1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
Гр. София, 06.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
ч.търговско дело № 923/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] София срещу определение на Софийския апелативен съд № 400/3.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 439/2016 г., с което е потвърдено разпореждане на Софийския градски съд за прекратяване на производството по т.д.№ 8344/2015 г. на VІ ТО, 5 състав и връщане на исковата молба на жалбоподателя поради недопустимост на иска. В частната жалба се поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно. Претендира се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на иска за тълкуване предварителен договор между страните по чл. 365 т.1 ГПК.
В изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 т.1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси следва ли съдът да се произнесе по искането за тълкуване волята на страните за правата и правоотношенията, възникнали от сключването на нотариално заверен предварителен договор за учредяване право на строеж при противоречиво възприемане на клауза в него – чл.31;
Възникват ли права за страната, изпълнила отделни части от задълженията, породени от предварителния договор в случай на отказ на другата страна да признае изпълнение;
Коя е началната дата на влизане в сила на окончателния договор между страните с оглед противоречивите им твърдения по търговската сделка;
Недопустим ли е иск за установяване на съществуваща търговска сделка между страните, тълкуването й с оглед волята на страните по отношение влизането й в сила, частично изпълнение и неизпълнение и действието й в правния мир.
Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на касатора и провери данните по делото съобразно правомощията си по установяване предпоставките за достъп до касационно обжалване, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивния съд, с който е оставена без уважение частната жалба на ищеца срещу определение на първоинстанционния съд, преграждащо развитието на делото.
За да постанови обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че връщането на исковата молба от първостепенния съд е обусловено от недопустимост на предявените искове, а не от нередовност на исковата молба, която не съдържа искане за тълкуване на процесния предварителен договор. Разпоредбата на чл.365 т.1 ГПК не въвежда самостоятелни основания за предявяване на установителни искове.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на определението на Софийския апелативен съд до касационен контрол.
Исковата молба на жалбоподателя съдържа изложение на факти с правно значение за възникване на облигационна връзка между страните и обстоятелства, свързани с изпълнението на договор между тях, както и петитум за произнасяне на сезирания съд по въпроси относно сключването, тълкуването, действителността и изпълнението на предварителния договор. С нея не е индивидуализиран предметът на гражданскоправния спор, подлежащ на разрешаване със сила на пресъдено нещо. За да се учреди исков процес, е необходимо предявеният от страната иск да е процесуално валиден. В случая ищецът не индивидуализира по съдържание конкретно спорно право и квалифицира претенцията си по чл. 365 т.1 ГПК. Разпоредбата е процесуалноправна и предназначението й е да разграничи търговските от гражданскоправните спорове, а не да въведе самостоятелни основания за предявяване на искове с оглед правното естество на претенцията.
Исковата молба не сочи спорното материално субективно право -предмет на делото, което прави невъзможна претенцията по т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. на ОСГТК включени ли са в предмета на спора формулираните от жалбоподателя правни въпроси в 4 пункта на изложението.
По изложените съображения определението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 400/3.2.2016 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д.№ 439/2016 г. на ТО, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: