1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
гр.София, 16.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 5497/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. К. Д. срещу определение на Софийски градски съд № 26465 от 10.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 13658/ 2016 г., в частта му, с която е потвърдено определение на Софийски районен съд от 26.09.2016 г. по гр.д.№ 41775/ 2016 г. и по този начин е прекратено частично производството по исковете, предявени от частната жалбоподателка против Н. В. Х., В. В. Д. и С. Й. П. за установяване на правото й на собственост върху У. ***-**, целия с площ 650 кв.м., кв.6, м.„в.з.Б.” по плана на [населено място], досежно 295 кв.м. от имота, които не са били предмет на спор по гр.д.№ 10661/ 2005 г. на Софийски районен съд.
Жалбоподателката поддържа, че въззивното определение е неправилно, тъй като я лишава от правото на достъп до съд. По гр.д.№ 10661/ 2005 г. на Софийски районен съд, по което е разгледан спор за собствеността на част от процесния в настоящето производство имот, страна е бил съпругът й Д. Р. Д.. Жалбоподателката не е била конституирана като страна по дело № 10661/ 2005 г. и поради това решението по него нe я обвързва. Възможността да поиска отмяна на това решение е преклудирана и единственият начин да защити правата си е предявяването на настоящия иск. Този иск не може да се счете за недопустим, тъй като решението по гр.д.№ 10661/ 2005 г. няма сила за нея. Пропускът на съда да я конституира като страна в производството не може да доведе до преклудиране на правото й на иск за защита на собствеността. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол формулира процесуалноправните въпроси има ли съдебното решение сила на пресъдено нещо спрямо неконстиуирани в съдебното производство необходими другари, ако конституираният другар е не е представил доказателства за правата им и преклудирано ли е от силата на пресъдено нещо на такова решение правото на неконстиуирания необходим другар да предяви иск за защита на същото спорно право. Счита, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение в обжалваната част до касационен контрол.
Пред първоинстанционния съд производството е образувано по искова молба на Л. К. Д. против Н. В. Х., В. В. Д. и С. Й. П., предявен е иск за установяване на правото на собственост върху У. ***-**, целия с площ 650 кв.м., кв.6, м.„в.з.Б.” по плана на [населено място]. Ищцата е изложила твърдения, че за същия имот с влязло в сила решение по отношение на съпруга й – Д. Р. Д. – е уважен за иск за собственост, предявен от ответниците Н. В. Х., В. В. Д. и С. Й. П.. С влязло в сила решение по гр.д.№ 10661/ 2005 г. на Софийски районен съд в отношенията между ответниците и съпруга й е установено, че Н. В. Х., В. В. Д. и С. Й. П. са собственици на 355 кв.м. от У. ***-**, целия с площ 650 кв.м., кв.6, м.„в.з.Б.” по плана на [населено място]. Л. Д. поддържа, че тъй като не е била конституирана като страна в производството по гр.д.№ 10661/ 2005 г. на Софийски районен съд, а съпругът й не е представил в това производство доказателство за придобиване на собствеността върху имота при условията на съпружеска имуществена общност, тя има интерес да поиска установяването на правата си.
Първоинстанционният съд е приел, че ищцата е обвързана от решението по иска, предявен срещу съпруга й, тъй като се явява негов необходим другар и независимо дали е участвала в производството, влезлият в сила съдебен акт има сила и спрямо нея. Поради това тя не може да предяви иск за защита на същото право, което е било предмет на производството по гр.д.№ 10661/ 2005 г. и производството по делото следва да бъде прекратено. По частна жалба на Л. Д. въззивният съд е приел, че искът е недопустим за тази част от имота, която е била предмет на делото в производството по гр.д.№ 10661/ 2005 г. – 355 кв.м. от У. ***-**, целия с площ 650 кв.м., кв.6, м.„в.з.Б.” по плана на [населено място]. Съответно първоинстанционното определение е потвърдено в частта, в която производството е прекратено за тези 355 кв.м. от имота. Предмет на касационно обжалване е само тази част от въззивното определение, с която е потвърден първоинстанционният прекратителен акт.
В обжалваната част въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол, макар поставените от жалбоподателката процесуалноправни въпроси да са обуславящи крайното разрешение на Софийски градски съд. Те обаче не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представените от жалбоподателката съдебни решения не разрешават повдигнатите въпроси, решението по гр.д.№ 2575/ 1969 г., ВС, І г.о. разглежда последиците от предявяване на иск от трето лице спрямо необходим другар с оглед прекъсването на погасителната давност спрямо други необходими другари, а не действието на съдебно решение, постановено без участие на необходим другар. Решенията по гр.д.№ 356/ 1992 г., ВС, V г.о. и по гр.д.№ 645/ 2012 г., ВКС, І г.о. дават разрешение на въпроса за естеството на порока, от който страда съдебно решение, постановено без участието на необходим другар. Те обаче не разрешават въпроса за действието на това решение след влизането му в сила. Когато производството се е развило без участието на необходим другар, решението е недопустимо и недопустимостта следва да бъде релевирана по пътя на инстанционния контрол. Пропусне ли се възможността за отстраняване на този порок, решението влиза в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо. За разлика от нищожните съдебни решения, чиито порок може да се релевира без ограничение във времето (чл.270 ал.2 ГПК), недопустимите решения могат да бъдат атакувани само докато производството е висящо. Решението, постановено без участието на необходим другар, след изчерпване на възможността за инстанционен контрол, има сила на пресъдено нещо за неучаствалия необходим другар, съгласно чл.304 вр. чл.216 ал.2 ГПК. В този смисъл е установената съдебна практика (вж решение № 123/ 31.03.2015 г. по гр.д.№ 4298/ 2014 г., ІV г.о., ВКС) и тя е съобразена при постановяване на обжалваното определение. Наличието на установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна, изключва възможността поставените правни въпроси да имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което не е налице никое от допълнителните основания по чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд № 26465 от 10.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 13658/ 2016 г. в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: