2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София, 29.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3292/2016 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Й. А. М. против въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А въззивен състав № 2816 от 07.04.2016г. по гр.д.№ 14659/2015г.
Ответницата Е. К. Д. е подала отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, визирани в чл. 280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 24 състав от 18.06.2015г., гр.д.56711/12г. и решил делото по същество като е приел за установено по иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Е. К. Д. срещу Й. А. М., че ищцата е собственик по наследство, делба и завещание на недвижим имот, находящ се в [населено място], , [улица], представляващ първи етаж от двуетажна жилищна постройка в дъното на дворното място, със застроена площ 31 кв.м., състоящ се от антре-кухня, преходно помещение и стая, заедно с 18/100 ид.ч. от дворното място, съставляващо УПИ VIII-28, кв.161 по плана на [населено място], м. „Центъра – Зона Б-4“, и е осъдил Й. А. М. да предаде на Е. К. Д. владението на гореописания имот.
Въззивният съд е приел, че по силата на съдебна делба, извършена с решение от 24.01.1979г., по гр.д.3599/1978г. на Софийския районен съд, 49 състав, в самостоятелен дял на наследодателя на ответника е поставен вторият етаж от двуетажна жилищна постройка в дъното на двора, с едноетажна жилищна постройка и две бараки и 38/100 ид.ч. от процесното дворно място. Първият етаж, предмет на настоящия ревандикационен иск е възложен със същото решение на наследодателя на ищцата. От този момент всеки от собствениците е ползвал самостоятелно възложения му дял като след смъртта на бащата на ищцата , в края на 2003г. , ответника Й. А. М. е започнал да владее първия етаж като склад , сменил е бравата на дворната врата и е възпрепятствал достъпа на ищцата в имота. От този момент до предявяване на настоящия иск през 2012г. са изминали по-малко от десет години, срок недостатъчен за да бъде придобита собствеността на оригинерно основание – чл. 79 ал.1 ЗС.
При тези мотиви на въззивния съд, правният въпрос : издаденият от нотариуса констативен нотариален акт за собственост въз основа на наследство, делба и завещание, легитимира ли лицето в полза на което е издаден, без наличие на първичен нотариален акт за собственост /нот.акт за сделка или нот.акт за собственост по давностно владение/ не е обуславящ за делото. Съдът изрично е посочил в мотивите че съсобствеността между наследодателите на страните е установена от делбения съд като с влязлото в сила решение по гр.д.3599/1978г. във втората фаза на делбата имотите са разпределени между съделителите и всеки от тях е станал собственик на самостоятелен обект в сградата. Следователно съдът е изследвал и правопораждащия за правото на собственост на ищцата факт, а не е се позовал единствено на представения от нея констативен нотариален акт.
Вторият правен въпрос : чия е доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт поради непълнота на представените пред нотариуса документи, също не е обуславящ за делото, по изложените по първия правен въпрос съображения. По отношение на разпределяне на доказателствената тежест на страните при оспорване на констативен нотариален акт съдът се е съобразил с приетото в ТР 11/2012г. и не е разместил тежестта на доказване.
Третият правен въпрос при наличие на противоречиви свидетелски показания на кои свидетели следва да основе решението си решаващия съд: на явно заинтересована свидетелка като близка родственица, или на всички останали свидетели, които имат преки впечатления от какъв период от време ответникът е владял имота, е обуславящ за делото, но не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Представеното определение по чл. 288 ГПК не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, защото с него не се разрешава гражданскоправен спор. От друга страна , с решението по чл. 290 ГПК по същото дело, Върховният касационен съд е приел, че решаващият съд следва да обсъди показанията и на двете групи свидетели, посочени от страните по спора, като извърши преценка на достоверността им . Точно така е процедирал в случая и въззивния съд като е обсъдил показанията на всички свидетели и е изложил съображения защо възприема показанията на свидетелката , посочена от ищцата, отчитайки и възможната нейна заинтересованост.
С оглед на изложеното, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответницата не следва да се присъждат за касационното производство, тъй като не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А въззивен състав № 2816 от 07.04.2016г. по гр.д.№ 14659/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: