2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 629
гр. София 22.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3120 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Й. С. В. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Д въззивен състав № 1265 от 11.02.2016г. по гр.д. № 10593/2015г.
Ответницата Д. П. Ш. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице нито една от визираните предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК предвид предмета на делото , поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил частично решението на Софийския районен съд, 50 състав от 20.11.2009г., постановено по гр.д. № 15413/2007г. и е решил спора по същество, като е приел за установено по отношение на Й. С. В. , че Д. П. Ш. е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ VII-377 от кв. 8 по плана на [населено място]., вилна зона „С. – Д. -ІІчаст”, с площ от 755 кв. м, , който имот съгласно влязлата в сила кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор 68134.1980.166 с площ от 897 кв. м,
Въззивният съд е приел, че на основание чл. 10 ал. 13 ЗСПЗЗ , прехвърленият от ТКЗС в полза на праводателя на ищцата имот, подлежи на възстановяване на наследниците на бившия собственик, а придобивна давност в полза на ищцата би могла да започне да тече най-рано от 28.06.1999г. , когато е възстановена собствеността на ответницата с решение на ОСЗ по реда на ЗСПЗЗ. Позовавайки се тълкувателната практика на ВКС – ТР 10/ 05.12.2012 г. , ОСГК съдът е приел, че е допустимо придобиването на недвижим имот, собствеността върху който е възстановена по ЗСПЗЗ с краткия петгодишен давностен срок, ако и заличеният давностен срок на основание чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е бил петгодишен. Съдът е приел също така, че ищцата по делото е договаряла с несобственик, била е добросъвестен владелец и е придобила собствеността с изтичане на петгодишен срок по чл. 79 ал.2 ЗС, започнал да тече от датата на влизане в сила на реституционното решение , с което е възстановена собствеността на ответницата – 28.06.1999г. До 28.06.2004г. ищцата е владяла процесния имот и го е придобила по давност . Като допълнителен аргумент съдът е посочил, че дори владението на ищцата да е било недобросъвестно, придобивната давност пак е изтекла, защото не е прекъсната с предявения от нея собственически иск през 2007г.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос за задължението на съда да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка. Въпросът не е обуславящ за делото, защото мотивите на въззивния съд са пространни, задълбочени, съдържат цялостна преценка на доказателствата, а касаторът не посочва факти, които са установени по делото, но не са съобразени от съда . Въпросите за кредитиране на гласните доказателства и критериите за необективност и пристрастност на свидетелите, са свързани с формирането на вътрешното убеждение на съда по конкретното дело и не могат да служат като основание за допускане на касационното обжалване, след като съдът е изложил ясни аргументи в подкрепа на изводите си за достоверност на показанията на свидетелите , на които е основал решението си.
Правният въпрос: от кой момент започва да тече придобивна давност – от момента на действителното установяване на фактическата власт, от датата на сключване на договора за дарение или от датата на реституиране на имота, е неясен и не е обяснено значението му за спора. По делото е установено, че фактическата власт е установена от ищцата от датата на сключване на договора за дарение, а съдът е приел за начало на давностното владение датата на влизане в сила на реституционното решението на ОСЗ в полза на ответницата.
Правните въпроси : дали настъпването на юридически факт, опорочаващ правното основание за придобиване на собствеността от праводателя , води до оборване на презумпцията на чл. 70 ал.2 ЗС и налице ли е незнание у владелеца за правата на праводателя при наличие на пряка родствена връзка между страните по договора за дарение и при действаща към този момент правна уредба – чл. 10 ал.13 ЗСПЗЗ, не обуславят приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , защото са разрешени от въззивния съд в съгласие с практиката на ВКС, цитирана в решението,
Въпросите дали е явно и несъмнително владението и за съдържанието на владелческите действия, са теоретични, не са изведени в от решаващите изводи на съда и не се основават на конкретните факти по делото , поради което съобразно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК не покриват общото основание на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Освен това по въпроса за съдържанието на владелческите действия по отношение на незастроен имот , изводите на съда са съобразени с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение по гр. д. № 2760/2008 г. на ВКС, I г. о. , на което съдът изрично се е позовал в решението.
Правният въпрос дали тече придобивна давност при предявен при условие на евентуалност установителен иск от владелеца срещу собственика , основан на придобивна давност, също е разрешен при съобразяване с практиката на ВКС, цитирана в решението , поради което няма основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК без обосноваване на необходимостта от изоставяне на тази практика като неправилна.
С оглед на изложеното, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, а на ответницата, на основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да се присъдят поисканите с отговора на жалбата разноски за касационното производство в размер на 1200 лв., представляващи платено възнаграждение за процесуална защита.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Д въззивен състав № 1265 от 11.02.2016г. по гр.д.№ 10593/2015г.
Осъжда Й. С. В. да заплати на Д. П. Ш. сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: