Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
3519_16_opr_288_124gpc_79zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
София, 20.12.. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3519 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Г. и Р. Б. Г. срещу въззивно решение № 593 от 03.05.2016 г. по възз.гр.д. № 278 /2016 г. на Варненски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен искът по чл.124,ал.1 ГПК, предявен от жалбоподателите срещу Л. Н. К. – К. и Ч. И. К., за признаване за установено, че жалбоподателите са собственици на основание договор за покупко-продажба, евентуално на основание давностно владение, на реална част с площ 25 кв.м. от дворно място – имот с № 3634 по КККР на м.Зеленика, кв. Г., р-н. А., [община], с площ 25 кв.м..
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Л. Н. К. – К. и Ч. И. К. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено следното:
Собствеността върху спорната пътека не би могла да бъде придобита на деривативно основание – придобивна сделка, тъй като в нотариалния акт от 2003 г., в който е обективирана покупко-продажбата на процесната реална част (представляваща пътека), не е упомената спорната пътека, а е описано дворно място, граничещо с път за преминаване. Тези разсъждения се подкрепят от анализа на събрания по делото доказателствен материал, включително от представено съдебно решение по посочено (друго) гражданско дело, по което ответниците са защитили правото си на собственост върху процесната пътека, която е ситуирана между съществуващата на място ограда и действителната кадастрална линия между ПИ № 3634 и ПИ № 3132. срещу една от разпитаните по делото свидетелки. Площта на имота на ответниците, заедно със спорната част се равнява на площта (на имота на ответниците), притежавана по всички нотариални актове във времето, докато ищците осъществяват фактическа власт върху по-голяма площ от тази на имота им по нотариален акт. Посочените писмени договори от 1995 г. и от 1999 г., с които се учредява право на преминаване, поради липсата на изискуемата нотариална форма, не биха могли да доведат до учредяване на право на преминаване върху спорната част, но биха могли да се възприемат като начало на установено фактическо ползване на спорната част за преминаване. В договора за доброволна делба от 1996 г. също отсъстват каквито и да било уговорки за учредяване на сервитутно право на преминаване през спорната пътека. Съдът е направил извод, че между бившите собственици на съседните имоти под № 231а (сега 3635), 231б (сега № 3634), 231 и 3132, които са представлявали част от общ наследствен имот, е съществувало споразумение за ползването на спорната реална част за преминаване, като това положение е заварено към момента на придобиване на имот с № 231б (сега 3634)/от ищците Г. през 2003 г. Установено е, че спорната пътека на достига до имота на К., т.к. е преградена с телена ограда и жив плет, т.е. фактически не би могла да бъде използвана за достъп до имота на ищците. Подписаното през 2007 г. между ищцата Н. Г. и свидетелката Н. С. споразумение, по силата на което Г. предоставила безвъзмездно за временно ползване на С. спорната пътека, свързваща имота й с пътя (разположена между имоти № 3634 и 3132), а С. приела да стопанисва пътеката, като се задължила да я загради с временна ограда, за което ищците са дали съгласието си, следва да се цени като изявление за неизгодни за ищците факти, т.к. обективира съгласието им за преграждането на пътеката откъм нейния имот с временна ограда. По отношение на евентуално наведеното придобивно основание (придобивна давност) и като е взел предвид, че владението се счита постоянно и непрекъснато, когато владелецът е изразил трайна воля да държи вещта за себе си,.окръжният съд е приел, че ищците не са осъществявали фактическа власт върху спорната пътека в обема на ограниченото вещно право на преминаване постоянно, непрекъснато, необезпокоявано и явно повече от 10 години, с намерение за своене.
Жалбоподателите извеждат следните въпроси:
1. Необсъждането на доказателства и неточното им интерпретиране (н.а. от 2003 г.) и абсолютно неправилното им тълкуване от съда, довели ли са до неправилни изводи, с оглед събраните по делото доказателства, правилно ли е приложен материалният закон.
Въпросите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 и приетото с ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС, те се отнасят до изхода от конкретния спор и представляват доводи за неправилност по чл.281,т.3 ГПК..
Освен това са основани на неоснователно твърдение за необсъждане на н.а. от 2003 г.. Съдът е обсъдил съдържанието му.
2. Може ли да се приеме като „косвено доказателство“ съдебно решение по дело, по което ищците не са били страна и има ли този съдебен акт действие спрямо тях.
Въпросите са два и са процесуалноправни.
Първият не е обуславящ, доколкото изводът на съда, че ищците не са придобили спорната реална част на деривативно основание се основава на тълкуване на съдържанието на нотариалния акт от 2003 г., който ищците сочат като доказателство за основанието на претенцията си. (Въззивният съд е изложил извода си, че процесната пътека (реална част) не е част от дворното място на ищците, защото не е описана като такава, а като граничещ с него път за преминаване (част от друг имот).
Съдът е обсъдил и съдебното решение по спор между други страни след като е изложил извода си, че соченото деривативно основание не е осъществено, по довод на жалбоподателите, съдържащ се във въззивната им жалба, както и в исковата им молба. И е приел, че установеното в това решение също не подкрепя твърденията на ищците.
Вторият въпрос не е обуславящ, доколкото съдът не е приел, че ищците са обвързани от решението по друго дело, по което ищците не са страна (не е прието, че има действие спрямо тях)
3. Съдът допуснал ли е нарушение при необсъждане на доказателства – свидетелски показания и експертни заключения. Може ли да се приеме, че ответниците са собственици на процесната пътека, ако липсват доказателства за установяване правото им на собственост.
Въпросите са два.
Доколкото първият може да бъде уточнен като правен въпрос (процесуалноправен), а не като фактически или като довод за неправилност, въпросът не е обуславящ. Преди да изложи правните си изводи въззивният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и е посочил какви факти (релевантни за спора) е установил от тях.
Вторият въпрос не е обуславящ. За решаването на спора от значение е изводът дали ищците (не ответниците) са доказали правото си на собственост. Съдът е приел, че това не е установено (че не е доказано осъществяването на нито едно от наведените придобивни основания).
4. Съдът допуснал ли е процесуално нарушение, като е приел, че договорът за делба от 1996 г. не установява в чий дял е поставена процесната пътека, въпреки че в него същата е отредена към имота на ищците, съгласно заповед на кмета на [община].
Това твърдение не съдържа правен въпрос, а съдържа довод за неправилност. И се основава на твърдение на жалбоподателите, което не е прието за установено по делото.
5. Липсата на мотиви в решението относно представени писмени доказателства и неправилното анализиране на доказателства, установяващи начало на давностно владение, представляват ли нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Предоставяне правото на стопанисване на процесната пътека на трето лице, прекъсва ли давността, на която се позовават ищците.
Въпросите са три.
Първият не е обуславящ, защото съдът е изложил подробни мотиви, в които е обсъдил доказателствата за релевантните за спора факти, доводите във въззивната жалба и предпоставките за основателността на иска.
Вторият не е обуславящ, защото е хипотетичен и отново съдържа довод за неправилност. Не е установено неправилното анализиране на доказателства от въззивния съд и такова не може да бъде установено в настоящото производство, в което на установяване подлежат единствено предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
За да бъде разгледан довод за неправилност, следва да бъде допуснато касационно обжалване. А за да бъде допуснато касационно обжалване, жалбоподателят (процесуалният му представител) трябва да изведе такива правни въпроси, които да са обусловили изводите на въззивния съд и да обоснове твърдението си, че те са разрешени в противоречие с практиката на ВКС или съдилищата (с влезли в сила решения) или имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Или: в случая не е изведен правен въпрос, който да е обусловил изводите на въззивния съд, че ищците не са осъществили начало на давностно владение в хипотеза, в която с друго влязло в сила решение е прието обратното.
Третият въпрос е материалноправен, но не е обуславящ, защото въззивният съд не е приел, че ищците са владели, но владението им не е прекъснато, а е приел, че не са осъществили такова владение, което да доведе до придобиване по давност.
6. Допуснати административни пропуски и грешки относно неотразяване на заповед Р-154 /1996 г. на кмета на [община] в ПНИ, интегриран в КККР, представляват ли основание за лишаване на ищците от собственост.
И това твърдение не съдържа правен въпрос, а съдържа довод за неправилност. И се основава на твърдение на жалбоподателите, което не е прието за установено по делото. А с решението си въззивният съд не е лишил ищците от собственост, а е приел за неоснователен техният иск.
Наред с изложеното жалбоподателите излагат и други доводи за неправилност на решението, които не подлежат на разглеждане в производство по чл.288 ГПК
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
За пълнота може да се отбележи, че доколкото ищците твърдят, че им е отстъпено ползването върху процесната пътека за преминаване до собственото им дворно място по силата на договор между бившите съсобственици на дворното място, част от което са настоящите имоти на ищците и ответниците, което представлява сервитут, то те могат да го защитават с друг иск, различен от предявения иск за защита на право на собственост.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни претендират да им бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство съгласно представен списък за разноски. искането им е основателно, уговарянето и заплащането на разноските, посочени в списъка за разноски – 1 600 лева, е отразено в представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 03.05.2016 г. по възз.гр.д. № 278 /2016 г. на Варненски окръжен съд, г.о.
Осъжда Н. А. Г. и Р. Б. Г. да заплатят на Л. Н. К. – К. и Ч. И. К. 1 600 (хиляда и шестстотин) лева възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.