1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 885
гр.София, 01.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3377/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалби на Я. Р. Л. и на П. на Р. Б. (П.) срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 442 от 10.03.2016 г. по гр.д.№ 4197/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 8964/ 2014 г. и по този начин П. е осъдена да заплати на Я. Р. Л. 4 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 НК, като за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв искът е отхвърлен.
Ищецът Я. Л. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск. Претендира допускане на касационен контрол в тази част по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение да прецени всички конкретно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа по чл.52 ЗЗД. Счита, че по този въпрос съществува противоречива съдебна практика и че е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ППВС № 4/ 1968 г. и решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1091/ 2009 г.).
Ответникът П. обжалва въззивното решение в осъдителната му част. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК този касатор също формулира въпрос за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и да изложи мотиви стоят ли вредите в причинна връзка с незаконното обвинение, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г. по тълк.д.№1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС). Повдига и материалноправен въпрос за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от наказателно преследване, по който счита, че има противоречива съдебна практика.
Никоя от страните не взема становище по жалбата на противната страна.
Съдът намира жалбите за допустими, но исканията и на двете страни за допускане на касационно обжалване на решението се явяват неоснователни.
За да уважи предявения иск частично, въззивният съд, излагайки собствени фактически и правни съображения, е приел, че на 04.05.2012 г. срещу Я. Л. е повдигнато от П. обвинение за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 НК, взета му е мярка за неотклонение „задържане под стража”. Тази мярка е била в сила до 01.10.2012 г. Наказателното производство срещу ищеца е продължило до 15.04.2014 г., когато е потвърдена и е влязла в сила присъдата на Софийски районен съд по НОХД № 15560/ 2012 г., с която е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите му обвинения. Ищецът преживял тежко наказателното преследване срещу него, отчуждил се от приятелите си и загубил много от тях. При така установените факти съдът извел от правна страна основателност на предявения иск, тъй като ищецът е бил обвинен неоснователно, а това е довело до психически страдания – неимуществени вреди, които П. трябва да обезщети. За да определи размера на дължимото обезщетение съдът отчел, че повдигнатото срещу ищеца обвинение е било тежко, като наказателното производство е продължило година и единадесет месеца. Взета е била най-тежката мярка за неотклонение за срок от 5 месеца, което обуславя присъждане на по-голямо обезщетение. От друга страна, не се установява обвинението да е оказало влияние върху професионалния живот на ищеца, а предвид обстоятелството, че същият е многократно осъждан и задържан под стража за други престъпления, интензитетът на душевните му страдания от неоснователното обвинение и задържане, които са предмет на настоящето производство, не е висок. Като посочил, че тези обстоятелства следва да се преценяват съвкупно и във взаимна връзка, съдът приел, че справедливото по размер обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди е в размер 4 000 лв и отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените и от двамата жалбоподатели процесуалноправни въпроси, свързани със задълженията на съда при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение (да прецени всички конкретно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа „справедливост” и да изложи мотиви по въпроса стоят ли вредите в причинна връзка с незаконното обвинение), са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Инстанцията по същество е спазила указанията, дадени с ППВС № 4/ 1968 г., Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г. и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като е посочила кои конкретно обективно съществуващи обстоятелства са релевантни за размера на обезщетението и кои от тях обуславят определянето му в по-голям или в по-малък размер. Дали направеният анализ е правилен по същество, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява – в това производство се контролират само правните разрешения на въззивния съд, а по поставените от срещупоставените страни процесуалноправни въпроси тези разрешения са в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд. Наличието на такава практика изключва възможността същите въпроси да се разрешават противоречиво от съдилищата.
Повдигнатият от П. материалноправен въпрос също е обуславящ, но не се установява при разрешаването му съдилищата да допускат противоречия. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК биха били налице тогава, когато един и същ правен въпрос е разрешен по противоположен начин в обжалваното решение и в друг, влязъл в сила, съдебен акт, като установяването на тези предпоставки е в тежест на касатора. П. се позовава на съдебни решения, постановени по гр.д.№ 593/ 2010 г., ІV г.о., ВКС, по гр.д.№ 5805/ 2013, ІІІ г.о., ВКС и по гр.д.№ 4269/ 2012 г., САС, но нито едно тях не разрешава въпроса за приложение на критерия „справедливост” в противоречие с начина, по който е разрешен в обжалваното решение. Противоречие между актовете може да има само при сходни фактическите предпоставки, при които размерът на обезщетението е определен (решение № 830/ 20.12.2010 г. по гр.д.N 1898/ 2009 г, ІV г.о.). Случаят не е такъв, тъй като в актовете, на които П. се позовава, нито характерът, нито тежестта на обвинението, нито продължителността на наказателното производство и степента на емоционално засягане на обвиненото лице, са сходни с тези в настоящето производство.
По изложените съображения съдът намира, че по жалбите и на двете страни не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 442 от 10.03.2016 г. по гр.д.№ 4197/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: