ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 968
София, 28 . декември 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3516 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 83/19.05.2016 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 88/2016, с което е потвърдено решение № 262/25.11.2015 на Шуменския окръжен съд по гр. д. № 377/2015, с което са отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи по чл. 203 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], [населено място], представляван от адвокат Д. Е. от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти и по материалноправния въпрос за правното значение на формата на вината за пълната имуществена отговорност на работника, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и се разрешават противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Позовава се и прилага противоречива съдебна практика, както следва: решение № 65/09.07.2013 на ВКС по гр. д. № 865/2012; решение № 336/05.07.2010 на ВКС по гр. № 767/2009; решение от 19.06.2014 на Старозагорския районен съд по гр. д. № 2664/2013; решение № 1187/04.08.2011 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 3024/2009.
Ответникът по жалбата Д. Л. Т. от [населено място], представляван от адв. С. П. от ВАК, я оспорва като неоснователна и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси, които са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. Претендира направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са били в трудово правоотношение, считано от 01.03.2004 г. и ответникът е изпълнявал длъжността „Шофьор”, като на 24.08.2013 г. при управлението на товарен автомобил – влекач с прикрепено полуремарке, натоварен с пшеница, е претърпял ПТП – поради спукването на лява предна гума, автомобилът се е преобърнал в насрещното платно, от което ищецът претендира настъпили имуществени вреди. Съдът е приел, че не са налице предпоставките за реализиране на пълната имуществената отговорност на работника, тъй като не е установено умишлено причиняване на вреда. Съгласно приетата по делото автотехническа експертиза причина за настъпилото автопроизшествие е по-високата скорост на движение от максимално допустимата за участъка 90 км/ч, а ответникът е управлявал влекача със 110 км/ч, като е допуснал автомобилът да се отклони максимално в дясната част на платното, след което рязко е отклонил посоката на движение към лявата част на южното платно. С наказателно постановление на водача е била наложена глоба в размер на 100 лева, което с решение по н.а.х.д. № 357/2014 на Д. е било отменено.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси, макар да обуславят изхода на делото, нямат претендираното значение и са решени в съответствие с практиката на ВКС.
Отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ е обусловена от наличието на една от трите предпоставки: умисъл, всички форми на вината, когато деянието е престъпление и неполагане на дължимата грижа, когато вредата е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, като в първите два случая формата на вината подлежи на доказване, а в третия се предполага. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои за недоказани. Приложеното решение № 65/09.07.2013 на ВКС, III г.о. по гр. д. № 865/2012 г. не е в противоречие с приетото от въззивния съд и касае разрешение по въпроса за умишлено нарушение на задължения по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, с което ответникът е осуетил възмездяването на вредите по имуществената застраховка. По делото не е представена влязла в сила присъда нито е установено по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК ответникът да е извършил престъпление, не е доказано също вредата да е причинена умишлено нито не при или по повод изпълнение на трудовите задължения.
При този изход на делото на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата 1.200,00 разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 83/19.05.2016 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 88/2016.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] пазар да заплати на Д. Л. Т. от [населено място] п. сумата 1.200,00 разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.