ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 967
София, 28. декември 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3310 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1658/23.03.2016 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 1085/2015, с което е отменено решение № 5203/03.11.2015 на Разложкия районен съд по гр. д. № 687/2015, като са отхвърлени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволна от решението е жалбоподателката А. Б. А., представлявана от адв. К. И. от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за: задължението за съгласуване на уволнението на работници и служители с принципала на предприятието и води ли неизпълнението на това задължение до незаконност на уволнението; главният счетоводител на поделение на Държавно горско стопанство ръководна длъжност ли е по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ; за естеството на договора по чл. 174 от Закона за горите /ЗГ/ и за значението на неговото съдържание предвид смесените функции на държавните горски предприятия; разполага ли директорът на държавно горско стопанство по чл. 173 ЗГ с правомощия по чл. 328, ал. 2 КТ; представлява ли държавното горско стопанство търговско дружество по смисъла на ТЗ и функциите на директора му пряко свързани ли са с бизнес програма и цел, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се и прилага противоречива съдебна практика.
Ответникът по жалбата Териториално поделение „Държавно горско стопанство Р.“, представляван от юрк. И. М., я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, а повдигнатите от касатора въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС и в съответствие с точния смисъл на закона, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „Главен счетоводител”. Със заповед № 191/17.06.2015 на основание чл. 328, ал. 2 КТ е прекратено трудовото й правоотношение, считано от 17.06.2015 г. С договор за управление от 05.12.2014 г., сключен на основание чл. 173, ал. 3 от Закона за горите /ЗГ/, директорът на „Югозападно държавно предприятие“, [населено място] е възложил управлението на ответното териториално поделение. Въззивният съд е приел, че представеният договор има характер на договор за управление не само защото е наименован като такъв, но и тъй като размерът на възнаграждението на директора е в зависимост от постигнатите стопански резултати; предвидена е гаранция за качествено изпълнение; директорът е поел задължение за изготвяне на финансов план, а като основание за прекратяване на договора от страна на възложителя е предвидено всяко действие или бездействие от страна на изпълнителя, довело до виновно неизпълнение на финансовите резултати на териториалното поделение или при неизпълнение на утвърдения финансов план за дейността на същото. Съдът е приел, че съгласно новия Закон за горите е разширен обхвата от дейностите, които държавните горски стопанства могат да извършват самостоятелно, като изрично е уредена възможността да бъдат възложители на обществени поръчки. Горските стопанства не са организации с нестопанска цел, нито органи на централна или местна администрация, поради което неправилно е прието от страна на първоинстанционния съд, че приложението на чл. 328, ал. 2 КТ е относимо само за управлението на търговски дружества. Съдът е приел, че длъжността на ищцата попада в кръга на лицата, заемащи ръководна длъжност съгласно § 1, т. 3 ДР КТ, а прекратяването на трудовото правоотношение е извършено в законоустановения деветмесечен срок – изпълнението на договора е започнало на 05.12.2014 г., а заповедта за прекратяване е връчена на ищцата на 17.06.2015 г.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят решението по делото, но те са разрешени в съответствие с практиката на ВКС и нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Директорът на териториалното поделение има изрично правомощие да сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите на съответното поделение, съгласно утвърдения от министъра на земеделието и храните Правилник за организацията и дейността на „Югозападно държавно предприятие“. Ръководна е длъжността на лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието. Длъжността „главен счетоводител“ е от ръководството на предприятието само когато, с оглед установените същински трудови функции и пряка йерархична подчиненост, се явява част от ръководния екип на управляващия, пряко ръководи трудовия процес във връзка с финансите на предприятието или поделението, като отговаря и е подчинен на управляващия (в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 272/14.10.2016 на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 1691/2016). Правоотношенията по договорd за управление са облигационни, тъй като се осъществяват между държавно предприятие (частноправен субект) и директора на неговото териториално поделение – в тях липсва какъвто и да е било административен елемент, а задължението за постигане на определен стопански резултат е уредено под формата на задължението за изпълнение на финансов план. В този смисъл е и приложената от жалбоподателката практика на ВКС, че когато директорът на предприятието има за цел изпълнението на бизнесзадача с конкретни икономически показатели, възнаграждението му е обвързано с постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение носи икономическа отговорност, за което при сключване на договора се определя гаранция. С оглед на изложеното на управителя е предоставена възможността да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 КТ.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1658/23.03.2016 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 1085/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.