оценка е опровергана от показанията на свидетеля Ц. – пряк ръководител на работниците в Б., с преки впечатления от работата им. Свидетелят е установил, че всички работници били много отговорни и добре изпълнявали възложените им задачи, както и че Д. нямал преки впечатления от участващите в подбора, а и не е събрал сведения и не е взел мнението на прекия им ръководител. В протокола за подбор няма оценки по отделните критерии за съпоставяните работници и за тежестта на всеки от тях спрямо останалите, което да доведе до конкретна оценка за всеки и съпоставяне. Относно критерия трудов стаж в енергетиката и/или на съответната длъжност е прието, че само от по-малкия трудов стаж на ищеца, и то такъв в енергетиката, а не общ на длъжността, не може да се формира извод да е оценен обективно и реално по-ниско от другите само заради по-високия им трудов стаж в енергетиката, без да е от значение и изпълняването на заеманата длъжност, която не е и специфична в областта на енергетиката, за да е от значение стажът в тази област. Преценката на работодателя кой от работниците има по-висока квалификация и работи по-добре следва да е реална, а не формална, каквато е в случая, и да почива на конкретни факти, които при оспорване той следва да докаже.
ВКС на РБ намира, че така постановеното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди, че касационно обжалване следва да бъде допуснато поради произнасяне от въззивния съд по материалноправен въпрос /без да е конкретизиран такъв/, решаван противоречиво от съдилищата и който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Основава се на изводите в решение на СРС по гр.д. № 64608/2014г. за предпоставките, обосноваващи наличието на основанието за уволнение „съкращение в щата”, и че уволнението е незаконно, „когато на мястото на уволнения се назначава нов, който макар и под друго наименование изпълнява същата трудова функция или при съкращаването не е извършен подбор, или не е спазена предварителната закрила по отношение на определени лица”. Въпросът /който би могъл да се изведе от обосновката в изложението/ относно основанието за уволнение не е решаващ изхода на спора с оглед приетото от въззивния съд /което е в съответствие със становището на Н./, че то е безспорно установено по делото. Разрешение относно подбора, което да е в противоречие с даденото в разглеждания случай, в посоченото решение няма, а няма и данни то да е влязло в сила, само в какъвто случай би било част от съдебната практика.
Не обосновава наличието на твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване и соченото решение на РС Пловдив по гр.д. № 6209/2013г. На първо място това е така, защото и за него липсват данни да е влязло в сила. А и сочените в изложението изводи в решението – „работодателят определя начина на извършването на подбора и оформянето му; законодателят е посочил общо критериите за оценка, без поредността на изброяването им да има значение за тежестта им; за извършването на някои дейности квалификацията на работника може да има решаващо значение, а за извършването на други да е почти без значение; преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда; съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се оценките по отделните показатели на действителните качества; работникът може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита за полезни за ефективното изпълнение на възложената работа, но доказването на такива качества е без значение за законността на подбора, ако съществуването им не е включено от работодателя сред критериите за подбор” нямат отношение към произнасяне от въззивния съд, обусловило решаващия му извод за незаконосъобразност на извършения подбор.
Не са налице и предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай касаторът не сочи и не обосновава нито една от посочените в това тълкувателно решение хипотези, което да обуславя наличието на бланкетно твърдяното основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГК, Въззивно отделение, ІV-Г състав, № 1726 от 26.ІІ.2016г. по гр.д № 14587/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: