2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
гр. София, 16.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова т. д. № 60187 /2016 г., разпределено съгласно заповед на Председателя на ВКС № 839 от 18.05.2016г. , за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] [населено място],[ЕИК] , трето лице-помагач на ответника [фирма] против въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав № 753 от 15.04.2016г. по гр.д.№ 241/2016г.
Ответниците Р. В. В. и В. И. Конинчанска – Ф. , наследници на починалата в хода процеса ищца Ц. А. Я., са е подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна и заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК предвид цената на предявените искове, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил решението на Софийският градски съд, гражданско отделение, 19 състав, постановено по гр. дело № 12 234 / 2012 г., с което са уважени частично исковете на Ц. А. Я. с правно основание чл. чл.49 във връзка с чл.45 и чл.86 от ЗЗД срещу [фирма], и е присъдено обезщетение в размер 15 000 лв. за неимуществени вреди и 724.72 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението. Апелативният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, след като увреждането на ищцата е причинено от шофьор на автобус при изпълнение на служебните му задължения, възложени от [фирма].
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят правните въпроси: следва ли в хода на производството по чл. 49 ЗЗД ищецът по пътя на пълно и главно доказване да установи факта на възлагане на определена работа или дейност; необходимо ли е да се индивидуализира лицето, на което е възложена работата или дейност с оглед установяване на нейното нарушаване. Така поставените въпроси са от значение на делото с оглед изводите на въззивния съд, че не може да се изисква от увреденото лице – ищец по делото да представя доказателства за възникнало трудово правоотношение между ответника и неговия служител, при невъведено възражение, че на датата на която е настъпило произшествието в автобуса в резултат на рязка маневра, автобусната линия е обслужвана от лица, които нямат никакво правоотношение с ответника по делото. Не е налице обаче поддържаната специална предпоставка на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В представеното от касатора решение № 104 по гр.д.№ 5422/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. е разгледан правен въпрос за редовност на исковата молба при твърдение на ищеца за претърпени вреди по чл. 49 ЗЗД от недобросъвестно използване на служебно положение за постигане на лични или други неслужебни цели от работодател, прекратил трудовото правоотношение с работник или служител без да са били налице законни основания за това. При липса на идентичност на разрешените правни въпроси в обжалваното решение и посочената от касатора съдебна практика, съгласно приетото в ТР 1 / 2009г. на ВКС, ОСГК, не е налице поддържаното основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Правните въпроси: дали за уважаването на иска по чл. 49 ЗЗД следва да бъдат установени всички факти, за които законодателят не е въвел оборима презумпция, респективно налице ли са основания за постановяване на осъдително решение при непопълване на доказателствения материал с посочените факти, не са обуславящи за делото, защото видно от мотивите на решението, съдът е приел за доказани всички предпоставки на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД –противоправно поведение – нарушение на чл. 132 ЗДвП от лице, на което е възложено да управлява автобус по линия, обслужвана от ответника [фирма] и причинна връзка между получените от увреденото лице травми и действията на водача на автобуса. При решаването на делото съдът се е съобразил с указанията в ППВС 9/1966г. за предпоставките , при които следва да се ангажира гаранционно обезпечителната отговорност на възложителя на работата.
Правният въпрос дали е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 164 т.4 ГПК установяването със свидетели на обстоятелства, за които подзаконова норма е предвидено издаване на писмен документ и допустимо ли е извеждане на мотиви в съдебното решение базирани на недопустимо събрани доказателствени средства няма обуславящо значение за делото, тъй като липсва разпоредба, която да ограничава доказателствените средства за установяване на непозволено увреждане в рамките на гаранционно обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД.
По изложените съображения, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 и ал.10 ГПК на ответниците следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 830лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита от 19.07.2016г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав , № 753 от 15.04.2016г. по гр.д.№ 241/2016г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Р. В. В. и В. И. Конинчанска – Ф. общо сумата 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: