2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 592
гр. София 06.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2677 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Несиб А. А. чрез процесуални пълномощник адв. Д.Ж. е обжалвал въззивното решение на Окръжния съд – Т. № 52 от 27.04.2016г. по въззивно гражданско дело № 46/2016г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК предвид предмета на делото , поради което е процесуално допустима.
Ответницата изразява становище, че не са налице основанията предвидени в чл. 280 ал.1 ГПК , за допускане на касационното обжалване .
С обжалваното решение Търговищкият окръжен съд е потвърдил решение №33/20.01.2016г. по гр.д.№1305/2015г. на Търговищкия районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Несиб А. А. против Л. А. Щ. искове за установяване, че придобитият по време на брака апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] е негова лична собственост като заплатен с негови лични средства, както и евентуален иск с правно основание чл.29, ал.3 от СК за определяне на по-голям дял в размер на 9/10 ид.ч. от придобитото по време на брака недвижимо имущество: посоченият апартамент, и движими вещи: лек автомобил марка „Ситроен Ц 5“, с рег [рег.номер на МПС] и лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с ДК [рег.номер на МПС] . Изводите на съда са, че не е опровергана презумпцията на чл.21 ал.3 СК , защото по делото е установено, че средствата за закупуване на апартамента не са изцяло лични на съпруга. По евентуалния иск с правно основание чл. 29 ал.3 СК, съдът е приел, че приносът на съпруга-ищец не надхвърля значително приноса на съпругата при придобиване на общото имущество по време на брака им, независимо от неговите по-високи доходи. Съображенията на съда за този извод са, че по времето, през което съпругът е работил в чужбина, съпругата сама е полага грижи за детето от брака, което е имало сериозни здравословни проблеми и се е нуждаело от периодично лечение и изследвания. Всеки от бившите съпрузи според възможностите , имуществото и доходите си е изпълнявал задълженията си по чл. 17 СК да осигурява благополучието на семейството и да се грижи за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на детето от брака.
Правните въпроси, поставени в изложението за допускане на касационното обжалване: дали трудовото възнаграждение е лично имущество по СК и съответно и влогът от заплатата представлява ли лично имущество, са обуславящи за делото, но са разрешени в обжалваното решение в съответствие със задължителната практика на ВКС , в която се приема, че правното положение на влоговете на съпрузите по заварените при влизане в сила на СК от 2009г. бракове, се определя по кодекса, действащ към момента на тяхното ликвидиране – решение № 427 от 03.04.2013 г. по гр. д. № 1244/2011 г. на ВКС, IV г. о. Това тълкуване е приложимо и по отношение на влоговете, които са използвани за придобиване на друго имущество по време на брака при действието на отменения СК от 1985г. След като тези влогове, както и вземанията на съпрузите, не са лично имущество по смисъла на чл.20 СК/отм./ , то и при влагане на средствата от тях за придобиването на недвижим имот при действието на този кодекс, няма основание да се приеме, че се трансформира лично имущество. Точно това е приел и въззивният съд, поради което поради спазване на задължителната съдебна практика на ВКС по поставените въпроси, касационното обжалване не следва да се допуска.
Правният въпрос дали съдът е длъжен да изследва наличието на по-голям съвместен принос е твърде общ и неточно формулиран, не е изведен от решаващите изводи на съда, не е обосновано значението му за конкретния спор и не са обосновани специалните предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК, поради което съобразно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК, касационното обжалване не следва да се допуска. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът , разглеждайки евентуалния иск по чл. 29 ал.3 ГПК, е изследвал приноса на двамата съпрузи по чл. 21 ал.2 СК и изводите му са съобразени със задължителната практика на ВКС, цитирана в решението.
По изложените съображения, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответницата не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Окръжния съд – Т. № 52 от 27.04.2016г. по въззивно гражданско дело № 46/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: