О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 36
гр. София, 17.01.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шести декември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2838 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма] срещу решение №456 от 05.06.2015 г. по в.т.д.№530/2015 г. на ОС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №6205 от 22.12.2014 по гр.д.№4875/2014 г. на РС Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗАД [фирма] срещу А. Т. Б. иск по чл.415 от ГПК за признаване за установено, че дължи на ищеца сумата над 2 689.27 лв. до пълния предявен размер от 14 419.63 лв., дължимо регресно вземане в резултат изплатено на 10.01.2007 г. застрахователно обезщетение по застрахователна полица с покрит застрахователен риск – неплащане на лицингови вноски по договор за финансов лизинг, сключен между ответника и [фирма], за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№13596/2011 г. на РС Варна.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК: 1. Следва ли в застрахователното обезщетение /което съгласно условията на застраховката включва всички неплатени лизингови вноски/, дължимо на лизингодател по сключена застраховка „Загуби следствие неплащане на лизингови вноски”, да се включат и лизинговите вноски с ненастъпил падеж, при условие, че застрахователното събитие, съгласно условията на застраховката се изразява в спиране плащането на лизингови вноски /независимо от прекратяването или не на договора за лизинг/ и невръщането на лизинговата вещ от страна на лизингополучателя и като се има предвид, че съдът е приел настъпването на тези обстоятелства за безспорно. 2. Следва ли лизингополучателят да отговаря в условията на прекратен договор за лизинг спрямо застрахователя и фактът на прекратяване на договора за лизинг засяга ли деликтната отговорност на лизингополучателя, при условие че същата възниква на законово основание и по никакъв начин не се конкурира с договорната такава.
Ответникът по касация А. Т. Б. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждането на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между трето по делото лице като лизингодател и ответницата е сключен договор за лизинг, като след февруари 2006 г. ответницата е преустановила плащанията на лизинговите вноски и считано от 24.07.06 г. е настъпило прекратяването на договора за лизинг в резултат на упражненото от страна на лизингодателя потестативно право за това в съответствие с разпоредбата на чл.19 от договора за лизинг – неплащане на вноска повече от 15 дни от датата на падежа. Посочил е, че между лизингодателя и ищеца е сключен договор за застраховка за риска от неиздължаване на лизинговите вноски, по който ищецът е заплатил на застрахования лизингодател застрахователно обезщетение, включващо 10 лизингови вноски с настъпил падеж и 20 лизингови вноски с ненастъпил падеж. По основния спорен въпрос в производството – дали в дължимото на застрахователя застрахователно обезщетение следва да се включат и тези лизингови вноски, чиито падеж не е настъпил към датата на прекратяване на договора за лизинг, въззивният съд е изложил съображения, че застрахователното правоотношение е възникнало с оглед договора за лизинг и има за предмет да обезпечи интересите на лизингодателя, отнесени към правото му да получи договорените вноски срещу прехвърляне на собствеността върху автомобила, респективно да прекрати договорната връзка и задържи последния, а с оглед клаузите на застрахователния договор / чл.1, т.1, б.в/ застрахователно събитие съставлява неплащането на лизинговите вноски и отказ на лизингополучателя да върне автомобила. Навел е доводи, че в разглежданият случай лизингодателят едновременно е прекратил договора за лизинг и се е разпоредил с лизинговия автомобил в полза на застрахователя, като при това предсрочно прекратяване всяка от страните се е освободила от бъдещите си основни задължения по него и в този случай поради прекъсването на договорното правоотношение лизинговите вноски, чийто падеж не е настъпил към момента на прекратяването не се дължат на лизингодателя, съответно лизингополучателя се лишава от възможността да придобие собствеността върху лизинговия автомобил. Поради обхвата на суброгационното право, зависещ от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования, съдът е достигнал до извод, че платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, но при суброгиране в правата на застрахования, застрахователят не може да има повече права от самия застрахован. В този смисъл и тъй като обект на застраховане при застраховката „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” са вземанията на лизингодателя на лизингови вноски по валиден договор за лизинг, т.е. предметът на застраховката е реалното изпълнение от лизингополучателя на договорното му задължение спрямо лизингодателя за заплащане на лизингови вноски, а страните по застраховката са уговорили, че застрахователното покритие обхваща преките загуби на застрахования вследствие неиздължаване от страна на лизингополучателя на лизингови вноски съгласно валиден /т.е. действащ и непрекратен/ договор за лизинг, като са изключили от покритие останалите вземания на лизингодателя, вкл. и такива със санкционно-обезщетителен характер, въззивният съд е приел, че застрахователното покритие обхваща непогасените дължими и изискуеми лизингови вноски съгласно договора за лизинг и погасителния план.
Настоящият състав намира, че решението в обжалваната му част не следва да се допусне до касационно обжалване.
С първия от въпросите касаторът предпоставя възприето в обжалваното решение становище, че според условията на договора за застраховка, застрахователно събитие е и неплащането на лизингови вноски, чийто падеж е настъпил след като договорът за лизинг е бил прекратен, каквото обаче не е изразено от решаващия съдебен състав. По същество в случая с този въпрос се оспорва правилността на направените от въззивния съд изводи относно обема на отговорността на лизингополучателя към застрахователя, суброгирал се в правата на лизингодателя по прекратен договор за финансов лизинг /чиято правилност не подлежи на обсъждане в производството по селекция на касационните жалби/, респективно посоченият въпрос не може да се счете за обусловил правната воля на съда. Тази воля не е обусловена и от втория от формулираните въпроси, доколкото доводите за наличие на деликтно поведение от страна на лизингополучателя, увреждащо застрахователя /във връзка с които е поставен и въпросът/ са наведени едва в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК, поради и което в обжалваното решение липсва произнасяне по тях, а и по поставения от касатора въпрос.
С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски, като поради липсата на доказателства за извършване, разноски не следва да се присъждат и на ответника по касация.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №456 от 05.06.2015 г. по в.т.д.№530/2015 г. на ОС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.