О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 04.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.11.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 725/16 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „В.”Е., [населено място] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 325 от 29.10.2015 г., по т.д. № 438/2015 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Старозагорския окръжен съд № 154 от 23.04.2015 г., по т.д.№21/2014 г. е отхвърлен предявения от настоящия касатор, като ищец, срещу [фирма], [населено място] иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 103 400.87 лв., представляваща неплатен остатък от уговорено възнаграждение по договор от 20.10.2005 г. за извършване на пътно- строителни работи, обективирано във фактура № 1075/17.05.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2013 г. до окончателното и изплащане и в тежест на ищцовото търговско дружество са поставени деловодните разноски в общ размер от 21 768 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по бланкетни съображение за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право, а именно: 1. „Поражда ли действие по отношение на длъжника прехвърляне на вземане в полза на търговец, по партидата на който с решение на регистърния съд е вписано увеличение на капитала и прехвърляне на вземания между които и процесното вземане?” ; 2. „Съставлява ли извънсъдебното признание на длъжника за знание на извършената цесия/ молба от длъжника до цесионера да бъдат уточнени вземанията и задълженията/ уведомяване по см. на чл.99, ал.4 ЗЗД?”; 3.”Следва ли признанието на страната за факти, относими към спорното право/ вкл. извънсъдебно признание/, да бъдат ценени наред с всички доказателства по делото и следва ли съдът да излага съображения дали останалите доказателства опровергават признанието? ”
Като израз на визираното противоречие със задължителната практика на ВКС са посочени постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на касационната инстанция: № 78 от 09.07.2014г., по т.д. № 2352/2013 г. на ІІ т.о. ; № 69 от 24.06.2011г., по гр.д.№ 584/2010 г. на ІІІ г.о. и № 527/15.03.2012 г., по гр.д.№ 943/2010 г. на ІV г.о..
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване и евентуално срещу въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение по предявения иск, заявен първоначално като установителен по чл.422, ал.1 ГПК, а след обезсилване на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5377 /2013 г. на Старозагорския районен съд, изменен съобразено дадените с определение № 514 от 17.03.2014 г., по ч.т.д.№ 285/2014 г. на П. указания в осъдителен по чл. 266, ал.1 ЗЗД,въззивната инстанция е счела за основателно защитното правопогасяващо възражение за давност, своевременно въведено от ответника. Изложени са съображения, че дори и да се възприеме твърдението в исковата молба, че поради извънсъдебното признание на вземането от ответника – длъжник, материализирано в писмо от 21.02. 2008 г., адресирано до ищеца, целящо уточняване на задължението на ответното търговско дружество по процесната фактура, по което е постъпил отговор от първоначалния кредитор – [фирма], надлежно цедирал вземането си на „В.”Е., е налице прекъсване на давностния срок по см. на чл. 116, б.”а” ЗЗД, то от тази дата, съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД е започнала да тече нова петгодишна давност, изтекла на 21.02.2013 г.
Следователно подадено на 14.11.2013 г. заявлението, с което ищцовото търговско дружество, в качеството си на цесионер, е поискало издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 5377/2013 г. на Старозагорския районен съд, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е след изтичане на погасителната давност по чл.110 ЗЗД и при направено от ответника възражение за давност предявената искова претенция за цедираното вземане, изменена от установителна в осъдителна се явява отново неоснователна.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че поставените от касатора правни въпроси дори и да са важни, нямат самостоятелно обуславящо значение за постановения краен правен резултат, поради което не обосновават общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Както е посочил и въззивният съд дори изцяло да се възприеме становището на ищеца относно правното значение на волеизявлението на длъжника, обективирано в адресираното до него писмо от 21.02.2008 г., на извънсъдебно признание на иска, прекъсващо започналата да тече давност, обстоятелството, че считано от тази датата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който към датата на заявлението, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №№ 5377/2013 г. на Старозагорския районен съд за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е изтекъл, при направеното от ответника възражение за давност, е достатъчно за отхвърляне на предявената искова претенция по чл.266, ал.1 ЗЗД.
Затова и формулираните от касатора правни въпроси в случая се явяват извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС.
При отсъствие на общата главна предпоставка за достъп до касация за състава на касационната инстанция, според цитираното ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г., не е налице задължение да обсъжда поддържаното от жалбоподателя селективно основание.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на ответника в производството по чл.288 ГПК следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, възлизащи на сумата 7 500 лева/ седем хиляди и петстотин лева/- реално заплатено и неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатско възнаграждение по договор от 17.05.2016 г. за правна защита и съдействие с адв.Ил.П., приложен по делото.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 325 от 29.10.2015 г., по т.д. № 438/2015 г., по описа на с.с..
ОСЪЖДА „В.”Е., [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 7 500 лева/ седем хиляди и петстотин лева/, деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: