1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 941
гр.София, 20.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3603/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Д. Т. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 20.04.2016 г. по гр.д.№ 213/ 2016 г. С него частично е обезсилено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 21308/ 2010 г. и като краен резултат са отхвърлени предявените от жалбоподателя против С. о., район „И.”, искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ; чл.224 ал.1 КТ; чл.225 ал.3 КТ и чл.226 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-15-010/ 16.04.2010 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен архитект”; за заплащане на обезщетение за незаконно недопускане до работа за период 19.11.2001 г. – 07.04.2010 г. в размер 37 000 лв; за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск за период 19.11.2001 г. – 19.04.2010 г. в размер 3 400 лв; и за заплащане на обезщетение за неправомерно задържане на трудовата книжка от работодателя в размер 700 лв. Производството по предявените искове за заплащане на 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди за осъществена принуда посредством задържане на трудовата книжка и за заплащане на 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди за неосигурено от работодателя работно помещение, е прекратено.
Жалбоподателят моли обжалването да бъде допуснато по материалноправния въпрос (цитиран) „При възстановяване на работник/служител на предишна работа, която е заемал по трудово правоотношение, следва ли последният да бъде фактически допуснат до работното място, а в последствие, след като е предназначен по служебно правоотношение, също да му бъде предоставена възможност фактически да започне да изпълнява възложената му работа, преди да бъде прекратено служебното му правоотношение по Закона за държавния служител”. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна оспорва жалбата и моли касационно обжалване да не бъде допускано. Според нея въпросът, поставен от касатора, е разрешаван еднозначно и последователно в практиката на Върховния касационен съд и поради това няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
При постановяване на решението си въззивният съд е изложил собствени фактически и правни съображения, като е обсъдил относимите доказателства по делото и доводите на страните. Приел е за установено, че ищецът е работил въз основа на трудов договор при ответника на длъжността „главен архитект”, трудовото правоотношение е било прекратено, но с влязло в сила решение по гр.д.№ 5848/ 2004 г. на Софийски районен съд уволнението е било отменено и било постановено възстановяване на О. Т. на заеманата длъжност. На 15.04.2010 г. ищецът се явил на работа и депозирал заявление за заемане на длъжността, от която е бил уволнен. На следния ден работодателят издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между него и ищеца поради това, че длъжността „главен архитект” е предназначена за заемане от държавен служител и следваща заповед за назначаването му по служебно правоотношение. Заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 22.04.2010 г., когато му е върната и трудовата книжка. При тези факти съдът извел от правна страна, че уволнението е законно, защото единственото изискване за извършването му е длъжността да бъде определена за заемане по служебно правоотношение. Длъжността на ищеца – „главен архитект” в район на С. о. – е предназначена за заемане от държавен служител с приемането на ЕКДА (отм., действащ към 2010 г.), т.Б 7. Поради това няма основания за отмяна на уволнението и за възстановяването му на длъжността, която е заемал по трудовото правоотношение. Не се дължат и претендираните обезщетения, доколкото за посочените от ищеца периоди той не е бил възстановен на работа, съответно работодателят не е имал задължение да го допуска на такава, нито да му разреши ползване на отпуск или да му плати обезщетение за него. Основанието за прекратяване на трудовия договор и зачетеният трудов стаж са коректно нанесени в трудовата книжка, поради което не се дължи и обезщетение по чл.226 КТ. Що се касае до претенциите за обезщетения за неимуществени вреди, разглеждането им е недопустимо, тъй като КТ урежда отговорността на работодателя изчерпателно и той не може да носи отговорност вън от случаите, изрично предвидени в закона.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателя правен въпрос е включен само частично в предмета на делото и то само по исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на предишната длъжност. Към претенциите за заплащане на обезщетения за недопускане до работа, за неизползван отпуск, за задържане на трудовата книжка и за неправилно вписани в нея данни, както и за обезщетяване на неимуществени вреди, формулираният от касатора въпрос няма отношение. Касае се за осъдителни искове, които не са обусловени от иска за отмяна на уволнението и поради това въззивното решение по тях може да бъде допуснато до касационен контрол само доколкото във връзка с правните разрешения на въззивния съд касаторът е повдигнал относим правен въпрос (срв. т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г, ОСГТК, ВКС). При липсата на такъв въпрос, касационно обжалване на въззивното решение, с което тези искове са отхвърлени или по които производството е прекратено, не може да бъде допуснато само на това основание.
По отношение на исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ поставеният въпрос е обуславящ, тъй като въззивният съд изрично е приел, че за законността на уволнението по чл.325 ал.1 т.12 КТ не е от значение дали служител, възстановен на предишна работа след незаконно уволнение, е допуснат фактически до работното си място, преди да бъде прекратено повторно правоотношението му. Въпросът обаче няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него практиката е уеднаквена от Върховния касационен съд (срв. решение № 232/ 22.03.2009 г. по гр.д.№ 392/ 2009 г., ІІІ г.о., решение № 353/ 07.10.2011 г. по гр.д.№ 187/ 2011 г., ІV г.о.). При уважаване на иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ работникът има право да се яви и да заеме длъжността, от която е незаконно уволнен, като това не е поставено в зависимост от издаване на някакъв акт на работодателя. Ако такъв акт е издаден, той има само декларативно значение. Резултатът от влязлото в сила съдебно решение по трудов спор е възстановяване на заеманата работа, а не основание за сключване на нов трудов договор за заемане на длъжността или допълнително споразумение. Възстановеното правоотношение е трудово, то не се трансформира в служебно поради конститутивното действие на съдебното решение. Когато повторното уволнение е извършено на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ, единствената предпоставка за законно упражняване на правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение е, длъжността да е определена за заемане от държавен служител (вж решение № 116/ 20.03.2015 г. по гр.д.№ 1473/ 2014 г., ІV г.о. и цитираните в него предходни решения, постановени от ВКС за уеднаквяване на съдебната практика). Няма значение дали работникът е преназначен като държавен служител, както и дали е допуснат да работи като такъв. Спорът за предпоставките по § 3 ПЗР ЗДСл вр. чл.7 ЗДСл или относно действието на подадено заявление по чл.8 ЗДСл, не е трудов, същият касае възникването на ново, служебно правоотношение (решение № 232/ 22.03.2009 г. по гр.д. № 392/ 2009 г., ІІІ г.о., решение № 530/ 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1654/ 2009 г., III г.о., решение № 405/ 28.06.2010 г. по гр. д. № 773/ 2009 г., III г.о., решение № 110/ 09.06.2011 г. по гр.д.№ 329/ 2010 г., IV г.о.). Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.325 ал.1 т.12 КТ възниква в момента, в който съответната длъжност е предназначена за заемане от държавен служител и от този момент работодателят може да прекрати законно трудовото правоотношение със заемащия длъжността.
По изложените съображения няма основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Софийски градски съд от 20.04.2016 г. по гр.д.№ 213/ 2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: