О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 926
София, 22.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.11.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1169 /2016 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 133 от 14.12.2015 г., по т.д.№ 290/2015 г., в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Бургаския окръжен съд № 48 от 30.04.2015 г., по т.д.№ 322/2012 г. в неговата отхвърлителна част, е уважен предявения от М. Л. Д., гражданка на О. Кралство Великобритания и С. И., срещу касатора, като ответник, иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 16 876 евро – обезщетение за неизпълнено от ответното търговско дружество задължение по сключен между страните предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот № AGR02591 за пълно обзавеждане на последния, според одобрен вътрешен дизайн за комплекса, в който имотът се намира, до ниво „Златен”, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба- 21.05.2012 г. до окончателното и изплащане и 12 578.79 лв. деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основната теза на касатора е, че при отсъствие на спецификации за обзавеждането на процесния закупен от ищеца недвижим имот следва да намери приложение разпоредбата на чл.64 ЗЗД и въведеното с нея правило, според което когато се дължи вещ, определена по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество, за да е изправен – задължение, изпълнено от продавача строител.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: „При вещи определена само по своя род, без индивидуализация на същите / материал, производител, дизайн и т.н.т./ следва ли да се приеме, че те трябва да са от високо и луксозно качество, само поради използваното в предварителния договор наименование „злато”? „
При обосноваване на визираното противоречие в съдебната практика жалбоподателят се е позовал на възприетото различно разрешение в решение на Софийски градски съд № 2878/16.04.2013 г., по гр.д.№ 2882/2012 г., касационното обжалване по което не е допуснато с определение на ВКС – ІІ г.о. № 77/28.02.2014 г., по гр.д.№ 6876/2013 г., решение № 1613/23.12.2009 г., по гр.д.№ 2252/2009 г. на САпС/ недопуснато до касация с определение № 520/19.07.2011 г., по т. д. № 430/2010 г./ и решение № 267 от 15.12.2010 г., постановено по в. гр.д.№443/2010 година.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по основателността на искането за достъп до касация и евентуално срещу въведените касационни основания, излагайки подробни писмени съображения.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните, породена от сключен помежду им предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в сграда F на първи етаж, с обща застроена площ от 65.50 кв.м., ведно с 8 км.м. ид.ч. от общите части на сградата, състоящ се от антре, баня с WC, дневна, кухненски бокс и тераса с продажна цена 120 000 евро, платима на разсрочени вноски по банков път на продавача. Тълкувайки волята на съконтрахентите, обективирана в клаузите на така сключения договор е счел, че силата на същия, наред с останалите договорени техни права и задължения, е постигнато и съгласие, продавачът –строител да обзаведе напълно апартамента според одобрения вътрешен дизайн на комплекса и предоставените на ищеца от търговския посредник рекламни брошури, с мебели до ниво „злато”. Позовавайки се на заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза, която е преценил наред с останалия доказателствен материал по делото, вкл. сключените от касатора застраховки на три типа обзавеждане – „бронз”, „сребро” и „злато” , със съответните им различни стойности, решаващият състав на Бургаският апелативен съд е счел, че изпълненото обзавеждане на процесното жилище, окончателният договор за което е обективиран в нотариален акт за покупко- продажба № 157/09.07.2010 г., няма характер на луксозно – мебели, изработени с висококачествени материали, от утвърдени производители и марки и отговарящи на тип „злато”, като застрахователна стойност, т.е., с качество над средното, за каквото се е задължил изпълнителят – продавач, а е за масово потребление. Поради това е изградил краен правен извод, че е налице договорно неизпълнение от страна на ответното търговско дружество , като изпълнител, за което следва да бъде ангажирана договорната му отговорност, съобразно общото законово правило на чл.79, ал.1 ЗЗД за обезвреда.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволяват да се приеме, че поставеният от касатора въпрос няма правната характеристика на правен по см. на задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и не обосновава общата главна предпоставка за достъп до касация.
Съгласно горецитираната задължителна практика на ВКС релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който като включващ се в предмета на конкретния правен спор, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявения иск и обусловил решаващите изводи на въззивния съд, се явява от значение за крайния изход на делото. За да е попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за крайния правен резултат по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая с формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос жалбоподателят всъщност оспорва правилността на преценката на въззивния съд относно изразената от съконтрахентите воля за вида обзавеждане на имота на ищеца, обективирана в клаузите на процесния договор, която е подложил на тълкуване и която преценка, независимо от евентуалната и процесуална незаконосъобразност или несъответствие с доказателствения материал пои делото, сама по себе си не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, поради въведено с действащия ГПК различие между предпоставките за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.
При отсъствие на общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване, за състава на касационната инстанция отсъства задължение да обсъди въведените допълнителни процесуални предпоставки- съответното поддържано от касатора селективно основание по т.1- т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Затова само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че дори и възприето становището на жалбоподателя за наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, то недоказано в случая е и селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, което единствено е аргументирано.
За да обоснове постановения краен правен резултат по делото въззивната инстанция, въз основа на преценката на конкретния доказателствен материал по делото, е приела, че между страните съществува изрична уговорка за конкретно качество на обзавеждането на имота – луксозно, отговарящо на типа „злато”, т.е. – висококачествено. Следователно твърдяното от жалбоподателя противоречие в съдебната практика във вр. с приложението на чл.64 ЗЗД, илюстрирано с цитираните съдебни актове на различни по степен съдилища в страната – отсъства. Според решаващия състав на Бургаския апелативен съд съконтрахентите са определили вещите, с които ответникът е следвало да обзаведе имота не само по рода им, но и по тяхното качество, като индиция за което е възприета квалификацията, употребена от самия изпълнител при застраховането им – „бронз”, „сребро” и „злато”, характеризираща се и с присъщи за отделния тип обзавеждане парични стойности. В този см. несъответствието в крайния изход на съпоставяните съдебни актове не се дължи на различно дадено от съдилищата тълкуване на разпоредбата на чл.64 ЗЗД, а на съществуващите различни факти и обстоятелства по отделните дела, които съдът е обсъдил, което изключва приложението на визирания критерий за селекция.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно претендираните с отговора на касационната жалба деловодни разноски, възлизащи общо на сумата 2 948.20 лв., формирана от реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2933.75 лв., съгласно р.ІІ –ри – „Финансови взаимоотношения” по договор за правно обслужване от 01.03.2016 г., сключен с адв. В.Д. и такса за пощенски и куриерски услуги на „АВС Т. 2009”Е. от 14.45 лв..
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 133 от 14.12.2015 г., по т.д.№ 290/2015 год.
ОСЪЖДА ТД [фирма], [населено място] да заплати на М. Л. Д., гражданка на О. Кралство Великобритания и С. И. общо сумата 2 948.20 лв./ две хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и двадесет стотинки/, деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: