5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 916
София, 12.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2532 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д. Д., чрез юрисконсулт А. М., против решение № 1351 от 16 февруари 2016 г., постановено по гр.д. № 13922/2015 г. по описа на Софийския градски съд, с което се потвърждава решение № 6213 от 1 август 2015 г., постановено по гр.д. № 37792/2014 г. по описа на районния съд в гр. София в частите му, с които по отношение на дружеството е прието за установено, че заповед от 12 юни 2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с В. К. Х. от [населено място] на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е незаконосъобразна, Х. е възстановена на заеманата преди уволнението работа „касиер-гише съобщения” с място на работа Пощенска станция 7, и дружеството е осъдено да й заплати обезщетение за оставането й без работа за периода 15.10.2014 г. – 13.12.2014 г. в размер на 106,82 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска.
В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на въззивното решение според чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът, че работодателят не е положил необходимите усилия да установи по безспорен начин кога точно е извършено действието, за което е наложено наказанието – на 16 или на 17 април, тъй като в заповедта точно е описано кога е извършено нарушението – на втората посочена дата, наказанието и законовият текст, поради което разпоредбата на чл. 196, ал. 1 КТ е спазена изцяло. Като необоснован се сочи изводът, че ищцата е била поставена в невъзможност да извърши предписаните й по длъжностна характеристика действия по обработка на пратки и събиране на суми заради вмешателството на управителя на пощенския клон, която е иззела процесните пратки, тъй като е невъзможно за десет минути ищцата да е извършила всички действия по обработка на четирите международни пратки, и единствено да не е успяла да събере дължимите суми, като пратките са оформени с клеймо от предишния ден и сложени в общ постпакет за експедиране. Сочи се, че съдът не е съобразил различните версии на ищцата за случилото се, и неправилно е кредитирал показанията на доведените от нея свидетели. Подчертано е, че неизпълнението на възложената работа и неспазването на техническите и технологичните правила за работа сами по себе си са тежки нарушения на трудовата дисциплина, тъй като се отнасят до най-съществения елемент на трудовото правоотношение – престирането на работната сила, като действията на ищцата представляват нарушение по смисъла на чл. 187, т. 3 и т. 10 КТ, защото има неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на трудовите задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение в длъжностната характеристика. Касаторът намира, че съдът не е обсъдил вида на нарушението, за да приеме, че наложеното дисциплинарно наказание не е съответно на тежестта на нарушението, а размерът на имуществените вреди не е определящ при преценката на тежестта на извършените дисциплинарни нарушения. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата В. К. Х. от [населено място], представлявана от адв. Р. М., в отговор на касационната жалба заявява доводи за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, и съображения за неоснователността на жалбата.
Въззивният съд преценява изложените в оспорената заповед за дисциплинарно уволнение мотиви (на 17 април 2014 г. са установени четири броя препоръчани международни пратки без издадени разписки от сметна книга, не са записани в дневния отчет, не е издаден касов бон и не е отчетена таксата като приход на дружеството, пратките са описани като получени в предходния ден от ищцата, която работила втора смяна и че тя е обработила четирите пратки, с което ищцата е нарушила трудовите си задължения по смисъла на чл. 126, т. 5, 7, 10 и 13 КТ, вменени й с длъжностната характеристика, и т. 8 от Вътрешните правила за касовата дейност, чл. 4, 5 и 20 от Инструкцията за паричната дейност в пощенските станции на [фирма], чл. 119 и 120 от Инструкцията за организация на пощенските услуги, предоставяни от [фирма] и т. 2 от раздел V на Инструкцията за работа и отчетност с касов модул) като необосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Споделени са изводите на първата инстанция, че макар работодателят да е спазил императивните разпоредби на чл. 193, 194 и 195 КТ, неизпълнението на описаните в заповедта трудови задължения е счетено като причинено от поведението на началника на пощенския клон – при изземването на процесните пратки е препятствано изпълнението на задълженията на ищцата, вменени й с длъжностната характеристика и други актове на работодателя, а и за работодателя не са настъпили неблагоприятни последици от действията на ищцата. Съобразено е, и че на ищцата не са налагани дисциплинарни наказания за целия дълъг период на трудовото й правоотношение. Съдът приема, че ищцата е работила на 16 и на 17 април 2014 г. първа смяна, а не втора смяна на първата посочена дата, както е отразено в заповедта, като нарушенията са констатирани от началника на пощенската станция непосредствено след започването на работния ден от служителите от първа смяна, в който ден ищцата е започнала обработката на процесните пратки, но към момента на проверката не е била приключила обработването им, и погрешно е положено клеймо с дата от предходния ден. Счетено е категорично, че неизпълнението на част от вменените на ищцата задължения при обработването на международни кореспондентски пратки не се дължи на нейно виновно поведение, а на други причини: от момента на започването на работа до момента на проверката не е имала необходимото технологично време да обработи в цялост същите като издаде разписки и ги отрази в книгите, тъй като в същия ден е била касиер на главна каса и е трябвало да приеме инкасо в 7,20 ч. за изплащане на пенсии, и поведението на началника на станцията, иззел от нея пратките и не дал възможност на ищцата да довърши обработката им в рамките на работната смяна. Съдът заключава, че ищцата не е извършила вмененото й дисциплинарно нарушение, а дори и да го е извършила, наложеното наказание не е съответно на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, липсата на причинени имуществени вреди, и чистото дисциплинарно минало на ищцата през шестнадесетгодишния период на съществуване на трудовото й правоотношение с дружеството.
Касационният съд приема, че поставеният от касатора въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.
Касаторът пита кои обстоятелства следва да се преценят от работодателя при определяне на дисциплинарното наказание. Счита, че по този въпрос не е съобразена практиката на ВКС (сочат се пет решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК), че при избор на наказание съгласно чл. 189 КТ работодателят следва да преценява тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя. Касаторът е избрал да акцентира върху тази част от задължителната съдебна практика (решение № 112 по гр.д. № 4587/2014 г., ІV г.о., решение № 167 по гр.д. № 1102/2012 г., ІV г.о., решение № 163 по гр.д. № 564/2011 г., ІV г.о., решение № 389 по гр.д. № 289/2012 г., ІV г.о., и решение № 236 по гр.д. 1112/2013 г., ІІІ г.о.), в която се приема, че за тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретно деяние, преценено с оглед трудовата функция на служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-висока степен на доверие, съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да влияят върху дейността на работодателя, доколкото от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. В разглеждания случай въззивният съд не е достигнал до изводите си в нарушение на сочената обвързваща практика на ВКС. При преценката на събраните доказателства по делото съдът заключава, че ищцата изобщо не е извършила вменените й дисциплинарни нарушения, което изключва поначало съобразяването на критериите по чл. 189 КТ. Едва след това е посочено, че дори и нарушението да е извършено, то работодателят не е съобразил обстоятелствата, при които е извършено нарушението и липсата на настъпили за работодателя вреди. Следователно въпросът за това кои обстоятелства следва да се преценят от работодателя при определяне на дисциплинарното наказание самостоятелно не е обуславящ за изхода на спора. Освен това е вярно, че във въззивната жалба работодателят е посочил, че не са отчетени отговорността на професията, характера и важността на умишлено неизпълнените трудови задължения, които биха могли да доведат до значителни вредни последици и да се отразят неблагоприятно върху цялостната дейност на работодателя (твърдения, относими към разрешенията в сочената сега практика на ВКС), но съдът не е формирал изводи по тези твърдения, което е налагало и поставянето на съответният относим правен въпрос в тази връзка, какъвто обаче поставен няма, поради което и по подобен проблем касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1351 от 16 февруари 2016 г., постановено по гр.д. № 13922/2015 г. по описа на Софийския градски съд, с което се потвърждава решение № 6213 от 1 август 2015 г., постановено по гр.д. № 37792/2014 г. по описа на районния съд в гр. София в съответната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: