О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
София,02.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.09.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3260/15 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 237 от 11.08.2015г., по в.т.д.№ 299/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 174 от 27.02.2015 г., по т.д.№ 1559/2014 г. за уважаване на предявения от Ф. К. Ч. от [населено място] иск по чл.29 ЗТР за приемане на установено по отношение на настоящия касатор, като ответник по спора, че вписаното в ТР по партидата на ЮЛ- търговец новонастъпило за същото обстоятелство – увеличаване на капитала му чрез издаване на нови 26 300 акции на приносител е несъществуващо, поради нищожност на взетото в тази насока решение на Съвета на директорите, обективирано в протокол от 26.08.2014 г..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че на Съвета на директорите на ответното АД – негов изпълнителен орган, не са били делегирани правомощия от ОС на акционерите, установени в чл.221, т.1 ТЗ , във вр. с чл. 9 и ч.11, т.4 от Устава, да увеличава капитала на дружеството чрез издаване на друг вид акции извън съществуващите поименни такива.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалвана касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право : 1.„ Необходима ли е изрична делегация на правомощия чрез вземане на решение от Общото събрание на акционерите в АД, за да може С. на директорите да приеме решение за увеличаване на капитала на дружеството, чрез издаване на нови акции на приносител, в хипотеза, в която с предходно решение на ОС на акционерите Уставът на АД е бил изменен в смисъл, че в продължение на 5 години от вземане на решението С. на директорите може да увеличава капитала до определен размер, като същевременно Уставът предвижда, че СД може да вземе решение за увеличаване на капитала чрез издаване акции на приносител, тогава, когато законът или Уставът му дават това право?” и 2. „При приета необходимост от изрична делегация на правомощия, това води и до ограничаване на възможността и способите за увеличение на капитала на дружеството, предвидени в Устава на АД, чрез издаването на друг вид акции, тогава, когато Общото събрание на акционерите е делегирало правомощието да се увеличава капитала на дружеството чрез издаване на акции от Съвета на директорите за продължителен времеви период, в рамките на този период?”
Въведената допълнителна процесуална предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът е аргументирал с отсъствието на формирана каузална практика на ВКС и на съдилищата в страната, както и с липсата на фактическа свързаност на поставените въпроси с конкретиката на спора, но които като правни имат универсално значение в хипотези, при които режимът на увеличаване на капитала на АД, предвидени в съответните разпоредби на Устава, се различава от общия законов режим. Освен това, според касатора, е налице и потребност от усъвършенстване на законодателството и развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми и тълкувания на ВКС, що се касае до въпросите, свързани с правомощията на органите на акционерното дружество по увеличаване на капитала, тогава, когато тези правомощия се предоставят по Устав, а не произтичат директно от законовите разпоредби / чл.221, т.1 ТЗ/.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по искането за допускане на касационно обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото поставените от касатора въпроси не са включени в предмета на спора и не са обусловили решаващите правни изводи на Варненския апелативен съд. При условията на евентуалност е оспорил и основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение Варненският апелативен съд, след преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, е приел за доказано твърдението на ищеца, че по партидата в Търговския регистър на ответника [фирма], [населено място] е вписано новонастъпило за същия обстоятелство – увеличаване на капитала му чрез издаване на нови 26 300 акции на приносител, което е несъществуващо, поради нищожност на решението на Съвета на директорите, обективирано в протокол от 26. 08. 2014 г., като взето извън пределите на определената от закона и учредителния акт компетентност на този колективен управителен орган на ЮЛ- търговец. Позовавайки се на уставната разпоредба на чл.17 от обявения в Търговския регистър устройствен акт на ответното АД, в редакцията, приета с решение на Общото събрание на акционерите от 28.08.2009 г. и правноважима към релевантния за спора момент, с която на Съвета на директорите е учреден мандат от 5 години, считано от вписване на изменението /15.09.2009 г./, да увеличава капитала на ЮЛ – търговец до номинален размер от 1 000 0000 лв. , въззивната инстанция е счела, че процесното атакувано решение е в рамките на възложения на този управителен орган мандат във времево отношение. Според Варненския апелативен съд, обаче, извън делегираните с посоченото решение на ОС на акционерите и разпоредбата на чл.17 от Устава правомощия на СД, се явява извършената от същия промяна във вида на емитираните акции, различни от съществуващите поименни акции на ответника, поради което, излязъл извън възложената му компетентност колективният управителен орган на АД е формирал лишена от валидни правни последици воля за това търговско дружество, в който см са и задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2002 г. на ОСГТК на ВКС. При обосноваване на крайния си правен извод за основателност на предявения иск по чл.29, ал.1 ЗТР въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл.221, т.1 ТЗ, възпроизведена в чл.9 от Устава на ответното търговско дружество относно предметната компетентност на ОС на акционерите. Счетено е, че определянето на вида акции, които АД издава, е изключителна компетентност на ОС на акционерите, предвидена в чл.221, т.1 ТЗ, поради което може да бъде делегирана на Съвета на директорите само изрично, каквото овластяване не е извършено с изменението на уставната разпоредба на чл.17, ал.1, с което е било аргументирано извършеното вписване. Допълнителни съображения са изложени и във вр. с останалите разпоредби на устройствения акт на ответника – АД, свързани с конкретния способ за увеличение на капитала или възможността новите акции да бъдат записвани и от лица, които не са акционери, на които ответникът се е позовал, за да обоснове тезата си, че самият Устав на [фирма], [населено място] оправомощава СД да вземе оспорваното решение.
Съобразени решаващите мотиви в обжалването решение позволяват да се приеме, че първият от поставените от касатора въпроси, в частта му относно приложението на чл.221, т.1 ТЗ, като релевантен за решаващите правни изводи на въззивния съд обосновава общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Недоказано по отношение на същия е конкретното поддържано от касатора селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Последователна е практиката на ВКС, свързана с приложението на чл.221 ТЗ, ВКС, че овластяването на Съвета на директорите на АД по въпроси възложени от законодателя в изключителна компетентност на ОС на акционерите, трябва да е изрично и същото винаги има действие само в посочените от овластяващия рамки и определен срок. Тази практика на ВКС, която настоящият съдебен състав изцяло споделя не се нуждае от осъвременяване или изменение по см. на задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е неприложим. Отделен е въпросът, че именно с тази съдебна практика на касационната инстанция въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалвания съдебен акт. В останалата си част поставеният от касатора въпрос е обусловен от преценката на Варненския апелативен съд на отделните факти и обстоятелства по делото, правилността на която не е предмет на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Всъщност чрез тази част от първия поставен въпрос касаторът изразява несъгласието си с обосноваността на извода на въззивната инстанция относно липсата на надлежно извършено овластяване на Съвета на директорите от ОС на акционерите, което дори и евентуално основателно е относимо към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, различни от основанията за достъп до касация.
Що се касае до вторият правен въпрос, той е хипотетичен, тъй като по него решаващият състав на Варненския апелативен съд не е формирал правни изводи, които да имат обуславящо значение за поставения краен правен резултат и невключен в предмета на спора същият не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Според задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.01.2010 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване, сама по себе си изключва необходимостта от обсъждане на поддържаното от касатора и по отношение на въпрос втори, селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като безпредметно.
Ответникът по касационната жалба своевременно е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени, но само ако е доказал реалното им извършване, каквито доказателства последният не е ангажирал в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 237 от 11.08.2015г., по в.т.д.№ 299/2015 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: