Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
3359_16_opr_288_partage_І
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София, 02.12. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3359 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на П. А. В., В. А. П. и И. А. В. срещу въззивно решение № 76 от 01.03.2016 г. по възз. гр.д. № 831/2015 г на Пазарджишкия окръжен съд, г.о. в частта, с която е оставено в сила решението на Пещерския районен съд по допускане на съдебна делба в частта, с която е допуснат до делба един от имотите – ливада от 18.210 дка в землището на [населено място].
Насрещните страни оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по допускане на съдебна делба на недвижими имоти, за което не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че допуснатите до делба осем земеделски имота са били собственост на общия на страните наследодател към момента на кооперирането на земеделските земи и са реституирани като собственост на всички негови наследници. Реституционната процедура е приключила и наследниците се легитимират като съсобственици на тези земеделски земи въз основа на постановени реституционни решения от Поземлена комисия.
Въззивният съд е приел за неоснователен довода на въззивните жалбоподатели Вранчеви, че ливадата с площ 18.210 дка в местността „Коилето” („Куилето“) в землището на [населено място], собствеността на която е реституирана на всички наследници на общия наследодател (прадядо на Вранчеви), е идентична със завещания през 1948 г. на бащата на тримата Вранчеви имот от 16 дка в м. „Голака”, в [населено място], поради липса на безспорни и категорични доказателства за идентичност.
Въззивният съд е изложил подробни мотиви за изводите си:
Обсъдил е единичната и тричленна съдебно-технически експертизи за идентичността между двата имота – реституираният и завещаният и е изложил съображения защо не ги кредитира, които са основани на констатациите, отразени в самите експертизи. Мотивите на съда са, че в завещанието и в заявлението за реституция са описани различни имоти – с различни площи (16 дка и 18.2 дка), с различни съседи, в различни местности („Голака” и „Коилето”), в землищата на две различни населени места (с. К. и [населено място]). Съдът е изложил мотиви за това, че по делото не е установено, двете местности „Коилето” и „Голака” да са идентични, да са съседни, да са в землището на едно населено място, нито дори да се намират в землищата на две населени места, които да са съседни помежду си. Нещо повече, че не е установено землищата на [населено място] и [населено място] да са били съседни и да имат или да са имали обща граница или землищната им граница да е променяна по начин местността „Голака” да е преминала в нова местност в землището на [населено място]. Съдът излага последователни мотиви за това, че констатациите в заключенията противоречат на крайните изводи, които се основават на предположения и догадки, поради което не следва да ги кредитира. Съдът приема за недоказано и твърдението на Вранчеви, че основанието за реституцията е представеното по делото завещание, тъй като ливадата не е възстановена въз основа на писмен документ по чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ, а е възстановена въз основа на нотариално заверена декларация, в която заявителят декларира под страх от наказателна отговорност, че не притежава писмени доказателства за земята. Изводът на съда е, че поради липса на безспорни и категорични доказателства за идентичност между имота, описан в исковата молба и този, предмет на саморъчното завещание, следва да се приеме, че имотът, описан в исковата молба, е останал сънаследствен и следвало да бъде предмет на делбата между всички наследници на общия наследодател.
Във връзка с доводи за необоснованост на извода за липса на идентичност между имота, чиято делба се иска и завещания имот, и като твърдят, че въпросът за наличие в конкретния случай на завещание, е от значение за решаване на спора за делбата на наследството и квотите на съделителите, жалбоподателите извеждат следното твърдение като правен въпрос (дословно) : Преценката за това дали с оглед ангажираните по делото доказателства може да се направи извод, че процесният имот е завещан, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изведения въпрос твърдят противоречие с решение № 36 /01.04.2001 г. (по гр.д. № 125 /2010 г. на ВКС І г.о.), с което е прието, че фактът, че починалият наследодател се е разпоредил приживе с част от имотите, предмет на делбата чрез завещание, следва да се вземе предвид при определяне на квотите на всеки от съделителите и завещаният имот да отиде в дела на лицата, в полза на които е извършено завещанието.
Настоящият състав намира следното:
Преценката за това дали с оглед ангажираните по конкретно дело доказателства може да се направи извод, че е завещан процесният имот, а не друг, е от значение за конкретния спор, но това е фактически извод.
Преценката по конкретно дело дали конкретен имот е завещан, извършена въз основа на преценка на събраните по делото доказателства, е преценка за релевантен за спора факт, за това дали този факт се е осъществил или не.
Фактически е и въпросът дали описаните в два различни документа имоти са идентични (дали са един и същ имот).
По смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС фактическите изводи по конкретно дело не са правни въпроси, поради което не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване.
Самото несъгласие с фактическите изводи на съда (за липсата на идентичност между два имота) представлява довод за необоснованост, който е довод за неправилност на обжалваното решение (по чл.281,т.3 ГПК).
Но както е прието и в мотивите на посоченото ТР № 1 /2010 г., основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение (чл.281,т.3 ГПК) .
Само за пълнота: Няма противоречие и с твърдението за приетото в посоченото решение. По него е прието за установено, че починалият наследодател се е разпоредил приживе с част от имотите, предмет на делбата. В обжалваното решение е прието нещо различно – че не е установено, че общият наследодател се е разпоредил приживе с процесния имот в полза на наследодателя на жалбоподателите. Няма сходство на двете установени фактически обстановки, поради което и не може да се обосновава противоречиво разрешаване.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство касационните жалбоподатели нямат право на разноски. От насрещните страни разноски претендира Е. Г. Попон, искането е основателно за сумата 600 лева възнаграждение за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство (л.33).
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 76 от 01.03.2016 г. по възз. гр.д. № 831/2015 г на Пазарджишкия окръжен съд, г.о., по касационната жалба на П. А. В., В. А. П. и И. А. В..
Осъжда П. А. В., В. А. П. и И. А. В. да заплатят на Е. Г. П. сумата 600 лева за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.